Решение № 120 от 21.06.2022, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Ямбол, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Ц.Х.Г. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500127 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. М. Г., ЕГН **********, от гр.****, чрез пълномощник -адв.Т.С. от АК-Ямбол против Решение №79/21.02.2022 г., постановено по гр.д.№2386/2021 г. по описа на РС-Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявения от въззивника установителен иск с правна квалификация по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията му с въззиваемия А.М.Г., ЕГН ********** от гр.*, съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделски земи, подписан на 07.09.2016 г. за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2016 г., вписан с вх.рег. №6811/07.09.2016 г, том 6, стр. 79, находящи се в землището на с. * и ЕКАТТЕ 32771, общ.Стралджа, обл.Ямбол, по отношение на следните два земеделски имота: Нива от 10. 599 дка, пета категория на земята, в местността "Ф.П. Бряст", съставляваща имот №250037 по плана за земеразделяне на селото, със стар идентификатор №*** и Нива от 47, 542 дка, от които 4.890 дка девета категория и 42.650 дка - пета категория в местността "Язлъка" , съставляваща имот №280031 по плана за земеразделяне на селото, с идентификатор №***, при граници за всеки подробно описани в договора.

С посоченото съдебно решение районният съд е отхвърлил и предявения от въззивника Н.Г. осъдителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 6 167, 34 лв. от въззиваемия А.Г., представляваща загуба на чист доход /приход на реализация на реколта плюс полагащи се субсидии, намалени с разходите по производството/, 1 претърпяна от въззивника вследствие на виновно неизпълнение на поето с гореописания договор задължение за трите стопански години 2017/2018 г., 2018/2019 г., 2019/2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 6 167, 34 лв., считано от предявяването на иска до пълното й събиране. С атакуваното съдебно решение въззивникът е осъден да заплати на осн.чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна сумата от 500 лв., представляваща направените по делото разноски.

В жалбата е обективирана позиция, изразяваща несъгласие с решаващите правни изводи в аналитично-оценъчната дейност на първоинстанционния съд. Откроява противоречие във формираните съдебни изводи, с които едновременно се приема, че процесните земеделски имоти не са предадени на въззивника за ползване, че същият не е изпълнявал задължението за заплащане на арендно възнаграждение -обстоятелства, обуславящи аргумент за неизправност и на двете страни по арендния договор, а същевременно при това обективно положение неправилно е изведено заключението, че в полза на въззиваемата страна е възникнало потестативното право да развали едностранно договора за аренда. Във възраженията в жалбата се поставя като проблематика липсата на стабилен, правно и доказателствено обоснован отговор на въпроса, дали въззиваемият е изправна страна по арендния договор, със съпътстващо логическо аргументиране, направено при собствен анализ на писмените доказателства. Настоява въззивната инстанция в пределите на своите контролни правомощия да отмени оспорваното решение в частта, формираща произнасяне по предявения установителен иск и да постанови решение, с което да приеме иска за основателен и доказан. В алтернативност отправя искане за постановяване на решение,с което да бъде признат за развален арендния договор само по отношение на имот с кадастрален идентификатор №***, а по отношение на имот с кадастрален идентификатор №*** да приеме, че облигационното отношение не е преустановило правното си действие поради едностранно разваляне и продължава да обвързва страните.

