Решение № 954 от 24.06.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. Плевен, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430105835 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***., вписано в Търговския и фирмен регистър под ***, с адрес на управление във ***, представлявано от ***, в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез: „***., клон България, ЕИК *** *** представлявано от законния представител *** чрез юрисконсулт Н. АНГ. М. против Р. ИВ. Д., ЕГН: **********, Адрес: ***, в която се твърди следното : предявен е иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д. № 3301/2021 по описа на Районен съд - Плевен заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Вземането на ищеца се основава на договор за кредит № *** сключен на 31.08.2019 г. между *** като кредитор и Р. ИВ. Д. като кредитополучател. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 20 месеца, обхващащ периода сключване на договора до 20.04.2021 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

1

След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 20 месечните погасителни вноски всяка в размер на 109.83 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.

На основание на чл.2 във връзка с чл.3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 20 месечни вноски, всяка по 109.83 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

На основание чл.3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.

Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.

Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Ответникът е преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.06.2020 година, към която дата са били заплатени 9 броя погасителни вноски.

На основание чл.3 от договора, вземането на „***., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.07.2020г. Към датата на подаване на 2

Заявлението по чл. 410 ГПК в съда, вземането е станало ликвидно изискуемо в целия му размер, на основание изтекъл погасителен план ( последна падежна дата по погасителен план - 20.04.2021г.).

Предвид изложеното кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - Плевен за следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит № *** както следва:

-1138.47 лева - главница;

- 69.66 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020 г. до 20.04.2021 година;

- 95.25 лева - мораторна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 16.05.2021 г.

- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на *** *** съществува вземането по договор ***, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №! 3301/2021 по описа на Районен съд - Плевен, а именно: 1138.47 лева - главница по договора за кредит 69.66 лева възнаградителна лихва за периода от 20.06.2020 г. до 20.04.2021 година, 95.25 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.07.2020 до 16.05.2021, ведно със законната лихва, постьпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

3

При условията на евентуалност, се предявява осъдителен иск за същите суми.

Претендират се разноските, вкл. от заповедното производство.

В срок е депозиран писмен отговор от нацначения в хода на делото особен представител на ответника – адв.В.М. - АК Плевен, съдебен адрес :

*** с който исковата молба изцяло се оспорва и се твърди следното : намира на първо място исковата молба за нередовна, но съдът не приема за основателни тези й доводи. По основателността излага следното становище :

Оспорва действителността на процесния Договор заем, като счита същия за нищожен на основание чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл. 22 от ЗПК тъй като съдържа клаузи, които противоречат на императивните разпоредби на закона: чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.9, т.10, т.11 и т.12 от ЗПК и го заобикалят- чл.10а ЗПК, накърняват добрите нрави, и съдържащ неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, който намира приложение в настоящия случай. Поради посочените пороци, процесният договор не е създал валидна облигационна връзка между страните, посочени по него, а именно:

1/ От съдържанието на процесния договор е видно, че той не отговаря на изискванията по чл.5 ал.1 и 2 ЗПК, защото на заемателя не е предоставена своевременно преди сключването му преддоговорната информация, за да вземе информирано решение, и не му е връчено Приложеиние № 1/ стандартен европейски формуляр/.

2/ Договорът е нищожен, на основание чл.22 от ЗПК, защото не отговаря на императивните изискванията на закона- чл.10, ал.1 и чл.11 т. 9 - т.12 от ЗПК, тъй като:

-Договорът не е ясен и разбираем. Изготвен е на хартиен носител с шрифт по- малък от „12“, което е в противоречие с изискването на закона по чл.10,ал.1 от ЗПК;

-Договорът противоречи на императивните разпоредби на чл.11,ал.1, т.9т.12 от ЗПК, тъй като няма задължителното съдържание изискуемо от закона а именно:

- не съдържа основната и задължителна информация относно вида на приложимия лихвен процент- фиксиран или референтен и начина за неговото определяне;

4

- С договора е нарушена императивната разпоредба на чл. 11,ал.1,т.9.

В случая липсва уточнение за базата, върху която се начислява същиятдали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.

Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва.

- Нищожна е също така клаузата от процесния договор относно формирането и размера на Годишния процент на разходите(ГПР), като противоречаща на чл.11, т.10 от ЗПК. В клаузата относно ГПР е посочен единствено, като лихвен процент по заема 24.94 %. В представения по делото договор не са посочени отделните компоненти представляващи всички разходите, допусканията включени в ГПР съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК като вид и размер;

-В нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1 т.11 ЗЗП, в погасителния план не се съдържа информация как се разпределя погасителната вноска между отделните дължими суми за главница, лихви ,такси и други разноски включени в нея.

В нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1 т.2 от ЗЗП в процесния договор за потребителски кредит не се съдържа за правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, като погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;

Съобразно горното, процесният Договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22,вр. чл. 10, ал.1, чл.11.,ал.1,т.9, т10, т.11 и т.11 ЗПК

В случая, само наличието на едно от основанията по чл. 22 от ЗПК води до нищожност на целия договор за заем.

3/ Отделно, прави възражение за нищожност на следните клаузи от договора:

Нищожна на основание чл.146 ЗЗП, като неравноправна и заблуждаваща 5 потребителя е клаузата относно размера на Годишния процент на разходите/ГПР/. В договора е посочен невярно по- нисък размер на ГПР 24.94%, в който не са включени първоначалната вноска от 120лв., както и застрахователната премия от 252.48 лв. по посочената в договора застраховка.

Нищожна е клаузата от договора предвиждаща заплащането на първоначална вноска от 120 лева, на основание чл. 10а, вр. чл.21,ал.1 ЗПК и чл.26, ал.1 ,предл. трето от ЗЗД - защото накърнява добрите нрави и заобикаля закона - чл.33,ал.1 и ал.2 ЗПК. (ТР №1 / 2009г. ,т.З / 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС.

От съдържанието на договора не става ясно за какви услуги, извън обслужването и управлението на договора за потребителски кредит е включена тази сума. Въпросната „първоначална вноска“ всъщност е скрита, допълнителна лихва, която кредиторът си начислява, като поставя потребителя в неравноправно положение.

Клаузата е съответно нищожна и на основание чл.146,ал.1 във вр. чл.

143,т.5 от Закона за защита на потребителите, приложим към процесното правоотношение.

Нищожна е и клаузата на т.4, изр. последно от“ Условията по договора“, тъй като е неравноправна, на основание чл. 143,т.18 и 19 от ЗЗП, приложим към настоящия случай. Не става ясно, какво значение има валутният курс евро - лева, спрямо размера на поетото от потребителя задължение. Така формулираните уговорки не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и го поставят в неравноправно положение спрямо кредитора, който е икономически посилната страна в създалото се правоотношение.

Горепосочените нищожни клаузи не са индивидуално уговорени. В разпоредбата на чл.146 ал.2 от ЗЗП са посочени критериите, според които клаузите на договора не са индивидуално уговорени. Процесният договор е типов, като потребителят няма възможност да влияе върху неговото съдържание. Това е видно от бланкетното съдържание на договорните клаузи и клаузите в общите условия.

В настоящия случай нищожните клаузи на договора относно стойността на ГПР, начислената начална такса, не биха могли да се заместят по право от 6 повелителни норми на закона. Договорът за потребителски кредит е възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия кредит.

Освен това, съгласно защита, дадена на потребителя с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, при неспазване на което и да било от императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен нищожен, поради което между страните по него, не е възникнало твърдяното от ищеца облигационно правоотношение. Поради това, ответникът не дължи сумите посочени в ИМ, по размер и на посоченото в ИМ основание.