Определение № 889 от 25.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 889 гр. Бургас, 25.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов при участието на секретаря Силвия М. Фотева в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Частно наказателно дело № 20262100200723 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.439, ал. 1 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК и е образувано по молбата на лишения от свобода М. А. М., ЕГН: **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ от дванадесет години, наложено му с присъда № 2012/27 от 3.07.2012 г. на 12-ти Висш наказателен съд в Истанбул, потвърдена с решение № 2013/3083 на 10-ти наказателен състав на Върховния съд на Република Турция, влязла в сила на 04.04.2013г., призната с Решение № 289/13.11.2023г. по ЧНД №1322/2023г. на Окръжен съд гр.Бургас.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата. Аргументира се с липсата на втората изискуема предпоставка на чл.70 от НК, а именно че лишения от свобода М. А. М. не се е поправил като посочва, че актуална оценка на риск от рецидив остава в средни стойности, като също не е отчетена промяна от предходната такава. Акцентира на омаловажаването на отговорност за извършеното престъпление и на вредата, която М. е нанесъл със своето поведение като посочва,че той изразявал оправдателни фактори допринесли за криминалното му поведение без да приема изцяло собствената си отговорност за престъплението, за което е осъден.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира молбата на осъдения М. за неоснователна като посочва,че осъдения не е представил убедителни доказателства за поправяне и коркерционната работа с него трябва да продължи.

Осъденият М. А. М. и неговият упълномощен защитник адв. Нуретин молят съда да уважи молбата и да освободи М. условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода. Според адв. Нуретин са налице всички предпоставки на чл.70 от НК и има безспорни доказателства за неговото поправяне като същевременно липсват такива,че същия не се е поправил.

Съдът изслуша становищата на страните, анализира поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, и прие за установено следното:

С присъда № 2012/27 от 3.07.2012 г. на 12-ти Висш наказателен съд в Истанбул 12-ти Наказателен съд за тежки престъпления в гр. Истанбул е осъдил М. А. М., с българско и турско гражданство, ЕГН ********** за престъпление по чл. 188, ал. 3 и ал. 4 от Турския 1 наказателен закон № 5237 – трафик или доставка на наркотици или стимуланти. За извършеното деяние турският съд Е наложил на М. М. наказание лишаване от свобода за срок от 17 години и 6 месеца и глоба в размер на 150 000 турски лири, които били преобразувани в 1095 дни лишаване от свобода. С решението /присъдата/ на основание чл.

223/2-д от Наказателно- процесуалния кодекс на Република Турция М. М. бил признат за невинен в извършване на престъпление „създаване, ръководство и членство в престъпна организация“. С решение № 2013/3083 от 4.04.2013г., постановено от Върховния съд на Република Турция, 10-ти наказателен състав, било потвърдено решението на 12-ти висш наказателен съд в Истанбул. М. М. бил задържан на 07.07.2010 г., постъпил в турския затвор на 8.07.2010 г., а на 12.06.2017 г. той избягал от затвора. С писма от 15.06.2017 г. и от 29.06.2018 г. на Главна прокуратура на Република Турция било разпоредено на органите на реда да издирват осъдения в цялата страна. Междувременно М. М. преминал в Република България, тъй като освен турско гражданство, има и българско гражданство. Общата продължителност на задържането и престоя му в турския затвор била 2532 дни.

С Решение № 289/13.11.2023г. по ЧНД №1322/2023г. Окръжен съд гр.Бургас е признал и приел за изпълнение присъда № 2012/27 от 3.07.2012 г. на 12-ти Висш наказателен съд в Истанбул, потвърдена с решение № 2013/3083 на 10-ти наказателен състав на Върховния съд на Република Турция, влязла в сила на 4.04.2013 г., с която М. А. М. – роден на ***** г. в *****, общ. *****, с постоянен адрес: гр.Бургас, ж.к. *************, бл.*, *, * с ******* гражданство ЕГН ********** е осъден за престъпление по чл. 188, ал.3 и ал. 4 от Турския наказателен закон – „Трафик или доставка на наркотици или стимулиращи вещества“, като намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от седемнадесет години и шест месеца на дванадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 9615 /девет хиляди шестстотин и петнадесет лева. Квалифицирал е деянието по чл. 354а, ал. 2, изр. първо вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс на Република България. Постановил е изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието. Приспаднал е на основание чл.

468, ал. 4 от НПК времето на задържането под стража и изтърпяното в Република Турция наказание лишаване от свобода в размер на 2532 /две хиляди петстотин тридесет и два/ дена.

М. започнал да изтърпява остатъка от налогженото му наказание на 14.11.2023г. Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 25.06.2024г., от така наложеното му наказание осъденият М. е изтърпял фактически 2 години, 7 месеца и 11 дни, и му е зачетено задържане от седем години и 12 дни и 10 месеца и 13 дни от работа или всичко е изтърпял 10 /десет/ години, шест месеца и 6 дни. Остатъкът за изтърпяване по данни от приложената по делото справка от Затвора - Бургас е 1 година, 5 (пет) месеца и 24 дни.

Ангажирането на извод по чл.70, ал.1 от НК, че осъденият е дал доказателства за своето поправяне, налага изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на наказанието до момента.

Наличните в затворническото досие на М. документи и данните, отразени в доклада за пробационен надзор, текущия доклад и писмените становища на инспекторите СДВР свидетелстват за следното:

Лишеният от свобода М. А. М. понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 12 години при първоначален строг режим от 14.11.2023г.