Противопоставя на извършения от първата инстанция доказателствен анализ на установените фактически отношения качествено различно юридическо тълкуване, в аспекта на твърдяната основателност на предявения осъдителен иск за претърпяна "вреда от пропуснати ползи в размер на 6167, 34 лв". Излага твърдения за превратност на формираните крайни правни изводи и неправилно прилагане на материалния закон , в разрез с проведеното от въззивника пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, принадлежащи към фактическия състав на осъдителната искова претенция. Настоява въззивната инстанция да преоцени, съобразявайки се с приведената доказателствена интерпретация, порочните правни изводи на първостепенния съд, като отмени решението в частта, с която е разгледан осъдителния иск и постанови ново,с което да осъди въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя претендираната искова сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска до пълното й събиране.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззиваемата страна А.М.Г., ЕГН**********, с.*, *** чрез пълномощника му адв. П.П. от АК-Ямбол, с който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на депозираната жалба. В отговора се пресъздават 2 съображения за неточно възпроизвеждане на отделни изводи от първоинстанционното решение, несъответстващи на приетата от съда фактологична обстановка. Акцентира се върху значението на отделни фрагменти от правно-аргументативната част на обжалвания съдебен акт, а именно: че съдът е приел, че въззивникът не е заплащал уговореното в договора за аренда арендно плащане, както и че въззиваемата страна на осн. чл.1 от договора за аренда е считала, че с подписването на арендния договор процесните земеделски земи са предоставени за временно и възмездно ползване на арендатора. Интерпретира се формулировката на чл.1 от договора за аренда като конкретизираща ясно момента на предаване на недвижимите имоти за ползване, съвпадащ с момента на неговото сключване, която предвид своята прецизност изключва нуждата от изрично доказване на самото предаване на имотите. Изложена е пространна позиция, отговаряща последователно на всяко от релевираните с въззивната жалба възражения. Оспорва се като основано на невярно фактическо твърдение наведеното оплакване, арендодателят да е създавал пречки на арендатора за ползване на арендуваните земеделски земи, като се изтъква, че към исковата молба не са приложени доказателства за подадени от въззивника заявления по чл.70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ по отношение на процесните имоти, а представените по делото заявления на Н.Г. от ОДЗ Ямбол са изключени от доказателствената съвкупност на база експертните установявания в кредитираната СГЕ. Поддържа се, че въззивникът не е изпълнил доказателствената си тежест по отношение на установителния иск, доколкото липсва оспорване на представените по делото регистри от ОДЗ Ямбол за ползването на имоти по чл.72, ал.2 от ППЗСПЗЗ по номера на имоти за стопанските 2016/2017 г., 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г. , нито в съобразие с правилото на чл.72, ал.5 ППЗСПЗЗ е поискал отстраняване на грешки или неточности в предварителните регистри. На тази плоскост, твърди недоказаност на позицията на въззивника за неучастието му в сключените въз основа на предварителните регистри споразумения за ползване на земеделски земи, респ. неоснователност на твърдяната неизправност на въззиваемата страна като предпоставка, лишаваща я от правото й едностранно да развали арендния договор. Излага аналогични правни съображения, обезпечаващи тезата за неоснователност и на осъдителната искова претенция на въззивника. Мотивира се с логически съждения, индициращи недостоверност на твърденията на въззивника, че и двата процесни имота не са ползвани от него поради непредоставянето им, с оглед противорчие на така заявените твърдения с доказателствените резултати от избрания от от въззивника вариант 1 на допълнителна ССЕ, според който процесната нива /имот №250037/ се е ползвала от въззивника през трите процесни стопански години, а имот №289931 се е ползвал от същия за процесната 2018 г. В заключение настоява ЯОС в пределите на контролните й правомощия да потвърди като правилно и законосъобразно оспореното решение на РС-Ямбол и да присъди на въззиваемия разноските за въззивното производство.

В о.с.з въззивникът чрез пълномощника си адв.С. обективира искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски в производството пред двете инстанции. Представя писмени бележки, които в синтезен вид възпроизвеждат оплакванията и възраженията срещу правилността на първоинстанционното 3 решение, инкорпорирани в текста на въззивната жалба. В допълнение се изтъква, че съществувалата устна договорка между страните, на базата на която въззивникът е приел временно ощетяващото го положение, докато бъде компенсиран е получила неправилна правна интерпретация в аналитично-оценъчните съждения на районния съд, с които тази договорка е била отъждествена с отказ от права. Настоява за отмяна на първоинстанционното решение, и постановяване на ново,с което установителният иск да бъде уважен изцяло, а в алтернативност се настоява за частичното му уважаване, като бъде прието за установено, че процесният аренден договор между страните е развален само по отношение на имот с идентификатор №***, а за имот с идентификатор №*** да се приеме, че облигационното правоотношение обвързва страните.

