Решение № 179 от 17.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Велико Търново , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ирена Колева при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №

20204100100929 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от С. С. С., ЕГН ********** и от Д. С. С., ЕГН **********, лично и със съгласието на родителите й С. С. С. и З. Т. С., и двамата с адрес град Л., ул.“А. м.“ № 9, чрез пълномощник - адвокат Д.П., срещу ЗАД „Б. И.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д. Б.“ № 87. Ищците твърдят, че на 15.06.2018г., около 07.40 ч., в град Л., на ул.“Т. м.“, при управление на л.а. „А. А6“ с рег. № ВТ ****КВ, водачът М. Д. А. нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал навлезлия в пешеходната пътека С. С. Г., вследствие на което причинил смъртта му. Срещу виновния водач било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, с която същият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 вр. чл.342 ал.1 НК. Твърдят, че първият от тях е син на починалия, а вторият – негов внук, поради което смъртта му им е причинила непреодолимо страдание над нормалния интензитет. Сочат, че към датата на смъртта на своя дядо ответницата била на 14-годишна възраст, характеризираща се с висока чувствителност към събитията в живота й.Приживе починалият се грижел за внучката си Д., водел я на детска градина и училище, празнували заедно рождени дни и други празници, осигурявал грижа и надзор в часовете, в които родителите й били на работа. Излагат, че същият бил стожера на семействата на двамата му сина, поради което внезапната му смърт им причинила значителни по обем неимуществени вреди. Сочат, че за управлявания от Атанасов лек автомобил имало сключена застраховка „ГО“ с ответното дружество към датата на събитието. Между последното и първият ответник било сключено споразумение, съгласно което ЗАД „Б. И.“ се задължило да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, но тъй като това не било сторено в уговорените срокове, същото било прекратено. Поради това правят искане за осъждане на ответника да заплати на първия от тях сумата от 130 000 лв., а на втория – сумата от 50 000 лв., представляващи обезщетения за претърпените от тях вследствие настъпилото на 1

15.06.2018г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на техния баща и дядо, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Съдът, като взе предвид изложените от ищците фактически обстоятелства, на които основават претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените искове по чл.432 от КЗ– пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, както и акцесорна претенция за законна лихва.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗАД „Б. И.“ е подал писмен отговор на ИМ, в който оспорва изцяло предявения от ищцата Д. С. С., ЕГН **********, лично и със съгласието на родителите й, иск по основание. Оспорва всички изложени в ИМ твърдения относно интензитета на търпените болки и страдания от страна на ищците в резултат от загубата на техния близък. Оспорва предявените искове по размер, като счита, че същите са силно завишени, а по отношение размера на претендираното от ищцата обезщетение следва да бъде съобразена разпоредбата на § 96 от ПЗРЗИДКЗ вр. чл.493а ал.4 КЗ, определяща застрахователен лимит. Оспорва акцесорните претенции за лихва за забава досежно началната й дата. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез своя пълномощник, поддържат ИМ и предявените с нея искове. Молят последните да бъдат уважени в претендираните размери по съображения, подробно изложени в писмена защита. Поддържа се искането за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответното дружество, представлявано от процесуалния представител по пълномощие, поддържа направените с писмения отговор на ИМ възражения и моли за отхвърляне на предявенияот втория ищец иск, съответно за частично отхвърляне на предявения от първия ищец иск. Излага подробни правни доводи в писмена защита. Претендира разноски по делото съгласно списък по чл.80 ГПК, приложен по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение, като моли същото да бъде намалено до предвидения в наредбата минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, че на 15.06.2018г. в град Л. настъпил пътен инцидент, при който управляваният от водача М. Д. А. л.а. „ А. А6“ с рег. № ВТ ****КВ ударил преминаващия по пешеходната пътека С. С. Г., вследствие на което настъпила смъртта на последния. Безспорно е, че с влязла на 18.10.2019г. в сила присъда № 89/02.10.2019г., постановена по НОХД № 256/2019г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, водачът М. Д. А. е бил признат за виновен в това, че на посочената по-горе дата и място при управление на л.а. „А. А6“ с рег. № ВТ ****КВ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато ППС, което управлявал, чл.116 пр.1 от ЗДвП – не бил внимателен и предпазлив към пешеходеца Гайдардочев и чл.119 ал.1 от ЗДвП – не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека пешеходец С. С. Г., като не намалил и не спрял, и по непредпазливост причинил смъртта му – престъпление по чл.343 ал.3 пр.посл., б.“б“вр. ал.1 б.“в“вр. чл.342 ал.1 от НК.Не е спорно по делото и е видно от приложената застрахователна полица, че управляваният от Атанасов лек автомобил е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, към датата на събитието.

От представените по делото препис – извлечение от акт за смърт на С. С. Г., починал на 15.06.2018г. и удостоверения за родствени връзки и за раждане се установява, че ищците 2 са съответно син и внук на починалия при процесното ПТП.

По делото са събрани гласни доказателства на ищците. От показанията на св. Миро Иванов установява, че починалият С. С. Г. приживе е живял във фамилната къща на синовете си, като семейството било много сплотено. Докато родителите на детето Д. били на работа, тъй като работели на пълен работен ден, С. Г. се грижел за внучката си, водел я на детска градина, на разходка, посещавал родителски срещи, четял с нея книги, участвал активно в живота на семейството. Дядо и внучка били много привързани един към друг, тя постоянно го търсела, а той присъствал на всички рождени дни. И двамата ищци много тежко приели смъртта на С. Г..

