Решение № 425 от 02.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Пазарджик, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20245200500728 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по жалба на М. М. М. и Т. И. М. против Постановление за спиране на изпълнително производство от 11.09.2024г. на ДСИ при РС- Пазарджик, с което е спряно изпълнителното производство №144/2023г. по описа на ДСИ.

В нея са изложени подробни съображения в насока неправилност и незаконосъобразност на постановлението на държавния съдебен изпълнител е неправилно и незаконосъобразно.

В тази връзка се излагат подробни съображения.

Искането е за отмяна на обжалваното постановление на ДСИ, с което се спира изпълнителното производство.

В указания срок от страна на длъжниците по изпълнителното дело- И. Т.

П. и П. Д. П. са постъпили възражения. В същите се приема, че подадената жалба е неоснователна. В този смисъл се излагат доводи.

Постъпили са мотиви на ДСИ- Венцислав Люнгов, в които е изложено становище в насока на неоснователност на подадената жалба.

Моли се същата да бъде оставена без уважение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело №144/2023г. е образувано по повод на постъпила 1 молба от М. М. М. и Т. И. М., въз основа на приложен Изпълнителен лист №267/20.06.2024г. издаден въз основа на Решение №297/22.03.2023г. по описа на РС- Пазарджик, влязло в законна сила на 12.04.2023г. От този документ се установява, че е определено, на основание чл.128, ал.1 от СК, мерки за лични отношения между М. М. М. и Т. И. М. и техните внуци Б.П. П. и Е.- Т.П. П..

От материалите по изпълнителното дело се установява, че във връзка с изпълнение на постановеното и влязло в законна сила съдебно решение и издаден въз основа на него изпълнителен лист, е че са осъществявани няколко контакта между бабата и дядото с техните низходящи. Съответно се установява, че повечето срещи са отлагани по различни причини. В тази насока са изготвени множество протоколи от страна на ДСИ, като всяка една от страните по изпълнителното дело са сезирали последния със заявления, молби, отговори във връзка с проблеми касаещи провеждането на срещите на бабата и дядото с двамата им внуци.

Видно от Молба с вх.№4099/19.08.2024г. подадена от страна на длъжниците по изпълнителното дело П. Д. П. и И. Т. П. се установява, че в нея същите отразяват, че по изп.дело са проведени няколко срещи и опити за срещи между взискателката /М. М. М./ и двете деца, след които децата са изключително разстроени и депресирани и за които има съставени протоколи от ДСИ и са изготвяни съответните становища и доклади от компетентната социална служба в които нееднократно е записано, че децата се чувстват зле в присъствието на бабата и дядото /взискатели по делото/, имат непоносимост към тях и срещите не водят до желания резултат. Посочено е в тази молба, че Семейния кодекс /СК/ предвижда, че бабата и дядото могат да поискат от районния съд да определи мерки за лични отношения между тях и техните внуци, ако това е в интерес на децата.

Счетено е в тази молба, че освен разпоредбите на СК трябва да се вземат предвид и разпоредбите на Закона за закрила на детето и в частност тези на чл.10 и чл.12, т.к. провеждането на срещите между децата и техните баба и дядо вредят на нормалното психологично и социално развитие на децата, като след всяка среща изпадат в депресивни състояния и са силно разстроени от опитите на взискателите за принудително осъществяване на срещи с тях.

Предвид на това е и поискано, на основание чл.432, ал.1, т.7 от ГПК да се спре изпълнителното производство.

Видно от резолюция на ДСИ от 20.08.2024г. постановена върху горната молба е отразено „за становище на взискателите“.

В периода на получаване на молбата на длъжниците за спиране е постъпило Заявление от Т. И. М. и М. М. М., с вх.№4269/30.08.2024г., в което е заявено, че разпоредбите на чл.128, ал.1 от СК им дава право на лични отношения с ненавършилите пълнолетие внуци Б.П. П. и Е.- Т.П. П.. Посочено е, че съгласно балансирания режим на личен контакт, без това да смущава емоционалното и психическото им развитие и с оглед да не се нарушава детската психика на децата е заявено желанието им, на следващата дата 2 определена за личен контакт с децата, да бъде проведена в присъствието на психолог.

С резолюция поставена върху тази молба е отразено от ДСИ „Без уважение“ с дата: 04.09.2024г.

Междувременно на 02.09.2024г. се установява, че на взискателите М. М.