Претендира се за уважаване на осъдителния иск в пълния предявен /след изменението/ размер от 6 167, 34 лв.

В о.с.з. въззиваемият, представляван от адв. П. е обективирал становище,с което поддържа писмения отговор по съображенията в него и настоява за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и обосновано. Формулира искане за присъждане на съдебноделоводни разноски във въззивното производство съгл. списък по чл.80 ГПК. Представя писмени бележки, които преобладаващата им част материализират препис на основни контрааргументи в писмения отговор. В допълнително развити правни доводи е заложена тезата,че неоснователността на предявения осъдителен иск по чл.79, ал.1, вр.чл.82 ЗЗД произтича и от наличието на предпоставките, регламентирани в чл.83, ал.2 ЗЗД, съгл. които длъжникът не дължи обезщетение за вредите, т.к. по делото липсват доказателства кредиторът ищец да е положил дължимата грижа на добър стопанин.

Фактическа обстановка по делото е правилно установената от първостепенния съд и е следната:

Не е спорно между страните, че същите са сключили процесния Договор за аренда от 07.09.2016 г., с нотариална заверка на подписите, рег.№3939 на нотариус Д.Л., рег. №322, надлежно вписан в СВп-Ямбол, по силата на който въззиваемият А.Г. в качеството на арендодател, е отдал за временно и възмездно ползване на въззивника Н.Г. в качеството му на арендатор описаните в договора земеделски земи в размер общо на 58,141 дка. Договорът е сключен за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2016 г. Договорено е годишно арендно плащане за всяка стопанска година по 10 лева/дка, като е уговорено заплащането да се извършва в срок до 31.10. на съответната стопанска година. Земеделските земи с обща площ от 58,141 дка в землището на с.*, общ.Стралджа, обл.Ямбол, са надлежно индивидуализирани: нива в местността "Ф.П. Бряст" с площ от 10, 599 дка с №250037 по плана за земеразделяне, нива в местността "Язлъка" с площ от 47, 542 дка с №280031 по плана за земеразделяне. Представени са Скица на поземлен имот с идентификатор №*** с площ от 10 599 кв.м., находящ се в с.*, м. Ф.П. бряст, общ. Стралджа, обл.Ямбол и скица на поземлен имот с идентификатор №*** с площ 47 537 кв. м., находящ се в с.*, м. Язлъка, общ.Стралджа, обл.Ямбол, изд. от СГКК-гр.Ямбол. Въз основа на Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижими имоти №19, том 1, рег.№158, 4 дело №17/20.01.2012 г, на Д.Л., нотариус №322 с район на действие съдебният район на РСЯмбол и Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижими имоти №20, том 1, рег.№159, дело №18/20.01.2021 г. на Д.Л., въззиваемият се легитимира като собственик 1/3 ид.ч. на нива в местността "Ф.П. Бряст" с площ от 10, 600 дка с №250037 по плана за земеразделяне и на 1/3 ид.ч. от нива в местността "Язлъка" с площ от 47, 542 дка с №280031 по плана за земеразделяне. Съгласно чл.8 арендодателят е длъжен да предаде недвижимите имоти в състояние, което отговаря на предназначението, за което са арендовани и да осигури на арендатора спокойното и безпрепятственото им ползване От приложено заверено копие на уведомление чрез нотариус Трендафил Петков рег. №587, нотариално заверено на 08.09.2020 г. до Н. М. Г. е обективирано едностранно волеизявление на въззиваемия А.Г. за разваляне на сключения между страните договор за аредна с вх. рег.