Акт от 01.08.2023, Административен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Монтана, 1 август 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, пети състав, в публично заседание на 06 07 2023 г., в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря Петя Видова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ Рени Цветанова адм. дело № 224 по описа на АдмС – Монтана за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 225а от ЗУТ, вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по жалба на Л.Б.А.,*** против Заповед № 154 от 23 01 2023 г. на Кмета на Община Монтана, с което е наредено на Л.Б.А. и Л.Б.А., като наследници на Б*** А*** А*** да премахнат незаконен строеж „ограда”, находяща се в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Монтана, УПИ ІІ, кв.

184 по действащия ПУП на гр. Монтана и административен адрес ул. „Р*** ” № * .

В жалбата се твърди, че оградата е построена от Б*** А*** , баща на оспорващите, в периода 1970-1980 г. Преди няколко години се наложило да подмени старите тухли с бетонови, за да я заздрави и да не представлява опасност за минувачите по улицата, в който си вид съществува и в момента. Позовава се на чл. 151, т. 11 от ЗУТ, според който не се изисква разрешение за строеж за леки прозирни огради и плътни огради с височина на плътната част до 0,6 м в рамките на поземления имот, а процесната ограда е с височина на плътната част от 0,6 м. В писмени бележки адв. Ф. твърди, че Заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, както и при посочени грешни и противоречиви фактически и правни основания. Оспорваната заповед е издадена въз основа на Констативен акт № 8 от 10.11.2021 г., в който се констатира, че незаконният строеж „ограда" е изпълнен изцяло в чужд имот с идентификатор *** по КК на гр. Монтана, както и че строежът реално се ползва от семейството на А*** Г*** , собственичката на сградата на основно застрояване в посочения имот, с идентификатор *** по КК на гр. Монтана.

Оградата е разположена към улицата, а не на граница със съседи, в който смисъл е изслушаното заключение на вещото лице Д.Д.. Спорната ограда е 4,20 м., в обозначение на точки АВ на Приложение 2 от заключението, тангира с кадастралната карта от 2006 г. и не съвпада с кадастралния план от 1991 г. При съпоставяне на двата чертежа, единият направен от ВЛ (Приложение 2 от експертизата) и другият, направен от длъжностно лице (стр. 2 от акта) е видно, че според констативния акт процесният строеж, освен че се намира непосредствено върху жилищната сграда, е изграден по границата на действащата улична регулация, съвпадаща с границата на имот № 4550 по предходен кадастрален план, действащ до 2006 г. Посоченото в описателната част на Констативен акт № 8 местоположение на строежа не съвпада с точното местоположение, отразено на чертеж 1 в графичната част на акта. Съдържанието на акта, съставен на основание чл. 225а ал. 2, във връзка с чл. 223, ал. 2 т. 1 от ЗУТ, е противоречиво и неточно и съставената въз основа на противоречивия акт оспорвана заповед е с противоречиво н неточно съдържание по отношение на точното местоположение на строежа, съгласно чертеж 1 от акт № 8. В хода на делото се установи, че нареждането за събаряне на строежа е частично изпълнено от жалбоподателката и строежът е преработен във вида, в който да отговаря на разпоредбите на ЗУТ по чл. 48, ал. 1 и ал. 7 от ЗУТ, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 от ЗУТ, както и че процесният строеж изпълнява ограждащата функция откъм улица и в преработения вид отговаря на изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Следователно заповедта не съответства, както на цитираната материалноправна разпоредба, така и на целта на закона, защото целта на ЗУТ, е както да забранява незаконното строителство, така и да разрешава строителството, което отговаря на целите и разпоредбите му. В хода на делото се установи, че границата на процесния имот *** по кадастралната карта не съвпада с регулационната и при това несъответствие не може да се направи, както извод за търпимост на цялото съществуващо застрояване, както в имота, така и в квартала, така и че не може да са направи извод за законност и допустимост на процесния строеж по действащ подробен устройствен план. Това несъответствие не е било установено и не е било взето предвид преди издаване на заповедта, както и не е отразено в оспорваната заповед, поради което е нарушен чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и сл. до чл. 53 от АПК, както и разпоредбата на чл. 134 ал. 1 т. 1 и ал.

2 т. 2 от ЗУТ. Съгласно ОУП на гр. Монтана, одобрен с Решение № 659 от Протокол № 26/23.11.2017 г. на Общински съвет Монтана, за УПИ II в обхвата на кв. 184 устройствени показатели са: зона Жм - жилищна зона с преобладаващо малоетажно застрояване и параметри на застрояване: Ппл - 40%; Кинт-1,2; Кк - 10 м; Озел. -40%. ПУП на гр. Монтана е одобрен със Заповед № 445/26.02.1991 г. като уличната и дворищната регулация по плана към настоящия момент не са приложени. След 1991 г. е одобрена и е влязла в сила Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. за одобрение на кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Монтана, следователно са налице обстоятелствата по чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУТ, а именно възникнали са съществени промени в устройствени условия, при които е бил съставен планът от 1991 г. на основание новата граница на ул. „Р*** ", имот *** по КК на гр. Монтана и същественото й стесняване, посоченото от ВЛ Д., не само по отношение на процесния граничещ с тази улица имот ***, а и цялото съществуващо застрояване и граници на имотите в квартала.

