Присъда № 18 от 18.03.2026, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА №18/18.03.2026Г. НА РС- ПАЗАРДЖИК

ПО НОХД №116/2026Г.

Обвинението е повдигнато от РП- Пазарджик против Я. А. Р. ЕГН:

********** от с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик за това, че в с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик, след като е бил осъден с влязло в сила на 02.07.2021г. протоколно определение на ОС- Пазарджик по в.гр.д. №396/21г., с което е била одобрена спогодба, да издържа своите низходящи- малолетните деца К. Я. Р. ЕГН: ********** и Т. Я. Р. ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител- И. С. Ш. ЕГН: ****, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски- 55 месечни вноски в размер на по 170 лв. за всяко дете, на обща стойност 18 700 лв., равняващи се на 9561,16 евро, за периода от м.юли 2021г. до м.януари 2026г., включително- престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

По делото като частни обвинители, чрез тяхната майка и законен представител- И. Ш. , са конституирани малолетните пострадали- К. Я. Р. ЕГН:

********** и Т. Я. Р. ЕГН: **********.

Съдебното следствие е протекло по реда на Глава ХХVІІІ /чл.370 – чл.374/ от НПК, в частност хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а съдът, на основание чл.372 ал.4 от НПК, е обявил използването на направеното самопризнание за посочените факти, без да събира доказателства за тях.

В проведеното открито съдебно заседание представителят на РППазарджик поддържа обвинението, като твърди, че с оглед събраните по делото доказателства същото е установено по безспорен и несъмнен начин.

Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му престъпно деяние. Моли, при индивидуализация на следващото му се наказание, решаващият орган да съобрази чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни. Приема за справедливо и годно да удовлетвори целите на санкцията за индивидуална и генерална превенция, заложени в текста на чл.36 от НК, наказание от вида „пробация”.

Повереникът на частните обвинители- адв.И. В. намира, че деянието е доказано от обективна и субективна страна. Счита, че в случая на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, което единствено би могло да изпълни целите по чл.36 от НК. Претендира сторените в производството разноски.

Защитникът на подсъдимия- адв.И. К. от АК- Пазарджик счита, че при определяне вида и размера на наказанието съдът следва да изходи от чистото съдебно минало на подсъдимия, както и да вземе предвид обстоятелството, че през годините същият е давал пари в брой на майката на децата, които често пребивавали в дома му. Пледира за налагане на наказание „пробация“.

1

Подс.Р. редовно призован, се явява в съдебно заседание, като признава по реда на чл.371 т.2 от НПК всички фактически обстоятелства от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява за тях да не бъдат събирани доказателства. В своя лична защита подсъдимият моли да му бъде наложено наказание „пробация“.

След като прецени събраните по делото доказателствени материали /поотделно и в съвкупност/, взе предвид доводите и възраженията на страните, при спазване на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.18 от НПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът от първа инстанция по фактическите обстоятелства, предвид направеното от подсъдимия самопризнание по реда чл.371 т.2 от НПК и с оглед определението на съда по чл.372 ал.4 от НПК, приема за доказано следното:

Подсъдимият Я. А. Р. е роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в с.Алеко Константиново, обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, с основно образование, женен, работещ като производител на хляб в “МИО“ ООД- гр.Пазарджик, неосъждан, ЕГН: **********.

Подс.Я.в и св.И. Ш. сключили брак на 29.08.2018г. От съвместното съжителство на двамата на ****г. се родило детето К. Я. Р., а на ****г.- детето Т. Я. Р.. Бракът между родителите бил прекратен с влязло в сила на 02.07.2021г. протоколно определение на ОС- Пазарджик по в.гр.д. №396/21г., с което била одобрена спогодба, по силата на която упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака деца било предоставено на майката- св.И. Ш., а бащата- Я. Р. се задължил да заплаща в брой на ръка, чрез тяхната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 170 лева за всяко дете.

След влизане в сила на съдебния акт подс.Р. не изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка на децата. По този повод св.И. Ш. сезирала прокуратурата с жалба. След извършена предварителна проверка било образувано и досъдебно производство по описа на РУ- Пазарджик, в хода на проведеното разследване по което св.Ш. потвърдила изложеното в сигнала си, а именно, че за периода от м.юли 2021г. до м.януари 2026г. бащата на децата й не е заплатил 55 месечни вноски в размер по 170 лв. за всяко дете, на обща стойност 18 700 лв. Поради това обвинението било повдигнато именно за инкриминирания в ОАкт период.

Изложената фактическа обстановка, предвид основанията, посочени в чл.373 ал.3 от НПК, се подкрепя изцяло от самопризнанията на подсъдимия.

Същите съдът прие за подкрепени и от събраните по делото доказателствени материали, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.И. Ш., депозирани в хода на разследването по досъдебното производство; писмените доказателства и доказателствени средства: протокол от 24.06.2021г. по в.гр.д. №396/2021г. по описа на ОС- Пазарджик, справка за съдимост, характеристична справка и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, всички приобщени на 2 основание чл.373 ал.2 вр. чл.372 ал.4 и чл.283 от НПК и обсъдени по реда на чл.107 ал.5 от НПК.