М.- лично и като пълномощник на Т. И. М. е връчена молбата с вх.

№4099/19.08.2024г. с искането за спиране на изпълнителното производство.

Видно от Писмено становище подадено от М. М. М. и Т. И. М. се установява, че в него са изложени съображения в насока на неоснователност на направеното искане за спиране.

Видно от Постановление за спиране на изпълнително производство от 11.09.2024г., на основание чл.432, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.10 и чл.12 от Закон за закрила на детето е спряно производството по изп.дело №144/2023г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик.

Въз основа на същите, съдът прие за установено следното от правна страна:

Жалбата е допустима, като по съществото си същата е основателна.

За да спре изпълнителното производство от страна на държавния съдебен изпълнител е визирано единствено, че по изпълнителното дело е постъпила молба с вх.№4099/19.08.2024г., с което длъжниците са поискали спиране на изпълнителното производство, т.к. от данните в кориците на делото е видно, че провеждането на срещите между взискателите и техните внуци не са в интерес на двете деца. Само на база тази констатация е посочил, че на основание чл.432, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.10 и чл.12 от ЗЗД следва да спре производството по изпълнителното дело.

Тези съображения в конкретният казус не могат да бъдат приети за правилни и от там да се приеме, че е налице законосъобразно спиране на процесното изпълнително производство.

В тази връзка следва да се посочи, че никъде в разпоредбата на чл.432, от ГПК има визирана хипотеза в която изпълнителното производство следва да се спира именно по искане на длъжник, в случая от страна на длъжниците П.и.

Конкретно посочената норма за спиране по чл.432, ал.1, т.7 от ГПК предвижда единствено спиране „в други случаи, предвидени в закон“. Тези случаи от страна на съдебния изпълнител са посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.12 от Закона за закрила на детето, с което на практика същия е възприел това основание единствено от молбата на длъжниците за спиране, без какъвто и да е било анализ. Следва да се отбележи, че в посочените норми имат единствено общо изразяване, че всяко дете има право на закрила и право на изразяване. В конкретика към спора следва да се посочи, че в чл.10, ал.1 от ЗЗДетето е отразено, че всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Съответно в чл.12 е отразено, че всяко дете има 3 право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.

Анализирайки тези норми, настоящата инстанция не може да намери основание, че същите дават основание за спиране на процесното изпълнително производство.

Освен тези доводи, като съществен момент който не може да се игнорира е, че съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това тяхно право от страна на последните е и реализирано, като е постановено Решение №297/22.03.2023г., постановено по гр.д.№3598/2022г. по описа на РСПазарджик, влязло в законна сила и в мотивите на което ясно е отразено от съда, че в интерес на децата е те да осъществяват личен контакт с ищците по делото, т.е. с настоящите жалбоподатели. На база това решение е издаден изпълнителен лист, въз основа на което е и образувано въпросното изпълнително дело и който следва да се изпълнява тъй като касае определен режим на лични отношения.

Настоящата инстанция не намира, че следва да игнорира твърдението в подадената жалба, че длъжниците, които са родители на внуците на М. М. и Т.

И. са длъжни по силата на чл.123 и чл.125 от СК, да упражняват родителските права в интерес на децата, така че те да израснат самостоятелни и отговорни личности, в които неизменно се включва уважението на децата към техните баба и дядо.

Следва да се посочи само за пълнота, че в подадената молба за спиране от страна на длъжниците са наведени твърдения, че бабата и дядото вредят на психологичното и социално развитие на децата, но от една страна в настоящия процес те не могат да бъдат първо предмет на доказване с оглед спецификата на настоящото производство и от друга страна дори и от приложените становища и доклади по изпълнителното дело да се извеждат определени изводи, то те при условията на хипотетичност не водят категорично, че проблема единствено е само при бабата и дядото.

При тези данни, постановеното спиране на изпълнителното производство по искане на длъжниците П. Д. П. и И. Т. П. обективирано в Постановлението за спиране на изпълнителното производство от 11.09.2024г. на ДСИ при РС- Пазарджик се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, а подадената жалба, като основателна се уважи.

Водим от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за спиране на изпълнително производство от 11.09.2024г., с което на основание чл.432, ал.7 от ГПК, във вр. с чл.10 и чл.12 4 от Закона за закрила на детето е спряно производството по изп.дело №144/2023г. по описа на ДСИ при РС- Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5