Ответникът по жалбата Кметът на Община Монтана, чрез процесуалния си представител Г. П*** в с.з. на 01 06 2023 г., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Оспорва списъка с разноски, поради това, че част от исканите разноски нямат отношение към спора. Относимите разноски са тези за адвокатско възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса. Моли да се отхвърли жалбата и им се присъди юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки се позовава на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, според който Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ или на части от тях, въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. Оспорената заповед е издадена въз основа на Констативен акт № 09/10.11.2021 г. и Констативен протокол от проверка от 20.01.2023 г. Констативен акт № 09/10.11.2021 г. е съставен от служител при община Монтана при извършена проверка на строеж „ограда".

При проверката е установено, че строежът е изпълнен без строителни книжа - разрешение за строеж. Строежът представлява ограда изпълнена с плътна част от бетонови тухли с височина 1.20 между три броя колони с височина 2.10 м.

Строежът е завършен и се ползва по предназначение. Констативният акт по своето предназначение слага началото на административното производство и установява вида и характера на извършеното строителство. От заключението на вещото лице се установява, че плътната част на оградата е съборена като са оставени само трите броя колони, за които е захваната телена ограда. Съгласно заключението на вещото лице за оградата няма строителна документация. Оградата, дори и в този си вид представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Начинът на изграждането му и неговото предназначение го определят като строеж, който в случая е без строителни книжа, в нарушение на изискванията на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. В представеното по делото заключение вещото лице е посочило, че при запознаване с картния материал е констатирало несъответствие в местоположението на уличната регулация на ул. Р*** по действащия регулационен план и кадастралната карта, за което е приложило комбинирана скица приложение 2 към експертизата. Посочено е още в заключението, че по действащия подробен устройствен план поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Монтана попада в уличната регулация като улица „Р*** " е много по тясна от предвиденото в регулационния план.

Урегулиран поземлен имот ІІ, кв. 184 по действащия подробен устройствен план на гр. Монтана е с по малка площ от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Монтана. По действащия подробен устройствен план на гр. Монтана към УПИ II, кв. 184 няма придаваеми места. В периода 1990 г. - 2006 г. лицата, посочени като собственици в регистъра към кадастралната карта на гр.

Монтана на поземлен имот с идентификатор *** са завзели част от улица с ОТ 770-790-795 по действащия подробен устройствен план на гр. Монтана. Улицата е публична общинска собственост, за която съгласно чл. 56, ал. 2 от Закона за общинската собственост не се съставят актове за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго. Оградата е недопустима съгласно § 16 от Преходните разпоредби и Закона за устройство на територията и §127 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Оспорената заповед е постановена след като е установено, че строеж „ограда" е незаконен, т.к. е без необходимите строителни книжа - разрешение за строеж, с което е нарушен чл.148, ал. 1 от ЗУТ. Заповед №154/23.01.2023 г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, а именно Кмета на община Монтана, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, намиращи се на територията на община Монтана. В случая извършеното строителство е пета категория. Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаването й, при спазване на материапноправните разпоредби, административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Извършеното строителство представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като е извършено без строителни книжа в нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение на строеж.

Административният съд Монтана, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съобразно разпоредбата на чл.168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С Констативен Акт № 08/10.11.2021 г. /л. 15/ и приложена към него окомерна скица е установен завършен строеж – масивна ограда, изпълнена като плътна зидария от бетонови блокчета с височина от 1,20 м. между три броя колони. Оградата е изпълнена върху съществуваща ивична, бетонова основа. Строежът е с размери в план дължина 4,20 м. и височина 1,20 м. на плътната част и е изпълнен без необходимите строителни книжа по Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

По констативния акт е подадено възражение от А*** Т*** Г*** , в което се твърди, че строежът не е извършен в чужд имот, построен е от дядо й Б*** А*** А*** в собственото си дворно място на ул. „Р*** ” № * . ЗУТ възлага отговорността за премахване на незаконните строежи на техните извършители, съответно върху техните наследници, които в случая са дъщерите на извършителя - Л.Б.А. и Л*** Б.А.. Тя не е наследник на Б*** А*** А*** и не носи отговорност за извършеното от него строителство. Твърди се, че установените от Община Монтана собственици се легитимират като такива с констативен нотариален акт за собственост на недвижими имот придобит по давностно владение. Този нотариален акт е оспорен в съда с иск за собственост. До приключването на съдебния спор и изясняване на въпроса за собствеността на земята административното производство по чл. 225а ЗУТ за премахване на построената в нея незаконна ограда следва да бъде спряно.