Решение № 95 от 26.05.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Б., 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И.Ц.Т.А. при участието на секретаря Т.В.Б. като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № 20221810100471 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

“***”АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”***”№** с ЕИК:***6, чрез пълномощник юрисконсулт С. П. В., моли да бъде признато за установено по отношение на Р. К. К. от с.***, община П., с ЕГН: **********, з а съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 16.08.2019г. по ч.гр.д.№ ***** г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 9532.76лв., представляваща парично вземане по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 11.05.2018г., както и за сумата от 120лв., представляваща разходи при изискуем кредит, както и за сумата от 518.08лв., представляваща редовна лихва за периода от 01.02.2019г. до 08.08.2019г., както и за сумата 11.04лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 01.02.2019г. до 08.08.2019г., както и за сумата от 26.49лв., представляваща законна лихва за периода от 09.08.2019г. до 15.08.2019г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 1 6.08.2019г. до окончателното изплащане на вземането. Ищецът моли да се присъдят направените разноски в заповедното и настоящето производство, за което представя списък с разноските по чл.80 от ГПК/л.178/.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрк. С.И.К. поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Представя писмени бележки с вх.№ *** от ***г. по ел. пощата на съда.

Ответникът-Р. К. К. от с.***, чрез назначения му на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. С. Л. от САК, е направила възражение по исковете и е представил а писмен отговор с вх.№ ***г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът, чрез особения представител адв. Л. оспорва исковете, твърди, че ищецът не е обявил на ответника предсрочната изискуемост на кредита като оспорва отразеното в нотариалната покана, че лицето е отказало да я получи, тъй като няма данни то да е открито на адреса, както няма и свидетел, който да е удостоверил с 1 имената и подписа си този отказ наред с призовкаря-връчител. Освен това ответникът има адрес в с.*** и в с.Д., на който последен адрес не е връчвана нотариална покана. Поради невръчване по съответния ред на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, ответникът отговаря само за размера на падежиралите вноски за периода от 01.02.2019г. до 01.08.2019г. или алтернативно до даване на ход по същество на делото.

В с.з. ответникът, чрез особения представител адв.Л. оспорва исковете, поддържа направените възражения в писмения отговор и моли да се отхвърлят исковете или алтернативно да се уважат частично само по отношение на падежиралите вноски по кредита.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № ***. по описа на РСБ., се установява, че на основание чл.417 от ГПК на ***г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № *** от ***г. по ч.гр.д.№***. по описа на БРС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК или извлечение от счетоводните документи на *** АД към дата ***г. и изпълнителен лист, за това, че ответникът има задължения към банката-ищец за суми, произтичащи от сключен между тях Договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2018г.

Описаната по-горе Заповед по ч.гр.д. № ***. по описа на БРС е връчена на ответника чрез ЧСИ № ***-Н.Д., с район на действие СОС чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 от ГПК като връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса и е посочил източника им в съобщението, за което съдът с Определение № ***г. по ч.гр.д. № ***. по описа на БРС е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжника в едномесечен срок от връчването му.

На ищеца е връчено описаното по-горе определение и възможността на предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК на 14.02.2022г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело№ ***г. по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е депозирана на 10.03.2022г., изпратена по пощата с п.кл. от 09.03.2022г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК.

Ответникът като кредитополучател е сключил Договор за кредит за текущо потребление на 11.05.2018г. с ищцовата банка като кредитор за сумата от 1 0000лв. със срок на връщане от 120 месеца, считано от датата на усвояването. Месечните погасителни вноски по размер са отразени в Погасителния план към договора за кредит, които страните, включително и ответникът са подписали и същият не оспорва автентичността им. В договора за кредит страните са уговорили възнаградителна/договорна/ лихва, при просрочие и санкционираща лихва и заплащане на такси съгласно Тарифа на ДСК. Описаният по-горе договор е сключен при Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, подписани от ответника.

Горното се установява от приложените и неоспорени от ответника писмени доказателства или заверени копия от: Договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2018г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Погасителен план и ГПР, Условия по кредитна програма „ДСК Практика“ за клиентислужители на работодатели, за които се предоставят преференциални условия по кредити.

Ищецът твърди, че ответникът от 01.02.2019г. до 01.08.2019г., т.е. 7 броя поредни погасителни вноски не е заплатил по сключения между тях договор за кредит от 11.05.2018г., което се установява и от приложеното писмено доказателство- копие от извлечение от счетоводни книги на *** АД по сметка с №*** към дата 16.08.2019г.

