Решение № 4768 от 14.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4768 гр. София, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20211110137042 по описа за 2021 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „ФИРМА” АД срещу „ФИРМА“ ООД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 324.45 лв. – неустойка по чл. 13, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 2 от Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № ****/14.06.2017 г., дължима при прекратяване на договора без спазване на срока за предизвестие, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5202/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноските за заповедното и исковото производство.

Ищецът твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на ЗЕ и лицензиант за дейностите търговец, координатор на балансиращи групи, краен снабдител и доставчик от последна инстанция. Излага, че с ответника са сключили Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия № ****/14.06.2017 г. за обект с рег. № 32 Z140000010584G, представляващ склад и офис в с. Мрамор, ул. „Васил Левски“ № 143, влязъл в сила на 01.08.2017 г. Посочва, че съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 от договора същият може да бъде прекратен едностранно от всяка страна с писмено предизвестие, като прекратяването настъпва на първо число на календарния месец, следващ непосредствено месеца, в който изтичат 3 месеца от получаване на предизвестието. Твърди, че на 10.08.2020 г. е получил уведомление от „ФИРМА“ АД – оператор на електроразпределителната мрежа, че ответникът е подал заявление за смяна на доставчика на ел. енергия, считано от 01.09.2020 г.. Сочи, че не е получавал от ответника писмено предизвестие за прекратяване на договора.

1

Излага, че съгласно чл. 13, ал. 1 от договора при прекратяването му без да е спазен срокът на предизвестието прекратяващата страна дължи неустойка за всеки ден от неспазения срок в размер на произведението на договорената цена, приложима към момента на прекратяването, и среднодневната консумация на електрическа енергия на купувача, като в случая дължимата неустойка е за 90 дни и възлиза на сумата от 2 324.45 лв. Посочва, че неустойката се дължи в 30-дневен срок от датата на писменото поискване, като в случая покана за доброволно изпълнение и приложение за начина, по който е изчислена неустойката, са били връчени на ответника на 05.10.2020 г., но плащане не е последвало.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „ФИРМА“ ООД, в който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Твърди, че е подписал договор за покупко-продажба на електрическа енергия с „ФИРМА“ ЕАД – дружество, което осъществява същата търговска дейност и което е свързано лице с ищеца и/или е негово дъщерно дружество, като в крайна сметка финансово-икономическият резултат настъпва в правната сфера на дружество, което е част от „ЧЕЗ ГРУП“. Релевира възражение за нищожност поради неравноправност на клаузата на чл. 13, ал. 1 вр. чл. 16, ал.

1, т. 2 от договора на основание чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 10 и т. 19 ЗЗП. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Искът на „ФИРМА“ АД срещу „ФИРМА“ ООД е допустим като предявен в законоустановения срок и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5202/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяването на следните предпоставки: сключването между страните на посочения в исковата молба договор, изпълнение от ищеца на задълженията му по договора, наличие на валидна неустоечна клауза, настъпване на предпоставките за претендиране на неустойката, размера на дължимата неустойка. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца, а в тежест на ответника е докаже изпълнение на задължението си, обезпечено с неустоечната клауза, и погасяване на задължението за неустойка.

В случая страните не спорят, а и по делото се установява, че между „ФИРМА“ АД в качеството на продавач и търговец на електрическа енергия по смисъла на чл. 100 ЗЕ и „ФИРМА“ ООД в качеството на купувач и краен клиент на електрическа енергия съгласно ЗЕ е сключен Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № ****/14.06.2017 г. /л. 5-8 от заповедното дело/ за срок от 24 месеца, като липсва спор, че договорът е влязъл в сила на 01.08.2017 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 договорът се сключва за срок от 2 години, считано от датата на първата доставка на електрическа енергия до обекта/обектите, посочени в списъка по Приложение № 1 /обект с рег. № ****/, а съгласно 2 ал. 2, в случай че до 1 месец преди изтичането на срока на настоящия договор по чл. 3, ал. 1 по-горе никоя от страните не уведоми другата страна, че ще счита договора за прекратен с изтичането на срока му, договорът продължава автоматично за неопределен срок, като всяка от страните може да го прекрати едностранно с 3-месечно писмено предизвестие. Между страните липсва спор относно това, че на основание чл. 3, ал. 2 от договора след изтичане на първоначално уговорения 2-годишен срок неговото действие е продължено за неопределен срок.

