Решение № 260468 от 15.12.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260468 гр.Пловдив, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

СИМЕОН ЗАХАРИЕВ при секретаря Мая Крушева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1000 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Н.А.А.

***, съдебен адрес:*** – адв. П. К., твърди, че на 20.11.2018 г. в град Хисар, на кръстовището между бул. Хр.

Ботев и бул. Иван Вазов като пресичала пътното платно на пешеходна пътека тип „Зебра“, била ударена от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.

№ ****, управляван от водача Г.К.А.. В резултат на удара твърди, че е получила травматични увреждания: фрактура ради ин п.дисталис декстра – счупване на долния край на лъчевата кост, както и множество натъртвания и охлузвания по главата и тялото и психически стрес. Твърди също, че била извършена операция и закрито наместване на фрактурата с външен фиксатор за период от 35 дни.

Твърди, че в резултат на счупването претърпяла силни болки и страдания, възстановяването й продължава и към настоящия момент, животът й се променил, изпитвала цялостен дискомфорт, напрегнатост, загубила съня си, не е в състояние да се натоварва психически и физически.

Всички тези вреди твърди, че са пряка последица от виновното и противоправно поведение на водача на автомобила Г. А.. Било образувано ДП242/2018 г. по описа на РУП – Хисар, пр.пр. № 10623/2018 г., която не е приключила и до момента.

Гражданската отговорност на виновния водач била застрахована в ответното дружество, поради което ищцата претендира дружесството да бъде осъдено да й заплати сумата 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинените й телесни повреди, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 27.11.2018 г. – датата, на която изтича срока по чл. 429, ал.3 от КЗ до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* ОТ ГРАД София, бул. Джеймс Баучер 87, ет.2 – адв. М. Г., оспорва предявения частичен иск. Оспорва механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, съставения констативен протокол с пострадали лица, както и схема на произшествието. Твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение на водача на автомобила, както и причинно-следствена връзка между него и травматичните увреждания на ищцата. При условията на евентуалност, ако се приеме, че са налице основания за ангажиране отговорността на дружеството, твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на ищцата като пешеходец, който не е спазил задълженията си по чл.

107 и сл. от ЗДвП. Прави възражение и за прекомерност на търпените вреди и размера на обезщетението им. Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доказателствата, събрани по делото, както и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е прието като доказателство, неоспорено от ответното дружество, представям влязло в сила протоколно споразумение по НОХД № 7511/ 2020, Х-ти нак. с-в на РС - Пловдив, с което подсъдимият Г.К.А. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 20.11.2018 г. на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и бул. „Иван Вазов“ в гр.

Хисаря, обл. Пловдив при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** е нарушил чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 25, ал. 1, чл. 116, чл. 119, ал. 1, чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, с което е осъществил състава на престъпление по чл.

343, ал. 3, предл. поел., б. „а“, предл. 2-ро във вр. с ал. 1,6. „б“, пр. 2-ро вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3-то от НК, и по непредпазливост е причинил на Н.А.А., с ЕГН ********** средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, изразяваща се в закрито счупване на долния край на лъчевата кост на дясната предмишница (фрактура ради ин патрис дисталис декстра), наложило извършване на оперативно лечение, с поставяне на външен фиксатор за 35 (тридесет и пет) дни и довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за период повече от един месец (за 35 дни), като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Г.К.А. и неговата вина.

По делото е приет като доказателство констативен протокол за пътно-транспортно произшествие с пострадало лице № 2018 – 1024-2875, съставен от П. Г. – дежурен ПТП при ОД на МВР – град Пловдив – РУ на МВР – град Хисар. Съгласно отразеното в него, на 20.11.2018 г., около 07.07 ч. на кръстовището между бул. Хр. Ботев и бул. Иван Вазов в град Хисар ППС с рег.

№ ****, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, управляван от водача Г.К.А. ***, при „приближаване на пешеходна пътека тип „Зебра“ не пропуска пешеходката Н. А., която се намирала на пътеката и я блъска“. Според отразеното в протокола, пострадалата е с „охлузвания и натъртвания, леко ранен“.

Относно механизма на настъпване на процесното ПТП, по делото са допуснати и събрани гласни доказателства.

Свидетелят

Г.К.А. в съдебно заседание на

05.10.2020г. казва: „Тръгвайки за работа към 06:45 ч. - 06:50 ч., времето беше сумрачно, дъждовно. Приближавайки кръстовището с колата, огледах, нямаше никой. Карам Фолксваген Пасат. Кръстовището е регулирано с маркировка.

Движейки се по бул. „Хр. Ботев“, наближавайки бул. „Иван Вазов“, правейки ляв завой, изведнъж пред мен виждам лицето Н.А. на края на пешеходната пътека, вътрешната страна на пешеходната пътека. Тя пресичаше от бул. „Иван Вазов“ - продължението на бул. „Иван Вазов“ от дясно на ляво. Взимайки левия завой, изведнъж пред колата на левия ми фар ми се яви силует. Ударих спирачки. Чу се тъп удар. Тя беше на пътеката, на три метра от тротоара, вътре към кръстовището. Ударът настъпи на самата пешеходна пътека, накрая. Беше сумрачно, дъждовно и пешеходката се явява точно на лявата колона на колата. Движех се с не-повече от 30 км/ч. Като я ударих, тя падна на земята. Аз слезнах, извадих си телефона и се обадих на 112 да изпратят полиция, линейка. Левият фар се беше откопчал и беше хлътнал навътре и отпред на ръба на капака 1 см беше хлътнал навътре.

