Решение № 100 от 09.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. П., 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20215000500596 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260923 от 21.07.2021г., постановено по гр.дело №658/2020г. по описа на Окръжен съд-П., е признато за установено по отношение на АНТ. Г. АТ. с ЕГН:********** и М. Н. АТ. с ЕГН:**********, двамата от с.М., обл.П., ул.“К. и М.“№10, със съдебен адрес: гр.П., ул.“П.К.“№26, ет.2, офис 11-чрез адв.И.Н., на основание чл.108 от ЗС, че ВЛ.

ИЛК. Р. с ЕГН:********** и М. Дм. Р., родена на 05.10.1966г., гражданка на Р.ф., чрез пълномощника им Т.Д.Д. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“В.“№35, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№38, ет.2, чрез адв.Н.А., са собственици на основание възмездна правна сделка и реализирано право на строеж на следните самостоятелни обекти от „Жилищна сграда с магазини, заведение за производство и продажба на тестени изделия и закуски и гараж“ със застроена площ от 314,15кв.м., съгласно Разрешение за строеж №37/29.03.2011г., в ПИ с идентификатор .... по КККР на гр.П., последно изменени със Заповед №КД1 14-16-1166/08.06.2010г. на Началника на СГКК-П., с административен адрес: гр.П., ул.“П.н.“№55, с площ от 442кв.м. по скица /427кв.м. по акт за собственост/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана; с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м.; стар идентификатор ..., кв...., парцел ..., а именно: апартамент №25 /в т.ч. тераси от 16,25кв.м./, находящ се на 6 ет. на кота +14,60м., със застроена площ от 92,70кв.м., състоящ се от коридор, дневна, килер, две спални, баня-тоалетна и две тераси, ведно с 4,38%ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 12,33кв.м. от общите части, при граници: на изток – п.№24, на запад – тераса и външен зид, на север – коридор и външен зид, на юг – външен зид, отгоре – покрив, отдолу – ап.№№22 и 23 и коридор; 20/424,80ид.части от сутеренния етаж на сградата, при реално ползване на паркоместо №6, с площ от 20,00кв.м., ведно с 13,75%ид.части от общите части на сградата, равняващи се на 34,4577кв.м. от общите части, находящо се в северната страна на подземния паркинг, при граници: вътрешен зид, паркоместо №5, стълбищна клетка и свободна площ за маневриране, и са осъдени да им предадат собствеността и владението на същите недвижими имоти, като иска за разликата от 20/424,80ид.части до 20/145ид.части от сутеренния етаж на сградата е отхвърлен, и АНТ. Г. АТ. с ЕГН:********** и М. Н. АТ. с ЕГН:**********, двамата от с.М., обл.П., ул.“К. и М.“№10, със съдебен адрес: гр.П., ул.“П.К.“№26, ет.2, офис 11-чрез адв.И.Н., са осъдени да заплатят на ВЛ. ИЛК. Р. с ЕГН:********** и М. Дм. Р., родена на 05.10.1966г., гражданка на Р.ф., чрез пълномощника им Т.Д.Д. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“В.“№35, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Й.Г.“№38, ет.2, чрез адв.Н.А., на основание чл.78,ал.1 от ГПК, общо сумата от 3013лв. – такси и разноски по съдебното производство.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите АНТ. Г. АТ. и М. Н. АТ., които чрез пълномощника им адв.И.Н. го обжалват като недопустимо в установителната му част, евентуално като неправилно, включително в осъдителната, и претендират то да бъде обезсилено и производството по исковете в установителните им части прекратено, евентуално да бъде отменено и исковете отхвърлени и в установителната и в осъдителната им части. Съображенията са, че между същите страни на същото основание и със същото искане е водено и приключено гр.дело №1931/2017г. на Окръжен съд-П., тъй като правото на строеж /до изграждане 2 на сградата в груб вид/ и правото на собственост върху нея/самостоятелен обект в нея /след изграждането й/ не са различни материални права, а проявни форми на едно и също материално право. Изтъква се и, че изграждането на сградата в груб вид е настъпил в хода на производството по приключилото дело факт, който е обхванат от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението и ищците не могат да се позовават на него, с каквато сила решението се ползва и по преюдициалния въпрос относно принадлежността на правото на строеж. Застъпва се неправилно да е прието ответниците да са били недобросъвестни като са попречили на ищците да реализират правото си на строеж в рамките на петгодишния давностен срок.

Претендира се за присъждане на направените за двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемите страни ВЛ. ИЛК. Р. и М. Дм. Р. са депозирали чрез пълномощника си адв.Н.А. писмен отговор на въззивната жалба с подробни съображения за нейната неоснователност, подкрепящи приетото от първоинстанционния съд с обжалваното решение и претендират за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от ВЛ. ИЛК. Р. и М.

Дм. Р. против АНТ. Г. АТ. и М. Н. АТ. искове с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на правото им на собственост като придобито на основание реализирано право на строеж, учредено на 27.06.2011г. с Нотариален акт №.....г. на нотариус С.З., върху апартамент №25 и 20/424,80 ид.части от сутеренния етаж на сградата при реално ползване на паркоместо №6, находяща се в гр.П., ул.“П.н.“№55, надлежно индивидуализирани по кадастралната карта, и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху тези обекти.

