Решение № 1 от 13.01.2020, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 314/2019
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 13.01.2020
- Състав
- РОСИЦА КАРОВА ЦВЕТКОВА, СНЕЖИНА ПЕТКОВА ЧОЛАКОВА, БИСТРА РАДКОВА БОЙН
Цитирани разпоредби
- чл.210 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 ал.1 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125 ал.1 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........град
Шумен, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното заседание на шести януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Арнаудов от Окръжна прокуратура град Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова КАНД №314 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от ТД на НАП град Варна, чрез пълномощник ст. юрисконсулт Ц.С., срещу Решение №570 от 14.10.2019 г., постановено по ВАНД №1658/2019 г. по описа на Районен съд град Шумен.
В касационната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че извършеното нарушение е установено по безспорен начин, както и не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено НП №430291-F462982/18.04.2019 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП град Варна.
Ответната страна
„Ч.Д.Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна, като съображенията в тази насока са следните:
Предмет на касационно оспорване е Решение на РС град Шумен, с което е отменено Наказателно постановление №430291-F462982/18.04.2019 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП град Варна, с което на ответната страна „Ч.Д.Б.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.179 от ЗДДС, за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева. С цитираното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F462982/21.12.2018 г., посоченото дружество е било санкционирано за това, че не е изпълнило задължението си да подаде Справка-декларация по ЗДДС заедно с Дневник за покупките и Дневник за продажбите за данъчен период 01.10.2018 г. - 31.10.2018 г. в законоустановения срок, а именно до 14.11.2018 г. включително.
С оглед на това е прието, че като не е подало СД по ЗДДС, заедно с Дневник за покупките и Дневник за продажбите за посочения данъчен период в нормативноустановения срок, на 15.11.2018 г. дружеството е осъществило административно нарушение по чл.125 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.125 ал.5 от ЗДДС. Установено е, че при извършена проверка от данъчните органи е констатирано процесното нарушение, поради което на дружеството е била изпратена покана да подаде СД, ведно с дневниците за покупки и продажби, която покана е била връчена на дружеството на 11.12.2018 г.
След връчване на поканата, на 13.12.2018 г. дружеството подало СД за данъчния период месец октомври 2018 г.
Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива.
Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, водещо до неговата отмяна, както и е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.179 ал.1 във вр. с чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
Решаващият съд обаче е приел, че са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е изолиран случай, за предходните данъчни периоди дружеството е изпълнявало в срок задължението си по чл.125 от ЗДДС. Посочил е, че от бездействието на дружеството не са произлезли вреди и не са налице отегчаващи обстоятелства, поради което е приел, че е налице маловажен случай. Въз основа на това е отменил и процесното НП.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя мотивите и изводите на решаващия съд, че при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице, както и че безспорно е налице нарушение по чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Касационната инстанция обаче не споделя извода на решаващия съд за наличието на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. В случая отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.125 ал.1 от ЗДДС. От обективна страна изискването на закона относно фактическата обстановка на нарушението, визирано в чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, се свежда до неизпълнение на задължение за подаване на Справка - Декларация в законоустановения срок и доколкото се касае за налагане на имуществена санкция, ирелевантни за съставомерността са обстоятелствата, поради които се е стигнало до нарушението. Достатъчно основание за ангажиране отговорността на юридическите лица е констатиране на неизпълнение от тях на задълженията им към държавата при осъществяване на дейността им, когато това е предвидено в нормативен акт, какъвто в случая е чл.179 ал.1 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав намира, че при осъществяване на своята дейност дружеството е осъществило вмененото му нарушение, доколкото по делото е установено, а и по същество не се оспорва, че Справката-декларация по ЗДДС за м.октомври 2018 г., не е била подадена в законоустановения срок - до 14.11.2018 г. включително.
Както е посочил и въззивния съд, нарушението по чл.179 ал.1 от ЗДДС е формално - т.е. не е нужно да е настъпил вредоносен резултат. Следователно е без значение обстоятелството, че бездействието на дружеството не е довело до ощетяване на държавния бюджет. Процесната деятелност не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не може да се квалифицира като маловажен случай, още повече, че Справката-декларация по ЗДДС за м.октомври 2018 г. е била подадена от дружеството след проверка от данъчните органи и след изрична покана от същите за подаване на декларацията.
Едва след връчване на поканата дружеството е подало процесната декларация на 13.12.2018 г., т.е. закъснялото изпълнение не е било продиктувано от собствени подбуди, а е било реализирано в резултат на инициираната срещу дружеството проверка и изрична покана от данъчната администрация за изпълнение на законово задължение. Този факт не е взет предвид от решаващия съд, както и липсва твърдение в жалбата, че подадената СД е нулева. Константна е практиката на настоящата касационна инстанция за приложение на чл.28 от ЗАНН за този вид нарушение, а именно следва да се прецени дали декларацията е подадената по собствени подбуди или след като данъчнозадълженото лице е било поканено изрично от органа по приходите да изпълни вмененото му от закона задължение, както и фактът кога е констатирано нарушението.
С оглед на това настоящата касационна инстанция приема, че при правилно установена фактическа обстановка, решаващият съд е достигнал до неправилно приложение на материалния закон, което води до основателност на касационната жалба. Атакуваното Решение, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и спорът решен по същество като бъде потвърдено процесното Наказателно постановление, тъй като делото е изяснено от фактическа страна.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
Отменя изцяло Решение №570/14.10.2019 г. по
ВАНД №1658/2019 г. на Районен съд град Шумен и вместо него постановява:
Потвърждава Наказателно постановление
№430291-F462982/18.04.2019 г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП град Варна, с което на „Ч.Д.Б.“ ЕООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.179 от ЗДДС, за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.01.2020г.