Решение № 7027 от 19.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7027 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100509044 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба н а В. П. Д., срещу решение № 9925/29.05.2025 г. по гр. дело № 9133/2024 г. по описа на СРС, ГО, 84 състав, в частта му, в която съдът е издал заповед за защита срещу нея, с посочените в заповедта мерки, а именно: да се въздържа от извършване на домашно насилие; забрана да се приближава на по-малко от 100 метра - за срок 16 месеца до пострадалото лице и до училището му. Излага съображенията си, поради които моли съдът да отмени атакуваното решение в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и претендира да й бъдат присъдени, направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна П. В. Д., в законоустановения срок не е подал възражение срещу въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивницата моли жалбата да бъде уважена.

Прави възражение, че не дължи разноски на насрещната стана, тъй като не е инициирала делото.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски, за които представя списък.

1

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С молби от 20.02.2024 г. и от 01.07.2024 г. П. В. Д. е поискал да се издаде заповед за защита срещу В. П. Д., която е негова майка, с която да се наложат мерки за защита по ЗЗДН, описвайки в какво са се изразявали актовете на домашно насилие по отношение на него, извършен от ответницата в периода 20.12.2023 г.- 26.06.2024 г.

С решение № 9925/29.05.2025 г., постановено по гр. дело № 9133/2024 г., СРС, ГО, 84 състав, е издал заповед за защита на основание чл.15, ал.8 ЗЗДН в полза на П. В. Д., срещу В. П. Д., като е наложил следните мерки за защита: Задължил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН В. П. Д., да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П. В. Д..

Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН В. П. Д., да не доближава П. В. Д., на разстояние, по-малко от 100 метра, за срок от 16 /шестнадесет/ месеца, считано от 29.02.2024 г. /датата на издаване на Заповед за незабавна защита/, с изключение на всяка четна седмица от годината в събота между 10:00 ч. и 12:00 ч. в Детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, гр. София. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т.

3, предл. трето ЗЗДН В. П. Д. да не доближава училището, където се обучава П. В. Д.- Първа английска езикова гимназия, на разстояние, по-малко от 100 метра, за срок за срок от 16 /шестнадесет/ месеца, считано от 29.02.2024 г.

/датата на издаване на Заповед занезабавна защита/. Предупредил е В. П. Д. за последиците от неизпълнението на заповедта. СРС е отхвърлил молбата за защита в частта относно твърдения за осъществен акт на домашно насилие на 22.12.2023 г., 03.01.2024 г., 16.01.2024 г., 19.01.2023 г., 31.01.2024 г., 08.02.2024 г., 10.02.2024 г., 12.04.2024 г., 07.06.2024 г., 11.06.2024 г., 21.06.2024 г. и 26.06.2024 г., като е ОТКАЗАЛ ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Осъдил е на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН В. П. Д., да заплати в полза на Софийски районен съд сума в размер на 25,00 лв.- държавна такса.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по 2 делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените от въззивника доводи, че твърдените актове на насилие са недоказани, че описаните в молбата за защита случаи не изпълняват определението за домашно насилие- каква майка е ответницата, ако не се интересува от детето си, нима е престъпление да го обича и да иска да го вижда, като П. е настройван срещу майка му повече от шест години, че на половината от сочените дати на насилие ответницата е била от възрастната си леля или е била на работа, видно от служебните бележки от работодателя й, настоящия съдебен състав счита за неоснователни.

СГС счита, че за посочените твърдения за извършено насилие на 20.12.2023 г. се ангажираха гласни доказателства-показанията на св. Д., който сочи, че на училищния празник на 20.12.2023 г. (т.е. сочи се конкретна дата и час-противно на оплакванията в жалбата), в училището е имало Коледен базар с концерт. Телефонирала му е Здравка Чуканова, за да го помоли да закара П. до у тях. Когато излязъл навън, ответницата е дошла. Чул е, че започнала да вика: „П., хайде ела с мен да се видим. Ела да ходим до кафенето“, както и видял /около „7-7 и нещо часа“/, че го дърпала за ръката. Отворили вратата на автомобила, но В. стояла пред вратата и я задържала. Докато майката дърпала П., на него не му било приятно и комфортно и я е молил да го остави, но ответницата задържала вратата и не позволявала да се затвори. Св. Д. споделя, че П. видимо е изглеждал злепоставен и притеснен /„че не е окей по изражението на лицето му“/. За показанията и настоящия съдебен състав счита, че тъй като са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетелят установява обстоятелства, за които има преки и непосредствени наблюдения, предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ползва показанията му при формиране на свободното си вътрешно убеждение. С кредитираните свидетелски показания се установява извършено от ответницата спрямо молителя домашно насилие, представляващо психическо и емоционално(понятието „емоционално“ е заличено считано от 01.01.2024 г.) насилие- засягане на психологическата неприкосновеност на молителя, причинявайки му психичен и емоционален дискомфорт, унижение и негативни емоции. Липсва легална дефиниция на понятието "психическо и емоционално насилие", но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно 3 въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице. В този смисъл водещи характеристики на насилственото деяние са не само увреждането на физическата и/или психическата неприкосновеност на едно лице, при общата нагласа към противоправна доминация над жертвата- в случая- въпреки нежеланието на молителя за контакти с неговата майка при процесните обстоятелства. И настоящия съдебен състав счита, че показанията на св. Крилчева не изключват извършването на твърдените актове на домашно насилие, тъй като свидетелката посочва, че В. била при нея от 8 ч. вечерта до 8 ч. сутринта, а се твърди инцидентът да е бил около 17:30 до 19:00 ч. Доводи в обратния смисъл не могат да бъдат направени и от разпита на св. П., който не си спомнял дали на 20.12.2023 г. се е виждал с В., но знае, че ходи при леля си в късния следобед. Установи се по делото по безспорен начин извършен акт на домашно насилие на 20.12.2023 г. около 19:00 ч., изразяващ се в дърпане за ръката, викане, преследване, гонене и препятстване на детето да се качи в колата пред погледа на свидетели.

На ответницата е определен режим на лични отношения с молителя и е житейски обосновано да се счете, че при неспазването му за детето биха били налице опасения и притеснения, още повече, че срещите следва да се осъществяват на определено място, в посочен часови диапазон- в контактен център, за времето от 10,00 ч. до 12,00 ч. всяка четна седмица от годината в събота, а не самостоятелно, по време и на място, когато майката прецени.

Поради всичко изложено, съдът счита, че решението в обжалваната му част е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, съдът е изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен извод, поради което неоснователен е доводът за необоснованост на решението.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

4

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, следва да се остави в сила.

При този изход на делото въззивницата, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв. и дължи заплащане на разноските на насрещната страна- платено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №9925/29.05.2025 г. по гр. дело № 9133/2024 г. по описа на СРС, ГО, 84 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН********** да заплати държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН********** да заплати на П. В. Д., ЕГН********** сумата от 850 лв.- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5