Страните и във въззивното производство не повдигат спор относно следната, приета за установена въз основа на събраните писмени доказателства с обжалваното решение фактическа обстановка: На 27.06.2011г., съгласно Нотариален акт №.... на нотариус С.З., ответниците А.и като собственици на ПИ с идентификатор .... са учредили възмездно и 3 безсрочно права на строеж в полза на „И.“ООД върху обекти от предвидената за изграждане в имота сграда, сред които и апартамент №25 и целия сутеренен етаж, включващ и паркоместа. На същата дата 27.06.2011г. с Нотариален акт №.....г. на нотариус С.З., „И.“ООД е продало на ищеца В.Р., през време на брака му с ищеца М.Р., правото на строеж върху процесните апартамент №25 и 20/424,80ид.части от сутеренния етаж на сградата при реално ползване на паркоместо №6. Сградата е завършена в груб строеж към 28.09.2017г., когато е съставен Акт обр.14 за приемане на конструкцията. За завършеността на двата процесни обекта е прието заключение от 24.02.2021г. на съдебно-техническа експертиза, според което апартаментът е завършен на степен за приемане и въвеждане в експлоатация, а в подземния гараж е обособено паркомясто, а не гараж. За сградата е издадено Удостоверение №30 от 05.03.2020г. на главния архитект на Община-П., район „Ю.“ за въвеждане в експлоатация и строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта.

С влязло в сила Решение №953 от 06.07.2018г., постановено по гр.дело №1931/2017г. по описа на Окръжен съд-П., потвърдено с Решение №10 от 05.02.2019г. по в.гр.дело №634/2018г. по описа на Апелативен съд-П., са отхвърлени предявените от настоящия ищец В.Р. против сегашните ответници А.и искове по чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че е собственик на придобитото право на строеж върху процесните обекти, поради реализирането на правото на строеж с изграждането в груб строеж на сградата. В решаващите мотиви е прието във връзка с възражението на ответниците за изтекла погасителна давност, че правото на строеж не е било погасено с изтичане на давностния срок от учредяването му през 2011г., тъй като собствениците на земята са създали пречки пред реализирането му, но, с оглед настъпилия в хода на производството факт на построяване на сградата в груб строеж, правото на строеж се е трансформирало в право на собственост и не съществува. Влязлото в сила решение е обвързващо и за неучаствалата в производството по това дело съпруга М.Р., предвид необходимото другарство на съпрузите по искове за вещни права, придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

Спорът между страните и във въззивното производство се концентрира около обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по цитираното дело.

4

Настоящата инстанция намира, че в правната ни система вещното право на собственост и ограниченото вещно право на строеж са регламентирани като отделни и самостоятелни досежно тяхното съдържание и правопораждащи и правопогасяващи юридически факти и същите подлежат на самостоятелна защита. Правото на строеж по чл.63,ал.1 от ЗС включва правомощията на носителят му да построи сграда върху чужда земя и да стане собственик на построеното, като правните способи за придобиването му са предвидени в общата за вещните права върху чужда вещ разпоредба на чл.55 от ЗС – правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, и то подлежи на самостоятелна защита, съгласно чл.111,ал.1 от ЗС. Правото на собственост включва правомощията на титуляра да управлява, владее и се разпорежда с вещта и то се придобива по предвидените специално за него в нормата на чл.77 от ЗС правни способи – правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, и подлежи на защита, съгласно чл.108, чл.109 и чл.109а от ЗС. Законово определена хипотеза на придобиване на правото на собственост е чрез реализиране на правото на строеж, когато носителят на последното е упражнил включващото се в него правомощие да построи сградата. С изграждането й в груб вид възниква обектът на правото на собственост, от който момент правото на строеж е в латентно състояние и проявява самостоятелното си съществуване ако сградата погине, съгласно чл.66,ал.2 от ЗС. В този смисъл и противно на застъпваното от жалбоподателите правото на строеж не е неделимо от правото на собственост и не се касае за едно и също материално право. Целта на суперфицията е да изключи презумпцията на приращението по чл.92 от ЗС и тя бива постигната с построяването на сградата, върху която от този момент възниква право на собственост за суперфициара с присъщите на това право правомощия на пълно господство над нея. При това положение приключилото и настоящото дело не са с един и същ предмет, тъй като касаят различни субективни материални права и основания за възникването им, и не е налице забраната по чл.299,ал.1 от ГПК за пререшаване на вече разрешен спор.

Построяването на сградата в груб строеж е настъпил в хода на първоинстанционното производство по приключилото дело факт.

Действително, както считат и жалбоподателите, този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по това дело, тъй като настъпването му е правопогасяващо основание по отношение 5 защитаваното право на строеж, а с отхвърлянето на иска на това основание със задължителна сила е установено, че надлежно придобитото и възникнало право на строеж е престанало да съществува от този момент. Противно на застъпваното от жалбоподателите, обаче, не се касае за преклудиран факт, на който ищците е недопустимо да се позовават в настоящото производство. По общо правило ищецът не е длъжен да изчерпи в процеса всички пораждащи претендираното от него право факти, а ответникът трябва да изчерпи всичките си възражения срещу възникването и съществуването на това право, в противен случай фактите, от които те произтичат, се преклудират и е недопустимо да бъдат наведени впоследствие за оспорване на същото право.

В този смисъл фактът на построяване на сградата е преклудиран, но като такъв, на който се основава правопогасяващо възражение досежно правото на строеж, а не като пораждащ защитаваното сега от ищците право на собственост, на който те е допустимо да се позоват.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на възраженията на жалбоподателите за недопустимост на предявените искове, съответно на постановеното по тях първоинстанционно решение в обжалваните му части.