Решение № 23 от 04.02.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Харманли, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря А.Хр.Т. като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20255630200563 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.

Подадена е жалба от В. Д. К., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ***, чрез пълномощника адв.Г.Г., против Наказателно постановление №25-1253-002794 от 17.10.2025 година на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“. Жалбоподателят твърди, че НП било неправилно и незаконосъобразно, тъй като било издадено при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и при липса на извършено нарушение.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв.Д. поддържа жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази насока.

Административнонаказващият орган /АНО/ РУ-Харманли към ОД на МВРгр.Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

Н а 09.08.2025г. в 13:37 часа, в Община Харманли, на път Автомагистрала 1

„Марица“, до км 62+476, в посока на движение към РТурция, жалбоподателят В.К., управлявал личния си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, в лентата за принудително спиране (аварийната лента), което било установено с техническо средство (тол камера) с № SCP1016, с GPS координати 41.957748;

25.882524.

Наличен по делото е снимков материал на процесното нарушение от 09.08.2025г., 16:55 ч.

Съгласно декларация по чл.188 от ЗДвП от 08.10.2025г. собственикът на МПС-то В.К. е декларирала, че на посочената дата 09.08.2025г., около 13:37 ч автомобилът се управлявал от жалбоподателя В.К..

С оглед на така установеното е съставен АУАН серия GA №4018506 от 08.10.2025г. от Г.В. - мл.автоконтрольор в група контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково, ОДМВР-Хасково, в присъствието на Г.В. – свидетел при съставянето на акта, за нарушение по чл.58, т.3, пр.1 от ЗДвП.

Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, като актът е подписан без възражения.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в ОД на МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково Наказателно постановление №25-1253-002794 от 17.10.2025година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описано самото нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. С така извършеното АНО е приел за нарушен също чл.58, т.3 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.178ж ал.1, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба от 1000 лв./511.29 евро и лишаване право да управлява МПС за 3 месеца. На основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 точки.

Представена е и справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят има издадени против него и влезли в сила НП за нарушения по ЗДвП.

Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН GA №4018506 от 08.10.2025г., декларация по чл.188 от ЗДвП от 09.08.2025г., снимков материал от нарушението, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя Г.В. и присъствалия при съставяне на акта Г.В..

Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.

Събраните на страната на жалбоподателя гласни доказателства чрез разпита на 2 свидетеля Д.Терзиева също потвърждават, че на процесните дата, час и място автомобилът бил управляван от жалбоподателя К., като св.Терзиева заявява, че жалбоподателят ползвал аварийното платно на магистралата, тъй като настъпила повреда на автомобила – започнал да загрява и да губи мощност, като поради тази причина се движили в аварийната лента. Съгласно свидетелските показания повредата се дължала на това, че бил изтекъл антифриза на колата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е основателна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложените Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед №8121к-12095 от 27.09.2023г. на гл.секретар на МВР, което не се и оспорва по делото.

При издаването на АУАН и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.

1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Спазени са предвидените форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като АУАН действително е съставен в присъствието на един свидетел, като изрично е отбелязано, че свидетелят е по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, т. е. такъв при съставянето на акта (в този смисъл е и изявлението на свидетеля В.), но констатираното не съставлява съществено процесуално нарушение на императивната норма на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН.

В тази насока следва да се отбележи, че разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т.

7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина "свидетели", а чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Това означава, че съставянето на акта в присъствието на един свидетел не води автоматично 3 до опорочаване на процедурата до такава степен, че да представлява основание за незаконосъобразност на НП, издадено въз основа на такъв акт. Това е така, тъй като съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел, в случая такъв по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, в случая по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице и не препятства разкриване на обективната истина, поради това съдът не констатира процесуален пропуск в тази насока. В този смисъл са Решение № 531 от 04.06.2018 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 367/2018 година, Решение № 397 от 18.05.2018 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 159/2018 година и др.

По съществото на спора съдът намира следното: Към момента на деянието жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, съгласно която "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

Понятието "управление" на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая на жалбоподателя е съставен АУАН, при което той не е възразил, като е попълнил декларация, че именно той е управлявал превозното средство. Безспорно е налице управление по смисъла на закона, тъй като от показанията на св.Г.В. се установява, че камерите са настроени така, че да снимат автомобили, които се движат с над 40 км/ч, т.е. налице е било движение на превозното средство. Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва тези обстоятелства, съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Съгласно чл. 58, т. 3 от ЗДвП (в редакцията на разпоредбата към датата на вмененото нарушение): "При движение по АМ на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на ППС, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в ПС. ". Според санкционната норма на чл. 178ж, ал. 1, предложение първо от ЗДвП:

"Наказва се с Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и Глоба 1 000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по АМ, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3... ". От систематичното тълкуване на посочените норми е видно, че според редакцията на закона към момента на деянието управлението на МПС в лентата за "принудително спиране" не е съставомерно и наказуемо, само ако се дължи на повреда на ППС и/или на здравословни проблеми на водача или пътниците в ПС. Тежестта на доказване на изключението е върху жалбоподателя.

4

В подкрепа на възраженията си, че поведението му попада в една от хипотезите, преодоляващи забраната на посочения законов текст, са събрани гласни доказателства - в процесния случай жалбоподателят проведе успешно доказване в тази насока, доколкото от показанията на св.Д.Теризева се установи, че е имало технически проблем с автомобила, който започнал да загрява и да губи мощност, поради което се наложило и жалбоподателят предприел движение в аварийната лента. Така събраните гласни доказателства се кредитират от съда с доверие като вътрешно убедителни, непротиворечиви и неопровергани от други доказателства в обратна насока, поради което съдът ги ползва при доказателственото обсъждане и при формиране на фактическите и правните си изводи.

Предвид така изложеното в случая от събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е осъществил вмененото му нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателна му отговорност, тъй като причината за движението на управлявания от него лек автомобил в лентата за принудително спиране на АМ попада в изключенията, предвидени в разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. От тук следва изводът, че деянието на жалбоподателя е несъставомерно и НП следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане в тази насока, на основание чл.63д от ЗАНН, вр. чл.143 ал.1 от АПК и чл.18 ал.2 и ал.4, вр. чл.7 ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, следва в тежест на АНО да се присъдят сторените от жалбоподателя разноски в размер на 511.29 евро (1000 лв.) за адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат заплатени от ОД на МВР-Хасково съгласно чл.37 ал.2 от ЗМВР.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1253-002794 от 17.10.2025 година на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“-Хасково, с което на В. Д. К., ЕГН:********** от гр.Харманли, ул. ***, вх.А, ет.8, ап.22 за нарушение на чл.58, т.3 от ЗДвП, на основание чл.178ж, ал.1, пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1000 лв. /511.29 евро и „лишаване от право да управлява МПС” за 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.