Не се спори между страните, че „ФИРМА“ АД е изпълнявало надлежно задълженията си по процесния договор за осигуряване на електрическа енергия на разположение на купувача в точките за доставка.

В чл. 16, ал. 1, т. 2 от договора е уговорено, че той може да бъде прекратен едностранно от всяка от страните с писмено предизвестие до другата страна, като прекратяването настъпва на първо число на календарния месец, следващ непосредствено месеца, в който изтичат три месеца от получаване на предизвестието. Съгласно чл. 13, ал. 1 от договора при прекратяването му на основание чл. 16, ал. 1, т. 2 от договора без да е спазен срокът на предизвестието по съответната точка прекратяващата страна дължи на другата неустойка за всеки ден от неспазения срок в размер на произведението на договорната цена, приложима към момента на прекратяването, и среднодневната консумация на електрическа енергия на купувача през периода на изпълнението на договора, а съгласно ал. 3 неустойката е дължима в срок от 30 календарни дни, считано от датата на писменото им поискване. Касае се за компенсаторна неустойка – неустойка за вредите от прекратяване на договор без предизвестие.

Съдът намира релевираното от ответника възражение за нищожност на неустоечната клауза поради неравноправност за неоснователно, тъй като разпоредбите на чл. 143 и сл.

ЗЗП се отнасят до потребителски договори, а съгласно § 13, т. 3 ДР ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а в случая ответникът има качеството на юридическо лице – търговско дружество, поради което и предвидената в посочените разпоредби защита срещу неравноправни клаузи е неотносима към сключените от него договори. Ето защо съдът намира, че в случая е доказано наличието в процесния договор на валидна неустоечна клауза.

Съдът счита, че целта на уговорената между страните неустойка е да обезщети вредите за изправната страна от прекратяване на договора без предизвестие, в случаите когато е налице прекратяване, което води до преустановяване на финансовата облага от него. Настоящият случай обаче не е такъв. Страните не спорят, че купувачът е подал заявление за смяна на доставчика на електрическа енергия, считано от 01.09.2020 г., поради това, че е сключил Договор за продажба на електрическа енергия № 12362/29.07.2020 г. с „ФИРМА“ ЕАД. От справките от Агенция по вписвания – Търговски регистър се 3 установява, че лицето Карел Крал е член на Съвета на директорите на „ФИРМА“ ЕАД и член на Управителния съвет на „ФИРМА“ АД. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 ДР ТЗ. Когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица, какъвто е настоящият случай, съдът трябва да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при повече от едно правоотношения, когато те са със свързани лица, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне справедлив резултат. Ето защо и като прецени наличните данни за хипотеза на свързаност между ищеца – продавач по договора от 14.06.2017 г., и дружеството – продавач по договора от 29.07.2020 г., съдът приема, че в случая финансово-икономическият резултат за продавача и по двата договора в крайна сметка е за субекта на общата икономическа дейност, поради което не е налице същинско прекратяване на договора от 14.06.2017 г. с ищеца, доколкото е сключен договор за доставка на същия вид стока със свързано лице, респ. не е налице такова прекратяване на договора с „ФИРМА“ АД, което да представлява предпоставка за претендиране на уговорената между страните по този договор неустойка.

По изложените съображения предявеният иск се явява изцяло неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква за ответника, но в случая той не е доказал извършването на такива.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК установителен иск от „ФИРМА“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:

АДРЕС, срещу „ФИРМА“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 324.45 лв. – неустойка по чл. 13, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 2 от Комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия № ****/14.06.2017 г., дължима при прекратяване на договора без спазване на срока за предизвестие, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5202/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4