Решение № 52 от 18.02.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. гр.Велинград, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100965 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 2 ЗОДОВ.

Предявен е от В. С. Н. с ЕГН ********** и адрес: с. Дорково, общ.

Ракитово, ул. „В. Левски“ № 1, против Прокуратурата на Република България с адрес гр. София Бул.”Витоша” № 2, представлявана от Главен Прокурор Борислав Боби Сарафов, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на образувано срещу него наказателно производство ДП № ЗМ 392/2024 г., по описа на РУ МВР Велинград и вх.№ 4172/2024 г. по описа на Районна прокуратура- Пазарджик, Териториално отделение Велинград, което е прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК с Постановление от 15.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че на 14.07.2024 година в хипотезата и по реда на чл.212,ал.2 от НПК, било образувано досъдебно производство № ЗМ 392/2024 година по описа на РУ-Велинград при ОДМВР-Пазарджик и вх.

№ 4172/2024 година по описа на Районна Прокуратура-Пазарджик ТОВелинград, за извършено от него престъпление, визирано в разпоредбите на чл.343б,ал.3 от НК. Излага, че бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане с рег.№ 367зз-139/14.07.2024 год. по чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР. Сочи, че според заключението от извършената химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза с рег.№ И-3432/ от 02.04.2025 година по образуваното досъдебно производство, в предоставените от него биологични 1 проби /кръв и урина/ не е установено наличие на наркотични вещества или техни аналози. Твърди, че с постановление от 15.04.2025 година Районна прокуратура-Пазарджик ТО-Велинград приела, че от правна страна липсва съставомерно деяние по смисъла на чл.343б,ал.3 и на основание чл.243,ал.1,т.1 от НПК, във връзка с чл.24,ал.1,т.1 от НПК прекратила образуваното срещу него досъдебно производство. Излага, че от момента на образуването на посоченото наказателно производство в продължение на необосновано и неразумно дълъг период от време, девет месеца, поради действията на правозащитните органи, той е бил лишен от възможността да управлява МПС, с което че са му причинени неимуществени вреди и които вреди са в пряка и непосредствена връзка от действията правозащитните органи. Сочи, че всички обстоятелства около воденото срещу него наказателно производство са му причинили много негативни морални и психологически вреди. Твърди, че в следствие на образуваното и воденото срещу него наказателно производство изпаднал за доста продължителен период от време в състояние на стрес и тревожност, имал огромни душевни терзания и притеснения, че може да бъде съден за престъпление което реално не е извършил, което предизвиквало у него много негативни емоционални преживявания. Излага, че не можел да спи нормално, не можел да храни нормално, не можел да работи нормално. Сочи, че настъпили и негативни емоционални промени в личността му, което му създавало проблеми в общуването с близките хора и неговите приятели, които се отдръпнали от него и избягвали комуникацията и срещите си с него.

Излага, че с.Дорково е малко населено място и много негови познати разбрали за воденото наказателно преследване, което се коментирало и станало обществено достояние, че е бил задържан в полицията в гр. Велинград за шофиране след употреба на наркотици и срещу него се води наказателно производство. Твърди, че изпитвал срам, чувствал се като отритнат от съселяните си и хората от обичайната му среда, имал чувството, че в близките му при всеки техен поглед, който отправяли към него, има у тях отрицателна реакция и укоримо отношение спрямо него, заради показания резултат от полевия наркотест и образуваното наказателно производство за шофиране след употреба на наркотични вещества. Твърди, че се чувствал неприятно сред обкръжаващия го кръг от близки хора, чувствал укоримите им погледи, което го принудило да ограничи социалните си контакти и комуникация, да се затвори в себе си и нямал желание да се вижда с никой и да комуникира с никой по причина независеща от него. Сочи, че изпитвал огромно притеснение и стрес. Твърди, че в следствие на воденото срещу него наказателно производство били засегнати доброто му име в обществото, неговата чест и нравственост. Излага, че бил задържан в арестните помещения на РУ-Велинград, където изтърпял и изживял истински ужас, чувствал се несправедливо задържан, поставен като животно в клетка и изпитвал върху себе си подигравателните погледи на задържалите го. Твърди, че било ограничено правото му на свободното придвижване, че бил подлаган на личен обиск, което приел за доста унизително. Ангажира доказателства. Претендира 2 разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Излага се, че в исковата молба се съдържат голословни твърдения за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност за бездействие на ищеца по време на проведеното досъдебно производство, като неангажирането от негова страна на доказателства е довела до образуваното досъдебно производство, но ищеца не е бил привличан в качеството му на обвиняем. Сочи се, че от образуването на ДП на 14.07.2024г до Постановлението на РП Пазарджик, ТО-Велинград от 15.04.2025г.за прекратяване на наказателното производство са изминали едва 9 месеца, което е един разумен срок. Излага се, че Прокуратурата на РБ не е пасивно легитимирана да отговаря за вреди от отнемането на СУМПС. Твърди се, че е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, т.к ищецът сам, чрез действията си / бездействието си/ е довел до евентуалните увреждания, като не са посочени и доказателства. Излага се, че на Н. не е било повдигнато обвинение и не била взета и мярка за неотклонение. Алтернативно се оспорва и исковата претенция в размер на 5 000 лева като силно завишена и несъобразена, както практиката на Съда по такива дела, така и с принципа, който прогласен в чл.52 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез Прокуратурата на Република България за вреди, претърпени вследствие на образувано срещу ищеца досъдебното производство, което е прекратено с постановление от 15.04.2025 г. на Районна прокуратура-Пазарджик на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради това, че деянието не представлява престъпление.