Първоначалната оценка на риска и профил по системата за оценка на правонарушителя изготвена след постъпването му в Затвора Бургас е 46 точки и е от 14.02.2024г. Рискът от вреди е определен в средни нива и е насочен към обществото. Проблемни зони с най-големи нужди са били: отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди първоначално е определен като среден спрямо обществото от извършване на користни деяния. Рискът по отношение на персонала, лишените от свобода и самия него е нисък.

2

Съобразно представения профил на нуждите и констатирани проблемни зони, след постъпването на л. св. М. в ЗОЗТ „Дебелт“ на 21.02.2024г. е изготвен първоначален план на присъдата, в който са предвидени корекционни дейности по посочените по-горе проблемни зони е цел постигане на поведенческа промяна и формиране на законосъобразно поведение при живот на свобода. Целите и задачите на първоначалното индивидуално планиране са били: Формиране на нагласи за водене на законосъобразен начин на живот;формиране на мотивация за промяна на криминалното поведение и преосмисляне на досегашния начин на живот;развитие на умения за мислене в градивна и позитивна посока и законосъобразно поведение; осъзнаване на мотивите за извършване на престъпления;осъзнаване на причинените вреди; да приеме отговорността и да осъзнае мотивите за собственото си поведение; да приеме необходимите ограничения;да не допуска нарушения на правилата в местата за лишаване от свобода; изграждане на умения за правилно идентифициране на проблемите; намиране на алтернативи за решаване на проблемите; осъзнаване на последствията.

При изготвената втора оценка на риска от рецидив е отчетено повишаване в стойностите от 46 точки на 50 точки в проблемните зони - отношение към правонарушението и начин на живот и обкръжение. През този период л. св. М. е заявявал омаловажаване на отговорност за извършеното престъпление и вредата, която, е нанесъл със своето поведение. При изготвената трета оценка на риска от рецидив е отчетено понижаване на стойностите по проблемните зони - от 50 точки на 40 точки в зоните - отношение към правонарушението, трудова заетост и умения за мислене. При изготвената четвърта оценка на риска от рецидив не е отчетена промяна в стойностите - 40 точки. Във връзка с депозираната молба за условно-предсрочно освобождаване е изготвена актуална оценка на риск от рецидив, която остава в средни стойности, като също не е отчетена промяна в общите стойности в сравнение с изготвената предходна оценка - 40 точки.

От проведените мотивационни интервюта и беседи относно фиксираните проблемни зони в първоначалния план на присъдата се отчитало следното: Отношение към правонарушението- не приемал в достатъчна степен отговорността за извършеното престъпление. Признавал участието си в извършеното престъпление, но често изразявал поскоро оправдателни фактори допринесли за криминалното му поведение. По отношение на присъдата изразявал известно несъгласие относно размера на наказанието наложен от Турския съд и с оглед на факта, че е извършва престъпление за първи път имал очакването за по-меки санкции.Споделя, че българската правосъдна система некоректно призцнала и привела турската осъдителна присъда, в частта за размера на наказанието лишаване от свобода. Не разкривал собствения си принос в ситуацията и гледал на нея повърхностно и прагматично-материално. Заявявал мотивация за промяна на криминалния модел. При изтърпяване на наказанието лишаване от свобода демонстрирал способност да се ограничава от допускането на дисциплинарни нарушения и обвързване с криминалното обкръжение.

Наблюдавали се форми на манипулативно поведение основано на расови и религиозни различия по отношение на групата и отношение по време на пенитенциарното третиране.

Въздържал се от безразсъдно и рисково поведение, но извършеното престъпление се характеризира с поемане на риск. В условията на З О З Т „Дебелт“, бързо осъзнал последствията от определен вид поведение и резултатите от него, разбирал изискванията, но все още бил склонен да решава проблемите неадекватно някои проблеми. Не винаги проявявал разбиране спрямо вижданията на другите, но при ситуации на напрежение се отдръпва. Дистанцирал се от провокации и конфликтни ситуации. Общувал с ограничен кръг лишени от свобода, с които е настанен в едно спално помещение и тези, с които работи в една смяна в затворническата кухня. Изразявал недоволство спрямо третирането от страна на администрацията и останалите лишени от свобода, във връзка с етническата си принадлежност, преживява себе си като дискриминиран на етническа основа. Въздържал се от безразсъдно и рисково поведение. Рискът от вреди в обществото се определя като среден 3 във връзка с извършеното криминално деяние нарастващо по сериозност в сравнение с миналите криминални деяния. Отчитат се опасения във връзка с бягство/отклонение.

От месец юни 2024 г л. св. М. е трудово ангажиран на доброволен труд като „работник кухня“. През месец юли 2024 г. е назначен на работа по домакинския щат на ЗО „Дебелт“ на длъжност „Работник в затворническа кухня - ЗО „Дебелт”.

За периода на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода няма наложени дисциплинарни наказания. Награждаван бил три пъти:

-заповед №ЗНД 111 / 2.4.2025 г. -„Писмена похвала“;

-заповед № ЗНД 264 / 13.8.2025 г. - “Извънредна хранителна пратка“;

-заповед № 005-11 -35# 1 /26.01.2026 г. - „Удължено свиждане за срок от 2 /два/ часа“;

Установените фактически данни по делото формират извод за наличие само на първата от кумулативно предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдения М. – изтърпяването фактически на не помалко от половината от наложеното му наказание.

Не е налице според съда втората предпоставка, установена в закона, въвеждаща изискване за доказано добро поведение на осъдения, в степен, позволяващ извод за постигнато поправяне. Доказателствата, които осъденият М. е дал за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не са достатъчни, за да мотивират извод за нА.чие на предпоставките по чл. 70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване.