Определение № 271 от 18.05.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20261800600372 по описа за 2026 година В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частна жалба против определение по чл.248 НПК, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 348 /2025г. по описа на РС- Е.П..

С атакуваното определение съдът е приел, че липсват основания да се приеме, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане на подсъдимата към наказателна отговорност със съставяне и връчване на обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на защита на същата.

Така застъпеното виждане не се споделя от защитата на подсъдимия, която атакува определението с частна жалба в законовия срок. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност- противоречие с процесуалния закон – разпоредбата на чл.246 НПК, относно изискванията към съдържанието – обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт и критериите за точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната си функция – да информира подсъдимия за обвинението в кореспонденция с правото на защита на привлеченото към отговорност лице. В жалбата, изготвена от защитника на подсъдимия- адв. Й. се твърди, че при повторното внасяне на обвинителен акт, РП Е.П. не е изпълнила задължителните указания на въззивната инстанция, съдържащи се в отменителното определение на СОС по ВЧНД №735/2025г. –Трети въззивен състав, като отново не е посочена и 1 обяснена причинната връзка между превишената със 7 км/ч скорост и настъпилия сблъсък- респ. произтеклия от същия тежък съставомерен резултат- повдигнатото обвинение за допуснато нарушение по чл.21,ал.1 ЗДП.

Липсва също така посочване на точното място на престъплението по дължина на пътното платно като съществен съставомерен признак от обективна страна.

Излагат се доводи за липса на яснота още – непосредствено преди настъпване на удара, дали участващите в инцидента ППС са били с включени светлини, дали са се движили на къси или на дълги светлини, каква траектория са изминали и какви сблъсъци са реализирали помежду си и в пътната инфраструктура участващите в инцидента МПС, след настъпване на инициалния удар, по какъв начин употребата на наркотични вещества е повлияла на реакциите на водача при управлението на автомобила. Поставя се още въпрос за отказа на съда да приеме съдебно- автотехническа експертиза сред доказателствата по делото. В обобщение на изложените в жалбата доводи и оплаквания, защитникът обосновава невъзможността на привлеченото към отговорност лице- подс. А,- К. Н. да разбере обвинението и да организира защитата си, съобразно критериите заложени в съдебната практика за яснота и конкретност на същото съобразно ТР № 2 /2002г. на ОСНК на ВКС с докладчик Зам. Председателя Р. Н..

Отправя се искане за отмяна на атакуваното с жалбата определение и за връщане на делото на РП- Е.П. за отстраняването на съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт и формулиране на обвинението, както и за отмяната на наложената ограничителна мярка „временно отнемане на СУМПС“.

Във връзка с последното- на следващо място- с частната жалба е атакувано определението по чл.248,ал.1 т.6 НПК, относно потвърждаване на мярката за неотклонение, досежно отказа на съда да признае, че е отпаднала необходимостта от наложената от РП в хода на досъдебното производство ограничителна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление“ по чл.69а НПК с последица на временно лишаване от право по чл.37, т.7 НК, като е отказал да отмени ограничителната мярка.

В тази връзка с жалбата се отправя молба за отмяна на определението на РС и в тази част, като въззивният съд да отмени ограничителната мярка , поради отпадане на нейната необходимост.

2

С частната жалба се атакува и отказът на съдебния състав да се отведе.

Защитата поддържа, че поради изразената предубеденост, установима от формираното убеждение при произнасяне по предходното дело НОХД №201/2025г. на РС Е.П., настоящият съдебен състав на РС – Е.П. не би могъл да продължи участието си по делото, като безпристрастен и обективен съд.

Съдът, като разгледа жалбата на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за установено следното:

На първо място-в отговор на последното оплакване, инвокирано в жалбата, следва да се отбележи, че въпросите за безпристрастността и обективността на съда, разглеждащ делото за съществуването или не на основания за отвод стоят категорично извън обхвата на въпросите, включени в предмета на разпоредителното заседание съгл. Чл.248,ал.1 т.1 -9 НПК, поради което и не са предмет на настоящия въззивен контрол. Жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане.

На следващо място- внимателният прочит на обвинителния акт, с който е повдигнато обвинението против подсъдимата А,- К. Н. по чл. 343,ал.3, б.“а“, вр.ал. 1, б.“б“ НК, подкрепя твърденията в жалбата –за отказ на РП да се съобрази с указанията в отменителното решение на СОС, като изготви обвинителен акт, съгласно критериите на чл.246 НПК в кореспонденция с правото на привлеченото лице да узнае в пълнота и подробности съществените обстоятелства на които се гради обвинението, съществените съставомерни признаци от обективна и субективна страна, за да бъде обезпечено правото му да организира защитата си. Следователно – изводът на РС Е.П. за наличие на –необходимото и достатъчното съдържание в обвинителния акт, съгласно цитираното по-горе ТРОСНК № 2/2002г. е неверен и незаконосъобразен.

Както по предходното дело ВЧНД 735/2025г.настоящият състав е изтъкнал на вниманието на прокуратурата, че съставът на чл.343 е бланкетен, без посочване на конкретното нарушение, което е допуснато от водача на правилата за движение и обосноваването на връзката му с причинения съставомерен резултат, като пряка и детерминантно обуславяща резултата, не може да се приеме, че е налице прецизно и конкретно обвинение, нито пък, че е възможно привлеченият към отговорност да разбере такова и да 3 организира защитата си.

По внесения обвинителен акт на подсъдимата Н. са вменени две нарушение:

По чл.16, ал.1 ЗДП- забраната на водача при двупосочно движение да пресича осевата линия/ респ.мислената такава и да навлиза и да се движи в съседното платно, предназначено за движение на МПС в противоположната посока

По чл.21, ал.1 ЗДП- за превишена скорост, в сравнение с нормативно определената за съответния участък от пътя – а именно- 90 км/ч.

