Решение № 148 от 26.01.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Варна, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Методиева при участието на секретаря Полина Хр. Илиева като разгледа докладваното от Р. Методиева Административно наказателно дело № 20223110204573 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Малвес“ ЕООД ЕИК 200926879 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ***, подадена чрез адв. Н.С. от АК – Варна, против НП № 03-2200681/27.07.2022год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на въззивното дружество е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) за нарушаване нормата на чл. 10, ал.1 от същия закон.

В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че при издаването и връчването на НП били допуснати съществени нарушения на процес. правила. Твърди, че АУАН бил съставен от лице неразполагащо с компетентност да издава АУАН по КТ, НП било издадено в нарушение на нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – не били посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които било извършено, както и доказателствата в подкрепа на обвинението.

Липсвала и индивидуализация на нарушението тъй като в НП не били посочени конкретни действия или бездействия на нарушителя. Навежда твърдения и за нарушение на материалния закон като развива доводи за липса на извършено нарушение. Отделно от това счита, че конкретния случай попадал в хипотезата на §1, т.5 от ДР на ЗАНН – бил явно маловажен случай.

Моли НП да бъде отменено. В условията на алтернативност моли да бъде 1 приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ като бъде определено наказание глоба в размер на 100лв.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от адв. Н. С. от ВАК, който заявява че поддържа жалбата и не оспорва фактите изложени в НП. Във фазата по същество пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата като акцентира на доводите си за липса на извършено нарушение. Отправя искане за присъждане на разноски.

Във фазата по съществото на делото процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивното дружество стопанисвало ресторант „Сладория“, находящ се в гр.Варна, ***. С Трудов договор № 187/11.05.2022г. лицето Олександра Жирицка ЛНЧ *** и рег. карта № 825043508, била назначена на длъжност "сервитьор" с място на работа посоченият ресторант.

Жирицка била гражданин на Украйна. Трудовият договор бил срочен – до 11.02.2023год., като Жирицка започнала да полага труд на 12.05.2022г.

Въззивното дружество обаче не уведомило ТП на ИА "ГИТ" за сключения трудов договор в законоустановения 7- дневен срок от датата, на която лицето започнало работа.

На 31.05.2022г. служители на Дирекция „ИТ„ Варна – Р. Б. – ст. юрисконсулт и Р. П. – инспектор извършили проверка в обекта на въззивното дружество посочен по-горе за спазване на трудовото законодателство. При тази проверка на място в обекта била оставена призовка по чл. 45, ал.1 от АПК адресирана до въззивника като работодател за явяване в Д “ИТ“ Варна и представяне на редица документи. Такива били представени. В хода на документалната проверка и след направена справка в съответната информационна система било установено, че въззивното дружество не е уведомило съответното поделение на ИА „ГИТ“ в законния 7-дневен срок от действителното започване на работа на лицето О. Ж. – Украинска гражданка.

Във връзка с тези констатации на 01.07.2022г. срещу въззивното дружество като работодател бил съставен АУАН за нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ.

Актът бил надлежно предявен на управителя на дружеството и бил подписан от него без възражения. Писмени възражения срещу АУАН не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и 31.05.2022год. въз основа на него, директорът на дирекция „ИТ“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е , че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ и на основание 2 чл. 78, ал.1 от същия закон му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

Изложената фактическа обстановка, която не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по АНП писмени доказателства приобщените по реда на чл. 283 от НПК и кредитирани изцяло от съда.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради което е и приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са съставени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, управител.

Спазено е от страна на АНО и на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Ясно в АУАН и НП е описано в какво се състои самото нарушение – не е уведомил съответното поделение на ИА „ГИТ“ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето …..

Недвусмислено са посочени и датата и мястото на извършване на нарушението – 20.05.2022год. и гр.Варна, ***а, както и доказателствата в подкрепа на обвинението – ТД № 187/20.05.2022год. и присъствена форма за м. май 2022год..

Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на досъдебната фаза на адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че АУАН бил съставен от некомпетентно лице то не се споделя от съда.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи, а според ал. 4 на с. р., НП се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената 3 принадлежност на съставителите на актове. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗТМТМ, министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а според ал. 2 специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 21 от Устройствения правилник (УП) на ИА "Главна инспекция по труда" (отм., но в сила към датата на съставяне на АУАН и НП), изпълнителният директор ръководи Агенцията като издава НП по АУАН, съставени от служители на Агенцията, в случаите, определени от закона. Според чл. 6, ал. 5 от УП, изпълнителният директор може да предоставя на директорите на дирекции или на служители на Агенцията, определени за ръководители на проекти, отделни свои правомощия в съответствие с нормативните актове.

Съгласно чл. 20, ал.1 от УП инспекторите в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" осъществяват своята дейност в съответствие с Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и с други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията.

Съгласно чл. 21, ал.1 от УП при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията.

Съгласно ал.2 на същия член от УП правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор.

Съгласно ал.4 на същия член от УП при установяване на нарушение на законодателството инспекторът: 1. прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност; 2. издава постановление по чл. 405а от Кодекса на труда за обявяване съществуването на трудово правоотношение; 3. съставя акт за установяване на административно нарушение и образува административнонаказателно производство; 4. дава устни разпореждания.

В случая видно от приложения към преписката АУАН той е бил издаден от ю.к. Р. М. Б., която съобразно нормата на чл. 21, ал.2 от УП е разполагала с правомощия на инспектор и е имала право съобразно чл. 21, ал.4 от УП да съставя АУАН.

От друга страна видно от приложената към АНП Заповед на № 30157/16.02.2022год. с нея ИД на ИА „ТИТ“ е делегирал правомощия на 4 директорите на дирекции „ИТ“ да съставят НП по АУАН съставени от инспекторите и лицата по чл. 21, ал.2 от УП.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и извършен анализ на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, за каквото нарушение е наказан въззивника.

Според цитираната по-горе разпоредба в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Понятието "работодател" е дефинирано в §.1, т.1 от КТ, според който това качество притежава всяко ФЛ, ЮЛ или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

От приложения към преписката ТД № 187/11.05.2022год. е видно, че Ол. Ж. е била ангажирана по трудово правоотношение от въззивното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е прието, че въззивното дружество „Малвес“ ЕООД има качеството работодател по отношение на Ж.. Не е спорно, че последната е Украинска гражданка и като такава се явява "гражданин на трета държава" по смисъла на §.1, т.4 от ДР на ЗТМТМ. Следователно по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ въззивното дружество е било задължено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на Ж. писмено да уведоми за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", Дирекция "Инспекция по труда" - Варна. От приложените към преписката ТД и копия от присъствена форма за м. май 2022г., както и график на смените е видно, че Ж. е започнала да полага труд за дружеството на 12.05.2022год.. Съобразно задължението вменено в нормата на чл. 10, ал.1 от ЗТМТМ въззивното дружество е следвал в 7-дневен срок от 12.05.2022год. да уведоми ТП на ИА "ГИТ" за това обстоятелство което няма спор, че не е било сторено.

Спорен е въпроса дали при тези безспорно установени факти е налице извършено нарушение от страна на въззивника или не. В жалбата си въззивника счита, че нарушение не било извършено тъй като се касаело за украинска гражданка, а украинските граждани в България имали право да получат незабавно временна закрила съгласно Решение от 04.03.2022год. на Съвета на ЕС и решение на МС от 10.03.2022год. и те, както и членовете на техните семейства имали право да работят в страната без да е необходимо разрешение за достъп до пазара на труда. Счита, че при режим на временна закрила се прилагало българското трудово и осигурително законодателство и ЗТМТМ не намирал приложение тъй като касаел, регламентирал достъпа до пазара на труда на лица граждани на трети страни (държави които не са членки на ЕС).