Св. П. С., брат на първия ищец, установява, че приживе баща му е живял на първия жилищен етаж от фамилната им къща, в който самият той живеел със съпругата и децата си, а С.С. живеел на втория етаж със своето семейство. Посочва, че баща му бил почтен и изключително отговорен човек, на който всички от семейството разчитали. Той се грижел за внучката си Д., като я водел на детска градина, след това на училище, посещавал родителските срещи, учели и пишели домашни заедно, съществувала голяма близост помежду им. Свидетелят установява, че след развода на родителите му, неговият баща изцяло посветил живота си на двамата си сина, а след това и на внуците си – четял книги с тях, играели заедно на различни игри, учел ги да играят на шах. Ищците много тежко приели загубата му. Когато починалият бил споменаван, ищцата реагирала емоционално – насълзявали се очите й.

По делото е представено Споразумение от 09.01.2020г., сключено между ответното дружество и С. С. С., по силата на което първото се съгласило да изплати на ищеца обезщетение за претърпени от смъртта на неговия баща при настъпилото на 15.06.2018г.

ПТП имуществени и неимуществени вреди в срок от два месеца по посочена банкова сметка. Не е спорно, че такова не било заплатено.

Видно от писмо с изх. № НЩ-9002/09.12.2019г., адресирано до ищцата Д.С., ответникът отказал изплащането на застрахователно обезщетение за причинени от смъртта на нейния дядо, настъпила при процесното ПТП, неимуществени вреди.

От установената по-горе фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по предявен иск, квалифициран по чл.432 ал.1 от КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. В настоящия случай исковата претенция е допустима дотолкова, доколкото всеки от ищците е предявил извънсъдебна претенция към застрахователя-ответник, който е сключил споразумение с първия ищец за изплащане на обезщетение за претърпени от ПТП неимуществени и имуществени вреди, но не го е заплатил и е отказал изрично на втория ищец изплащането на такова. Поради това и с оглед наличието на всички абсолютни процесуални предпоставки, предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане.

За успешното провеждане на иска по чл.432 КЗ в тежест на всеки един от ищците е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди – техния, вид, тежест и размер, и причинна връзка между вредите и застрахователното 3 събитие.

Безспорно е по делото и се установява от представената застрахователна полица наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от М. Д. А. л.а. „А. А6“ с рег. № ВТ ****КВ към датата на събитието. Не се спори и че при произшествието на 15.06.2018г. настъпила смъртта на С. С. Г., баща на първия и дядо на втория ищец. Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 о т ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановената по НОХД № 256/2019г. по описа на ВТОС влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, по отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

С ТР № 1/2018г. по т.д. № 1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС се конкретизира кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По отношение на най-близкия кръг увредени се запази разбирането, въведено с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС, че това са лицата, за които житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и непосредствено търпят болки и страдания от загубата му. Това са деца, включително и отглеждани, родители, съпруг, както и фактически съжител. ВКС прие, че по изключение право да търси обезщетение има и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особена близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предпоставките да се присъди обезщетение са да е установено по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка, поради която със смъртта търпи „изключителни“ по интензитета си болки и страдания. Липсва дефиниция на критерия „изключителни“, но изхождайки от мотивите на тълкувателното решение, следва да се приеме, че в тази хипотеза попадат само тези отношения, при които смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на близкия, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни и сериозни като интензитет емоции именно поради липсата на изключително значим близък. Всички обстоятелства на трайна и силна привързаност в живота и сериозност на вредите подлежат на сигурно доказване и не се предполагат само поради факта на родство между лицето и починалия. Разбираемо е, че в обхвата на това изключение, допълващо очертания с Постановление № 4/1961г. и Постановление № 5/1969г. на Пленума на ВС кръг от правоимащи лица, може да попаднат внуците и братята и сестрите. Принципно функцията на обезщетението е да овъзмезди по справедливост душевни страдания и състояния от загубата на морална опора и подкрепа, получавана от починалия близък. Особено близката, трайна и дълбока житейска и емоционално връзка с починалия изключва проявите на отношения от време на време при разделно живеене, дори те да са много добри, емоционално топли, на уважение и взаимна подкрепа. При родство по низходяща линия от втора степен /дядо и внук/ това понятие предполага най-вече съвместен живот в едно общо домакинство и то характеризиращо се с трайност и продължителност във времето, отношения на взаимна или едностранна безвъзмездна грижа, подпомагане при всяка нужда до степен на невъзможност един без друг, силна емоционална привързаност, сравнима с тази между родител и дете. Такава особено близка, трайна и дълбока житейска и емоционално връзка между дядо и внук би съществувала, когато напр. първият е изпълнявал продължително време заместваща роля на родител или преживяна съвместно житейска драма или наличието на някаква обективна предпоставка, довела до силна духовна привързаност между тях. Освен на емоционално ниво, близостта може да има проявления и в очакване за материална подкрепа в бъдеще, 4 очаквани лични грижи и внимание. Изразът „особено“, употребен в ТР, означава нещо, което се различава по качество и степен от обикновеното и нормалното. Поради това за наличието на такава особена близост между дядо и внук или между братя не са достатъчни само нормално и обикновено произтичащите от факта на родството им отношения на обич, доверие, уважение и т.н.

Разпечатката съдържа 26 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b5a09458-d510-4c86-85c2-7c2c4f254b17