Определение № 1000 от 15.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1000 гр. Варна, 15.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Търговско дело № 20253100900413 по описа за 2025 година

Постъпила е молба от И. Х., чрез адв. П. Н., в която са обективирани следните искания:

1./ за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20259010400402 по описа на ЧСИ Д. И. – К., рег. № 901 с район на действие Окръжен съд – Добрич, на осн. чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК;

2./ евентуално за спиране на публичната продан на недвижим имот с идентификатор № ************, ведно с построените в него сгради с идентификатори № ************.1 и ************.2 по изпълнително дело № 20259010400402 по описа на ЧСИ Д. И. – К., рег.

№ 901 с район на действие Окръжен съд – Добрич „до изготвяне и представяне на актуална сметка на дълга, от която ясно да е видно кои суми са изключени от принудително събиране: дали сумите от 10 764, 94 евро и 5 971, 19 евро са премахнати от активното събиране; какъв е точният остатък от вземането; как са изчислени таксите и разноските; върху какъв размер на дълга се поддържа публичната продан“, по реда на чл. 438 ГПК, евентуално за спиране на изпълнението за част от вземанията, както следва: за сумата от 10 764, 94 евро – неустойка за забава и сумата от 5 971, 19 евро - еднократна неустойка;

Искането в хипотезите на чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК е основано на твърдения, че кредиторът „КРЕДИТ ТРЪСТ“ АД претендира вземания, основани на неравноправни клаузи по договор за кредит „Баланс“ за ФЛ № 266 – 2023/02.02.2023г., чиито размери са неправилно изчислени, което дава основание на И. Х. да заяви спиране на изпълнението, в качеството си на „потребител“ по ЗЗП.

Към настоящия момент е насрочена публична продан върху имот, собствен на длъжника по изпълнението, а наддавателните предложения предстои да бъдат отворени на 16.06.2026г.

В молбата се посочва още, че с окончателен съдебен акт, постановен по в производството по в.ч.гр.д № 825/2025г. по описа на Окръжен съд- Добрич, е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № 20259010400402 по описа на ЧСИ Д. И. – К., рег. № 901 с район на действие Окръжен съд – Добрич, в частта за принудителното събиране на удостоверени в изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2510/2025г. на Районен съд – Варна вземания на кредитора „КРЕДИТ ТРЪСТ“ АД срещу И. Х. в размер на сумата от 10 764, 94 евро, представляваща неустойка за забава, дължима съгласно чл. 5, ал. 7, част II от договор за кредит „Баланс“ за ФЛ № 266 – 2023/02.02.2023г. и в размер на сумата от 5 971, 19 евро, представляваща еднократна неустойка, съгласно чл. 13, ал. 6, част II от същия договор.

1

Въпреки постановеното определение, съдебният изпълнител продължава незаконосъобразно да посочва сумата в общ размер на 16 736, 13 евро във всички книжа, като подлежаща на принудително изпълнение, което внася неясното относно размера на дълга в изпълнителното производство.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по т.д. № 415/2025г. по описа на ВОС е образувано по искова молба, депозирана от „КРЕДИТ ТРЪСТ“ АД срещу И. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединен искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на следните суми: 19 652.11 евро главница по Договор за кредит „Баланс" за ФЛ № 2662023/02.02.2023 г.; - законна лихва върху главница, считано от 28.02.2025 г. до окончателното й изплащане; - 3 758.37 евро договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода, считано от 02.07.2024 г. до 12.02.2025 г.; - 10 764.94 евро – неустойка за забава, дължима съгласно чл. 5, ал. 7 от Част II от Договора за кредит, считано от 05.03.2024 г. до 12.02.2025 г.; - 5 971.19 евро – еднократна неустойка, дължима съгласно чл. 13, ал. 6 от част II от Договора за кредит; - 204.14 евро лихва за забава, дължима съгласно чл. 4. ал. 3 от част II от Договора за кредит, начислена за периода, считано от 12.02.2025 г. до 27.02.2025 г.; - 39.33 евро – имуществена застраховка, дължима съгласно чл. 5, ал. 6 и чл. 8, ал. 3 от част II от Договора за кредит; - 64.42 евро такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост, дължима съгласно чл. 5, ал. 5 от Договора за кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 3 ГПК в производството по ч.гр.д. № 2510/2025г. по описа на Районен съд – Варна.

Производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в законна сила съдебно решение на производството по гр.д. № 10942/2025г. на ВРС.

Молбата за спиране в хипотезите на чл. 420, ал. 2, т. 1 и 2 ГПК е подадена пред съда, пред който е предявен иск по чл. 422 ГПК, който се явява и компетентен да се произнесе, на осн. чл. 420, ал. 5 ГПК.

Към настоящия момент настоящият състав на съда не би могъл да направи позитивен извод, че ответникът в настоящия спор има качество на „потребител“, съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 1 ДР на ЗЗП с оглед представените писмени доказателства сочещи, че целта на кредитирането е получаване на оборотни средства във връзка с търговската дейност на кредитополучателя, който се явява едноличен собственик на капитала на търговско дружество.

Евентуално заявеното искане, на осн. чл. 438 ГПК, е процесуално недопустимо, тъй като е предвиден различен съдопроизводствен ред, по който съдът може да се постанови спиране на изпълнението, но само при подадена жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на Глава 39 „Защита срещу изпълнението“, какъвто не е настоящия случай, поради което в тази част, то следва да бъде оставено без разглеждане.

Искането за частично спиране на изпълнението е също процесуално недопустимо, поради липса на интерес. Искането на молителя, макар и по друг ред, вече е удовлетворено и изпълнението е спряно, въз основа на влязло в законна сила определение № 12/06.01.2026г. постановено по в.ч.гр.д. № 825/2025г. по описа на Окръжен съд – Добрич за сумата от 10 764, 94 евро, представляваща неустойка за забава, дължима съгласно чл. 5, ал. 7, част II от договор за кредит „Баланс“ за ФЛ № 266 – 2023/02.02.2023г. и сумата от 5 971, 19 евро, представляваща еднократна неустойка, съгласно чл. 13, ал. 6, част II от същия договор.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. Х., ЕГН **********,

*********************** за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20259010400402 по описа на ЧСИ Д. И. – К., рег. № 901 с район на действие Окръжен съд – Добрич, на осн. чл. 420, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. С. Х., ЕГН **********,

*********************** за спиране на публичната продан на недвижим имот с идентификатор № ************, ведно с построените в него сгради с идентификатори № ************.1 и ************.2 по изпълнително дело № 20259010400402 по описа на ЧСИ Д. И. – К., рег. № 901 с район на действие Окръжен съд – Добрич „до изготвяне и представяне на актуална сметка на дълга, от която ясно да е видно кои суми са изключени от принудително събиране: дали сумите от 10 764, 94 евро и 5 971, 19 евро са премахнати от активното събиране; какъв е точният остатък от вземането; как са изчислени таксите и разноските; върху какъв размер на дълга се поддържа публичната продан“ по реда на чл. 438 ГПК евентуално за спиране на изпълнението по същото изпълнително дело за част от вземанията, както следва: за сумата от 10 764, 94 евро – неустойка за забава и сумата от 5 971, 19 евро - еднократна неустойка.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на молителя, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3