От приетите по делото писмени доказателства, включително преписка по ДП вх. № 4172/2024 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград, ЗМ 392/2024 г.по описа на РУ Велинград е образувано ДП за това, че на 14.07.2024 г. в гр. Велинград, на ул. „Индустриална“ е управляван л. а. „Порше Панамера“ с рег. № РВ6048АЕ, от водач, след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежен ред с техническо средство Dreger Drug Test, модел ARSE-0048 – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Видно от Заповед за задържане на лице от 14.07.2024 г. с рег. № 367зз139, ищецът В. Н. е бил задържан за срок от 24 часа, като фактически основания за задържането се сочат: на 14.07.2024 г. около 02:55 ч. в гр.

Велинград, на ул. „Индустриална“ в близост до „Чепино автотранспорт – ЕООД“, в посока към кръстовището с път III – 843, управлява л. а. Порше Панамера дизел с рег. № РВ 6048 АЕ, собственост на Микос – Транс ООД, клон Пловдив. Водачът беше изпробван в 02:56 ч. с техническо средство 3 дрегер 7510 , като пробата бе 0,00 промила показано на водача. В 03.06 ч., водачът бе изпробван и с техническо средство Dreger Drug Test, модел ARSE0048 за Н.В. и техните аналози, като резултатът бе положителен за употреба на кокаин. Показанието бе показано на водача.

По ДП е допусната Съдебно химикотоксикологична експертиза. Вещите лица по последната заключават, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби кръв и урина, взети от лицето В. С. Н. с ЕГН **********, не се установи наличие на наркотични вещества.

На 11.04.2025 г. е проведен разпит на ищеца В. Н., в качеството му на свидетел. Последният е отрекъл да е употребявал кокаин или други наркотични вещества.

По делото е приложена справка за нарушител/водач, на съвсем друго лице – Йордан Атанасов Димитров с ЕГН **********, липсва справка за ищеца.

Видно от АУАН № 1279868/14.07.2024 г. е било иззето като доказателство СУМПС № 285796909 на ищеца Н..

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели. От показанията на свидетеля Н.а, която е сестра на ищеца, се установява, че след случая от 14.07.2024 г. брат й се променил много, не бил добре, тъй като той не употребявал наркотични вещества. Не могъл да спи, да яде. Имало случаи, в които плачел. Приятелите му се подигравали, а когато го канели да излиза, той отказвал в продължение на няколко месеца – около шест – седем месеца. Заради това, че останал без СУМПС загубил работата си в чужбина, което също му се отразило негативно. От показанията на свидетеля Ковачева съдът намира за установено следното: същата е приятелка на ищеца.

Заради обвинението, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, се затворил в себе си, като дори нея избягвал. Не искал да се храни, притеснявал се. Отбягвал приятелите си в продължение на дълъг период. В началото състоянието му било най-тежко, но в последствие все още имал тревоги, макар и с по-нисък интензитет.

Съдът намира,че следва да се даде вяра на показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, в съответствие помежду си, а освен това почиват на лични възприятия. И двете са имали непосредствени впечатления от състоянието на ищеца, заради което съдът им се довери.

Фактическият състав на иска за обезщетение по 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ включва следните предпоставки: прекратяване на воденото срещу ищеца наказателно производство на визираните в разпоредбата основания; настъпване на твърдените вреди вследствие на воденото наказателно производство.

В случая не се спори, че ищецът не е имал качеството на обвиняем по досъдебното производство. Настоящият съдебен състав споделя практиката на съдилищата, че макар и срещу ищеца да не е било повдигано обвинение за 4 конкретното престъпление, той понася вреди от висящото производство, в случаите, когато от обстоятелствата по делото е несъмнено чия наказателна отговорност е възможно да бъде ангажирана, какъвто е настоящият случай.

От самото образуване на наказателното производство, отчитайки, че е безспорно кой е управлявал МПС, води като единствен възможен извършител на твърдяното деяние именно ищеца и не поставя съмнение по отношение на авторството. Съгласно Решение 5009/08.02.2023 г., постановено по гр. д.

932/2022 г. по описа на ВКС, трето гр. отделение, е прието „че употребеният в чл.2 ал.1 т.2 /сега т.3/ ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление” трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл; когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ; лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение; когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в който е узнал за производството за конкретното престъпно деяние.