С оглед забава на плащанията по договора за кредит от страна на ответника и на 2 основание чл.18, ал.2 във вр. с чл.** ал.1, т.1 от Общите условия, при които е сключен договора за кредит, ищецът е изпратил на ответника нотариална покана, с която го уведомява, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Същата е връчена на ответника на 28.07.2019г. чрез Нотариус № ***-Д.Г., с район на действие РС-Б., което се установява от приложените по делото писмени доказателства-копия от нотариална покана и разписка за връчване. От тях се установява, че са връчени при отказ на ответника да получи нотариалната покана на адреса му в с.***. Отказът да се получи нотариалната покана е удостоверен с трите имена и подписа на връчителя.

Ищецът твърди, че с оглед на гореизложеното на 09.08.2019г. е трансформирал кредита в предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък. Горното е отразено в приложеното извлечение от счетоводните сметки на ищцовата банка към дата 16.08.2019г.

Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /С СчЕ/ с вх.№ *** от ***г., изготвена от вещото лице В. Л. Т. , която страните не са оспорили и съдът кредитира като компетентна и обоснована, се установява, че при направена справка със счетоводните документи при ищеца на 11.05.2018г. са усвоени средствата по договора за кредит, тъй като сумата от 10000лв. е постъпила по банкова сметка с титуляр Р. К. К. . Погасяването на кредита от ответника е чрез заплащане на погасителни вноски за периода от 11.05.2018г. до 01.02.2019г. в общ размер от 981.52лв. или са платени 1 пълна вноска и 14 броя частични.

От 01.02.1019г. е преустановено плащането на вноските по кредита и след неплащането на 7 броя последователни месечни вноски или в периода от 01.02.2019г. до 01.08.2019г. на 09.08.2019г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Към момента на изготвяне на заключението общо дължимата сума-главница е 9532.76лв. при обявена предсрочна изискуемост на 09.08.2019г.; дължимата и неплатена сума от 518.08лв.-договорна лихва за периода от 01.02.2019г. до 08.08.2019г.; сума от 11.04лв.-санкционираща лихва за периода от 01.02.2019г. до 08.08.2019г.; сума от 26.49лв.-законна лихва за периода от 09.08.2019г. до 15.08.2019г. и сума от 120лв.-такса-разходи при изискуем кредит.

Няма данни и твърдения от ответника, че е платил процесните суми.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл. 415, ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество всеки един от предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:

Съгласно чл.430, ал.1 от Търговски закон/ТЗ/ договорът за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал.2 на същия член е посочено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/чл.305 от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

3

От представените по делото писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от в.л. В. Л. Т. , която съдът кредитира изцяло като компетентна и съответстваща на приложените писмени доказателства, се установява, че ищецът установи от представените доказателства наличието на действително сключен писмен договор за банков кредит, а именно Договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2018г., сключен между ищцовата банка и ответника, от който се установява, че страните са се съгласили ответникът като кредитополучател да върне на месечни вноски получената в кредит сума заедно с възнаградителна лихва съгласно погасителен план, приложен към Договора, подписани от ответника. Последният не е оспорил обстоятелството, че е усвоил сумата от 10000лв., което се установява и от приетата по делото ССчЕ. От договора се установява, че крайният срок на погасяване е 11.05.2028г., но процесните суми са дължими, тъй като е налице забавено плащане на месечни вноски над 90 дни и страните са се съгласили при това положение да се обявява предсрочна изискуемост, за което ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, уведомявайки писмено за това ответника с нотариална покана от 18.07.2019г., връчена чрез нотариус №***-Д.Г., с район на действие РС-Б. на 28.07.2019г., т.е. преди подаване на заявлението на ***г., по което е образувано заповедното производство или ч.гр.д.№ ***. по описа на РС-Б. съгласно приложените за това писмени доказателства.

Единственото възражение от ответника е, че не са спазени визираните в ГПК норми за връчване на нотариалната покана, тъй като не са посочени имена на свидетел и положен от него подпис, удостоверяващи, че същата е връчена при отказ от ответника да я получи съгласно отразеното в нотариалната покана и приложената за това разписка, за което е следвало да се направи опит да му се връчи на втория от него обявен адрес.