Съдът анализира събрания по делото доказателствен материал и прие, че не е налице противоречие между гласните доказателства по делото и приобщените писмени такива. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от показанията на св.И. Ш., които настоящият състав намира за последователни, подробни и обективни. Майката на малолетните пострадали е категорична, че след развода подсъдимият се е дезинтересирал от своите деца и не е изпълнявал задължението си да плаща месечна издръжка, като очертава и продължителността на периода, което напълно съвпада с установеното по делото. Споделя непосредствените си възприятия върху проявеното от бащата поведение, като сочи, че отсъствието на инициатива да изпълнява паричното си задължение е било мотивирано с причини, излизащи извън липсата на финансови средства и свеждащи се не до обективни пречки, а до строго лични подбуди. Не се намират основания за изключване показанията св.Ш. от съвкупността на достоверните източници на факти в процеса, доколкото, макар и заинтересована от изхода на производството, липсват данни за тенденциозност в поведението й и стремеж да бъдат изопачени релевантните към предмета на доказване обстоятелства. Св.Ш. пресъздават събитията с присъщата на утвърден спомен логична последователност, поради което и заявеното от нея дава ясна представа относно поведението на подсъдимия и реализираното от него противоправно бездействие.

Съдът се довери и на приетите по надлежния процесуален ред писмени доказателства, доколкото същите допълват и подкрепят гласните доказателства по делото, като изясняват в пълнота фактическата картина на престъплението, извършено от подс.Р.. Въз основа на тях съдът установи релевантните по делото обстоятелства. Настоящият съдебен състав не констатира съществени противоречия при тяхната интерпретация, а това обстоятелство не налага детайлното им обсъждане /per argumentum a contrario от чл.305 ал.3 изр.2-ро от НПК/.

Въз основа на справката за съдимост съдът установи, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Липсват данни и за други противообществени прояви.

При съвкупният анализ на всички доказателствени материали, събрани по делото, съдът достигна до категоричен и несъмнен извод, че подс.Рашов е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК.

Обективната страна на изпълнително деяние на престъпния състав, ситуиран в разпоредбата на чл.183 ал.1 от НК, се проявява във формата бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер две или повече месечни вноски.

Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като от гледна 3 точка на въздействието върху непосредствения обект на защита, законът не изисква настъпването на някакъв допълнителен резултат, освен самото неплащане на издръжката. Налице е влязло в сила съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа свой низходящ. Съгласно чл.68 б.“а” от Закона за задълженията и договорите паричните задължения са носими, т.е. тяхното местоизпълнение следва да бъде извършено в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. Имайки предвид естеството на алиментното задължение за издръжка, а именно да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Същата служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена, поради което не трябва да се изчаква неговото изтичане.

В конкретният случай подс.Р., след като е бил осъден с влязло в сила на 02.07.2021г. протоколно определение на ОС- Пазарджик по в.гр.д. №396/21г., с което е била одобрена спогодба да издържа своите низходящи- малолетните деца К. Я. Р. ЕГН: ********** и Т. Я. Р. ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител- И. С. Ш. ЕГН: ****, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски- 55 месечни вноски в размер на по 170 лв. за всяко дете, на обща стойност 18 700 лв., равняващи се на 9561,16 евро, за периода от м.юли 2021г. до м.януари 2026г., включително. Видно от приложената по делото производствена характеристика на подс.Р. същият е трудово ангажиран, поради което не липсват доказателства за това той да не е разполагал с достатъчно средства, за да обслужва своето алиментно задължение поради безработица. Това обстоятелство се потвърждава и от собственоръчно попълнената от подсъдимия Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, съгласно посоченото в която същият притежава МПС и има годишен доход от 12 000 лева. По този начин съдът достига до обоснован извод за това, че подсъдимият не е бил лишен от материални възможности, за да заделя средства за издръжката на своите деца. Този съд не възприема дори временните затруднения по намиране на работа за извинителни за задължения родител да престира издръжка, когато същият е в трудоспособна възраст, здравословното му състояние не е белязано от усложнения, които обективно да го възпрепятстват да полага труд, като отсъстват и данни за други обективни и стоящи извън волята му фактори, които да са повлияли в отрицателен аспект върху способността му да се грижи за своите деца. Без значение за наказателната отговорност на дееца се явява обстоятелството, дали другият родител разполага с достатъчно финансови средства, за да обезпечи отглеждането на детето. Същевременно, неведнъж в своята практика върховният съд е подчертавал, че съставомерността на престъплението по чл.183 ал.1 от НК не се влияе от липсата или наличието на образувано изпълнително производство за събиране на вземането, доколкото укоримо е именно съзнателно мотивираното бездействие в насока изпълнение на задълженията на осъдения родител. Възпитанието и осигуряването на 4 препитание на низходящите родственици, които не са способни сами да се грижат за себе си е възложена в тежест на двамата родители. Осъзнаването на тази отговорност е дълг на всеки гражданин, поради което позоваване на фактори от субективен характер не може да екскулпира вината.

Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето и мястото на извършване също се доказват по един несъмнен начин.

В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на същата. Като типично формално престъпление същото може да бъде извършено при единствено възможната форма на вината- пряк умисъл. В интелектуален аспект подсъдимият е предвиждал извършването му, състоящо се в неизпълнение на изискуемите парични задължения спрямо детето си, съзнавал е техният общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във волево отношение подсъдимият е искал извършването на деянието като пряко е целял противоправното си бездействие.