Следва на вниманието на вносителя на обвинителния акт да се отбележи, че в случай, че превишаването на скоростта не е в пряка причинна връзка с настъпването на произшествието, ще е налице административно нарушение по ЗДП, а не съставомерно деяние по чл.343 НК.

Нарушението посочено от РП по чл.21,ал.1 ЗДП би било меродавно за настоящото обвинение единствено в случаите, когато прокуратурата твърди, че напускането на собствената лента и навлизането в съседното платно, където се реализира сблъсъка , е станало по причина на неправилна преценка при избора на скоростта от страна на водача – превишена или несъобразена, по начин, че в резултат от неправилен избор на скоростта подсъдимият- водач на МПС се е поставил в невъзможност да контролира управлявания от него автомобил и той е напуснал лентата си на движение. Съществуват основание да бъде споделено становището на защитата, че обикновено това е свързано със значително превишаване на скоростта от пределно допустимата при което водачът не е в състояние да осъществи адекватни на пътната обстановка и своевременни реакции – и примерно- в кривата на завой- автомобилът напуща пътя. Освен това, на базата на експертни данни, които са категорични вменяването на това нарушение следва задължително да е съпроводено с твърдение от страна на РП, че в случай, че подсъдимият- водач се е движел с нормативно разрешената скорост, той би могъл да владее автомобила и последния нямаше да напусне лентата си на движение и да причини произшествие.

Причините за напускане на пътното платно могат да бъдат различни и да стоят извън неправилния подбор на скоростта.

Както в случая РП изтъква състоянието, в което се е намирал водача – а 4 именно- че е управлявал автомобила под въздействието на наркотични вещества, тоест- същият е бил в състояние, което не му позволявало да контролира управляваното от него МПС. Изтъкнати са фактически данни за допуснато нарушение по чл.20,ал.1 ЗДП- задължението на водача да контролира непрекъснато управляваното от него ППС, без да е повдигнато такова обвинение.

В този смисъл е допуснато противоречие между фактическите обстоятелства на ОА и диспозитивната му част, дефинираща обвинението.

На следващо място, съдът споделя оплакванията на жалбоподателя, за липса на точно посочване на мястото на удара. Вповече от оплакванията съдържащи се в жалбата, следва да се приеме, че след като е вменено нарушение за напускане на пътната лента за движение, следва да се посочи прецизно и конкретно мястото на удара, не само по дължина на пътното платно, но и поширина на същото – разстоянието спрямо десния край на пътя, считано по посока на движението на инкриминирания лек автомобил „Мерцедес“, управляван от подсъдимата. Само по този начин ще е налице кореспонденция на повдигнатото обвинение с твърдяни конкретни факти, а именно- че автомобилът се е отклонил вляво на по- голямо разстояние от ширината на собствената му лента от пътното платно.В тази връзка следва да се посочи в ОА и общата ширина на пътя и ширината на всяка от двете лентипосочването на „пътно платно с малка ширина“ е безкрайно непрецизно и неточно. По отношение на МУ по дължина, в ОА се съдържа твърдение, че ударът е произтекъл на около 58-59м. от моста, в този смисъл – липсва направено уточнение от коя част на металния парапет на моста- по-близката до с. Л. или – до гара Е.П.?

На последно място- основателни са констатациите за липса на прецизност при посочване на траекторията на МПС, участници в транспортния инцидент и последователните им сблъсъци както помежду им, след инициалния сблъсък, както е конкретизиран, че се е състоял в предните леви части на двата автомобила „Мерцедес и Ауди/, но последвалият удар – между л.а. „Мерцедс“ и „Шкода“ за който се сочи, че е настъпил с предните части – не е конкретизиран като челен директен удар или челно- вляво или в дясно за всеки един от автомобилите е настъпил. Тези обстоятелства са от значение за настъпилите деформации на превозните средства и в крайна 5 сметка – за уврежданията на пострадалите, пътуващи в последните.

На следващо място- следва да се посочи в ОА дали произшествието е настъпило в условията на нощна видимост и участващите в него ППС са управлявани на светлини. Но не повече от това.Дали някои от участниците е управлявал автомобила на включени дълги светлини при насрещно разминаване, дали е настъпило заслепяване и като последица от това- загуба на контрол е въпрос на фактическо доказване, обсъждането на което категорично е поставено извън предмета на въпросите от компетентност на разпоредителното заседание по силата на чл.248,ал.4 НПК.

С посочването на съставомерен признак, квалифициращ по-тежко деянието- управление след употреба на наркотични вещества РП Е.П. е изпълнила задължението си в рамките на изискуемото съдържание на материалния закон. Конкретното отражение на интелектуалното, волево и физическо състояние на водача като последица от употребата на анфетамин е въпрос на фактическо доказване, поради което на основание цитираната погоре разпоредба не следва да намери място като изложение в обвинителния акт, поради което и не би могло да бъде споделено оплакването в тази насока, съдържащо се в жалбата.

Частната жалба против определението по чл.248, ал.1 т.6 НПК е лишена от основание. Налагането на ограничителната мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС е в пряка кореспонденция с причинения с деянието на подсъдимата съставомерен резултат, изразяващ се в съществена степен увреждане на здравето на повече от две лица. Въпреки това , изводът на РС за необходимост от продължаване на мярката е изцяло лишен от предварително изложени съображения, основаващи се на преценка на обществената опасност на подсъдимата като нарушител- водач, изводима от справката – на л.145 от досъдебното производство, ведно с продължителността на прилагане на тази мярка и в този контекст да се търси баланс между обществения интерес от снижаване на опасността по пътищата и личните права на подсъдимата.