Решение № 757 от 27.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Д. П. Генова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Д. П. Генова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100604071 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК

Образувано е след подадена въззивна жалба на частния тъжител И. В. Ю., ЕГН:

********** срещу Присъда № 536 от 05.12.2023г., постановена по НЧХД № 700/2023 г. по описа на СРС, НО, 134 -ти състав, с която съдът е признал за невиновна подсъдимата М. Т.

Л., ЕГН:***** по обвиненията за извършени престъпления по чл. 148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК и по чл. 148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, пр.2 НК.

Във въззивната жалба се изразява в най - общ вид недоволство от първоинстанционната присъда, като се счита същата за неправилна, незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Прави се искане за постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимата М. Т. Л. да бъде призната за виновна по повдигнатите й обвинения и в нейна тежест да бъдат възложени направените съдебни разноски.

Срещу въззивната жалба е постъпило възражение от подсъдимата М. Т. Л. чрез адв. Д.

К., в което се излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание на въззивния съд частният тъжител И. Ю. се представлява от адв. Г.Г.. Частният тъжител поддържа жалбата. Счита, че първоинстанционният съд превратно е анализирал доказателствата по делото и е приложил неправилно материалния 1 закон. Съдържащите се инкриминираните изрази представлявали клеветнически и обидни спрямо него твърдения. Счита, че от обективна и субективна страна подсъдимата е извършила вменените с тъжбата престъпления и постановяването на оправдателна присъда по обвинението се явява неправилно и следва да бъде отменено, като поради чистото съдебно минало на подсъдимата да се приложи института на чл.78а НК. Повереникът му адв. Г.Г. оспорва размера на претендираните от подсъдимата Л. разноски пред първоинстанционния съд, като счита, че същият е завишен и моли да бъде намален. В заключение моли за всяко едно производство да бъде приложена Наредбата за заплащането на правната помощ, а не Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Подсъдимата М. Т. Л. не се явява и не се представлява.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди довода на явилата се страна, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Подсъдимата М. Т. Л. и нейният съпруг А.Л., и частният тъжител И. Ю. и неговата съпруга били съседи, като двете семейства поддържали близки приятелски отношения, включително и се събирали заедно с други семейства, където всички живеели.

В края на 2021 г. отношенията между двете семейства се влошили, като помежду им започнали словесни конфликти. Те продължили дълго време и станали повод за завеждане на редица наказателни дела, както от общ, така и от частен характер помежду им.

На 03.07.2022 г. напрежението помежду им ескалирало, като се стигнало до физическа разправа между частния тъжител И. Ю. и съпругът на подсъдимата М. Л. - А.Л., вследствие на която и двамата имали причинени травматични увреждания, На 15.07.2022 г. бил подаден сигнал с вх. № 29022/2022 г от М. Т. Л. и А.Л. до Софийска районна прокуратура, чрез упълномощения им процесуален представител адв. Д.

К.. В сигнала била изложена фактология на развитието на отношенията между двете семейства, словесните конфликти помежду им, както и възникналата физическа саморазправа на 03.07.2022 г. В подкрепа на изложените твърдения са приложени писмени доказателства.

В така изготвения сигнал било посочено още, че семейството на частния тъжител И.

Ю., непрекъснато и навсякъде демонстрирали и заявявали, че са адвокати и никой нищо не може да им направи, че няма прокуратура, че всички съдии и прокурори са подкупни, че делата се печелят в зависимост от това кой даде повече пари на съдията. Същите парадирали, че бащата на С.Ц.С. - Ю.а - Ц.Ц. имал много познати и уреждал делата, познавал прокурори и съдии, на които плащал. На семейни събирания споделяли, че преди години са злоупотребявали с наркотични вещества. При срещите им ставали свидетели на непрекъснатата му злоупотреба с алкохол, след което сядал да шофира автомобил.

С подадения сигнал било направено искане да бъде извършена проверка по изложените твърдения и при наличие на достатъчно данни да бъде образувано досъдебно 2 производство за извършени деяния от частния тъжител И. Ю. и неговата съпруга - С.Ц.С. Ю.а.

С постановление на прокурор от СРП от 22.07.2022 г. било указано извършване на предварителна проверка по така постъпилия сигнал. Вследствие на това на 03.10.2022 г. било образувано досъдебно производство за извършено на 04.07.2022 г. престъпление по чл.

129, ал.2, вр. ал. 1 от НК, с пострадал А.Л..

На неустановена по делото дата частният тъжител И. Ю. се запознал със съдържанието на сигнала, като на 16.01.2023 г. подал в СРС частна тъжба срещу М. Т. Л.. В резултат СРС приключил делото с оправдателна Присъда, която е предмет на проверка от настоящата въззивна инстанция.

Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за установена, като се е позовал на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: гласни доказателства: показанията на свидетелите И.Р., П.Д. и Т.Х., от приобщените по реда на НПК писмени доказателства - копия на сигнал до СРП от 15.07.2022г. с вх. № 29022/2022г., протокол от съдебно заседание по НЧХД№ 4650/2022г. по описа на СРС, протокол от съдебно заседание по НЧХД № 17115/2021г. по описа на СРС, протокол от съдебно заседание по НЧХД № 4651/2022г. по описа на СРС, заверени копия от пр.пр. № 29022/2022г. по описа на СРП, свидетелство за съдимост на подсъдимата.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства, както и че не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи. Последните се споделят от настоящия въззивен състав.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е формирал обосновани фактически изводи, които въззивната инстанция споделя. В мотивите към обжалваната присъда са обсъдени различните доказателствени източници, като са посочени обстоятелствата, които се установяват по еднопосочен и безпротиворечив начин от тях, а именно: характера на отношенията между семействата на частния тъжител И. Ю. и на подсъдимата М. Т. Л. в течение на времето и развитието им от добросъседски и приятелски до влошени и конфликтни; подаването на сигнали и тъжби между страните по тези конфликтни отношения, между които и частната тъжба, по която е било образувано наказателното производство.

Първоинстанционният съд е обсъдил и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на разпитания свидетел Т.Х. относно това дали частния тъжител е имал поведение като визирано в сигнала по злоупотреба на алкохол и наркотични вещества, както и за изявления за корупционни практики на магистрати и обосновано е счел, че от същите не се установява положителен отговор на този въпрос. В допълнение другите гласни доказателства показанията на свидетелите П.Д. и И.Р. свидетелстват относно 3 влошеното състояние между двете семейства / на частния тъжител и неговата съпруга, както и на подсъдимата и нейния съпруг/, като същите са ясни, последователни, логични и непротиворечиви.

При така установената и от настоящия въззивен състав фактическа обстановка, правилни се явяват и правните изводи, които районният съд е формирал, съгласно които не са налице основания за ангажиране на наказателна отговорност на подсъдимата М. Т. Л. по повдигнатите срещу нея обвинения в тъжбата на частния тъжител И. Ю. за извършени престъпления по чл. 148, ал.2,пр.1 вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК и по чл. 148, ал.2, пр.1 вр. ал.1, т.2, пр.2, вр. чл.147, ал.1, пр.2 НК.

Отделно от изложените от първоинстанционния съд съображения за оправдаване на подсъдимата по повдигнатите срещу нея обвинения с тъжбата, въззивният съдебен състав намира, че съдържанието на част от инкриминираните изрази не конкретизира по такъв начин частния тъжител, че да бъдат индивидуализирани като клеветящи именно него. Това е така, защото голяма част от инкриминираните изрази са отнесени общо за тъжителя и неговата съпруга, без да става ясно кой от двамата с какви свои действия е осъществил твърдяното поведение - общо се твърди, че частният тъжител и съпругата му „казвали“, че всички съдии и прокурори са подкупни и че делата се печелили в зависимост от това кой даде повече пари на съдията; „парадирали“ с познанствата на бащата на съпругата на частния тъжител – Ц.Ц. със съдии и прокурори и че същият уреждал дела; че „споделяли“, че „злоупотребявали“ с наркотични вещества. Всички тези изрази, съдържащи твърдения са общо споделени от тъжителя и съпругата му обстоятелства не позволяват ангажиране на наказателна отговорност на автора на сигнала, доколкото от съдържанието му не може да се конкретизира съответно приписано точно на частния тъжител поведение, съдържащо позорящи го или вменени му определени, като извършени от него престъпни прояви.

Конкретно отнесени към тъжителя твърдения в процесния сигнал са това, че той е споделил за получена телесна повреда под въздействие на наркотични вещества и че той е бил злоупотребявал с алкохол, след което сядал да шофира.

За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение у съда за виновността на подсъдимото лице. Липсата на такива налага единственият възможен извод, че извършването престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимото лице за невиновно и неговото оправдаване. Разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания годен доказателствен материал, съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимата М. Т. Л. е осъществила деянията, предмет на обвинението. Поради това правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимата М. Т. Л. за невиновна на основание чл.304 НПК и я е оправдал по повдигнатите й обвинения.

С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК, правилно първоинстанционният съд е осъдил частният тъжител да заплати на подсъдимата направените от нея разноски по делото в размер на 2500 лева за адвокатско възнаграждение.

4

Въззивният съд намира за неоснователно направеното възражение от частния тъжител във връзка с направените разноски пред първата инстанция. Когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител. Подсъдимата М. Т. Л. е подписала Договор за правна защита и съдействие от 01.02.2023 г., видно от който адв. Д. К.ПАК да осъществява адвокатската й защита по НЧД № 700/2023 г. по описа на СРС, НО, 134-ти състав. / виж л. 260 от съдебното производство/, с уговорена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева и отбелязване, че сумата е заплатена в брой. Така подписаният договор за адвокатски услуги служи за разписка за получаване на договорената в него сума в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при преценка в чия тежест трябва да бъдат възложени сторените пред първата инстанция разноски, съдът следва да държи сметка за изхода на самото наказателно производство и за неговия краен резултат.