Друго нямаше. Тя беше в пълно съзнание. Беше по лице към асфалта. Имаше малко кръв - на три, четири пръста от устата. Молеше да я обърнем. През това време пристигна доктор, който отива за смяна в „Бърза помощ“. Ние не искахме да я обръщаме, защото не знаем в какво състояние е. С негова помощ я обърнахме настрани. Тя молеше да я обърнем. Не бях употребил алкохол. Беше на развиделяване. Имаше улично осветление. Беше с тъмни шушлекови дрехи, тъмно синьо. Блъснах я в лявата страна. Тя се движеше от север на юг. Аз идвам от изток да завия на юг. Тя подминава осовата линия, която разделя двете платна и точно тогава я удрям. Улицата, по която аз се движа, е права. Участъкът е високо и след това е равен участък. Този участък го минавам всеки ден.“ И още: „Аз я видях в последния момент, вземайки завоя в ляво, последния момент пред левия фар. Нямаше в района на произшествието някакви спрели автомобили, някакви препятствия по пътя. Като слезнах от колата, тя беше пред предна лява част на бронята, главата беше към колата, към гумата, с крака към тротоара левия. Ударът стана точно на линията, не съм влизал в насрещното платно.

Фаровете на автомобила ми светеха на къси светлини.“

В същото съдебно заседание, ищцата Н.А.А. е дала в обяснения по реда на чл. 176 от ГПК:

„Тръгнах за работа в 06:30 часа. Пресичам пешеходната пътека. Не знам на коя улица. Не видях да има кола. Не беше тъмно. Кръстовището е осветено. Не видях да идва кола със светлини. На кръстовището има светофари, обаче не работят. Няма никаква светлина от светофара. От другата страна имаше пешеходци, които се движеха срещу мен. Нямаше други коли. Бях стигнала средата на пешеходната пътека, когато стана удара. Не помня от коя страна ме удариха. Тази ръка (свидетелката сочи лявата си ръка) ми е счупена. Нищо не помня. Бях облечена със светлоотразителна жилетка, която ми е дадена от работата. Бях с нея. Метачка съм.“

Въз основа на данните от цитирания констативен протокол, както и на приетите като доказателства протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум, съставени във връзка с образуваното досъдебно производство № 242/2018 г. по описа на РУ на МВР – Хисаря, ведно с прокурорска преписка № 10623/2018 г. по описа на РП – Пловдив, изслушаните показания и обяснения, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, се установява следния най-вероятен механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие:

Водачът

Г.К.А. е управлявал л.а. „Фолксваген Пасат” по платното за движение на бул.

„Хр. Ботев“ в гр. Хисаря в посока от изток на запад. По същото време пешеходката Н.А.А. е била на източния тротоар на бул. „Иван Вазов“. Тя е предприела пресичане на платното за движение на бул. „Хр. Ботев“ по пешеходна пътека в посока от север на юг - отдясно на ляво пред автомобила. Предвид данните на водача на л.а. „Фолксваген Пасат” той е реагирал със закъснение на пешеходката - когато тя се е намирала пред автомобила, като е задействал спирачната система на автомобила, на въпреки това в резултат на скорости и пресичане на траектории настъпил удар в предната лява част на л.а. „Фолксваген Пасат” и лявата страна на пешеходката. Ударът е настъпил на пешеходната пътека. След удара автомобилът се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката Н.А.А. е паднала на платното за движение до предна лява част на автомобила.

Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген Пасат” непосредствено преди задействане на спирачната му система, определена от дължината на следата, фиксирана в протокола за оглед, е била около 14 км/ч.

Според заключението на експертизата, водачът на лекия автомобил, при своевременна реакция, от момента в който пешеходката Н.А.А. е навлязла на платното за движение и задействане на спирачната система с максимална интензивност, е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта, с която се е движел - 14 км/ч или 30 км/ч, освен при тъмни дрехи на пешеходката и бързо бягаща по платното за движение при слабо улично осветление.

Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Фолксваген Пасат” - Г.К.А. не е съобразил скоростта на автомобила с движение на пешеходец на платното за движение на пешеходна пътека в населено място и не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката Н.А.А..

Изводите на комплексната авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, в частта относно така описания механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, не са оспорени от процесуалния представител на ответното застрахователно дружество.

Съдът намира така изслушаната по делото комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по делото писмени доказателства, поради което я кредитира изцяло.

Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него. Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани.

Възраженията на ответното дружество относно механизма на настъпване на произшествието, съдът намира за недоказани.

Налага се извод, че процесното ПТП е настъпило вследствие на поведението на водача на автомобила Г.А., който е загубил контрол върху управлението му и това е станало причина същият да напусне платното за движение и да се удари в разделителната мантинела.

От друга страна, самото участие на ищцата в процесното ПТП не е оспорено от ответната страна, както в отговор на исковата молба, така и в хода на делото.