Решение № 41 от 09.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. К. Ас. С. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за възобновяване № 20231000601348 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.

Постъпило е молба от Й. Н. Г., с ЕГН **********, от с. Зверино, община Мездра, област Враца за възобновяване на н.о.х.д. № 35/2019 г. по описа на Районен съд-Мездра и на ВНОХД № 142/2023 г. по описа на Окръжен съд-Враца.

В молбата се претендира, че при постановяване на присъдата на МРС и решението на ВОС са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК, което е основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

На първо място се сочи, че при постановяване на решението на ВОС и на присъдата на МРС са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.305, ал. 4 във вр. чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като в диспозитива на присъдата не е посочено деянието, което се твърди, че е извършил осъденият.

Изтъква се, че тази грешка следва от изначално неправилно и в нарушение на чл. 219, ал. 3, т. 3 НПК повдигнатото обвинение. Заявява се, че в присъдата е посочено, че е признат за виновен за причиняване на средна телесна повреда, 1 но че това не е описание на „деянието”, тъй като не е посочено самото действие, а именно - твърдението на прокуратурата, че е хванал лявата ръка на пострадалия и я извил зад гърба му. Твърди се, че това представлява нарушение и на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Директива 2012/13/ ЕС от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство.

С оглед на това счита, че в присъдата е следвало да се посочи фактическият състав на деянието, индивидуализирано по време, място и начин на извършване. Претендира, че това е следвало да бъде посочено и в постановлението за повдигане на обвинение, тъй като с това постановление се определят рамките на обвинението и за пръв път на дееца се посочва за извършването на какво престъпление се привлича под отговорност.

Прави се и оплакване, че неизпълнението на задълженията на съдиятадокладчик по чл. 249, ал. 1 във вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК е довело до това да бъде разгледано в съдебната фаза обвинение, което страда от съществени пороци, и по този начин недостатъкът е пренесен във всеки следващ стадий на съдебното производство. Твърди се също, че задължение на ВОС е било да установи допуснатото нарушение и да върне делото за ново разглеждане на МРС за отстраняването му, но че като не е отстранил посоченото нарушение ВОС сам е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е довело до незаконосъобразното протичане на процеса срещу молителя. Изтъква се, че пред въззивния съд защитникът на осъдения е направил искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, посочвайки като основание за това неправилно повдигнатото обвинение, но че въззивният съд го е оставил без уважение, като се е позовал на ТР № 2/2002 г. на ВКС и като е посочил, че първоначалното обвинение е работно и че то е предназначено да очертае най-общ първоначален предмет на доказване. Молителят счита тези съображения за неоснователни. В тази връзка излага доводи, че правото на обвиняемия, съответно на подсъдимия да разбере за какво престъпление е привлечен като обвиняем и съответно съден е основен елемент от правото на защита и за спазването му съдът следи служебно; че действително ТР 2/2002 г. на ВКС предвижда, че първоначалното постановление не следва да съдържа в пълнота всички данни, които следва да съдържа обвинителния акт, но че същевременно в това ТР е записано, че обвинението следва да е очертано с всички обективни и субективни признаци, а начинът на извършване на деянието, т.е. описанието на извършеното е обективен признак 2 на престъплението.

Молителят определя като незаконосъобразни изводите на въззивния съд относно заявените от защитника на осъдения нарушения на чл. 283 и чл. 284 НПК, допуснати при постановяване на присъдата на МРС, а именно - че при приключване на производството по делото първоинстанционният съд не е приобщил протоколите за разпознаване на лица, приложени към делото, а в мотивите към присъдата си се позовал на тези протоколи. Моли да бъде прието, че приобщаването на тези доказателства се извършва като в протоколното определение същите се впишат с точно обозначение и наименование, защото само чрез изчерпателно отбелязване на отделните доказателствени източници и предявяването им на страните може да се извърши включването им в доказателствения материал, а не чрез едно общо лаконично обобщение „съдът прочита събраните до момента писмени доказателства“. Сочи, че по този начин съдът не е събрал съдържащите се в тях доказателства, но въпреки това, макар и лаконично, се е позовавал на извършеното разпознаване и на други документи, събрани на д.п. Претендира, че позоваването на доказателства, които не са били приобщени в доказателствения материал по делото по надлежния процесуален ред, е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Твърди, че в случая е накърнен принципът на непосредствеността, в съгласие с който съдът при решаване на делото може да се позовава само на доказателствени материали, които лично е събрал и проверил, и по изключение на такива, събрани от други органи в случаите, предвидени в НПК.

Прави се и оплакване, че в мотивите към решението липсва собствен анализ на доказателствените материали, събрани по делото, което е наложително поради задълженията на второинстанционния съд като съд по фактите. Моли да бъде прието, че решението на ВОС не отговаря на процесуалните изисквания за неговото съдържание, очертани в чл. 339, ал. 2 НПК, защото на възраженията на защитника е отговорено непълно и формално, без да се подложат на цялостна преоценка доказателствените материали от първоинстанционното производство. В тази връзка молителят счита мотивите за непълни и неясни и че те са толкова формални и незадълбочени, че не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел 3 съда и по какъв начин е формирано вътрешното му убеждение по отношение на това дали е било извършено деяние по чл. 129, ал. 1 или по чл. 132, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 НК. Изтъква, че при наличие на противоречиви доказателства за определени обстоятелства съдът не е изложил в мотивите си убедителни съображения защо приема едни от тях за достоверни, а други отхвърля като недостоверни. Претендира, че не са взети предвид и не са обсъдени противоречията в показанията на разпитаните свидетели, като със схематични и декларативни изявления е било прието, че осъденият е извършил деянието, за което е обвинен. Също така сочи, че при наличие на противоречия задължение на съответният съд е да изчисти тези противоречия със средствата на НПК, а именно - очни ставки, разпити на други свидетели, следствен експеримент, както и събирането на писмени и веществени доказателства в тези случаи, което не е било извършено нито от МРС, нито пък във въззивното производство ВОС е отстранил този недостатък.

По така изложените съображения осъденият моли да бъде отменена постановената по н.о.х.д. № 35/2019 г. по описа на Мездренския районен съд присъда № 3/23.03.2021 г., потвърдена с решение № 129/26.06.2023 г. на Врачанския окръжен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 142/2023 г., и делото да бъде върнато за ново разглеждане или на прокурора, или от друг състав на районния съд, или от друг състав на въззивния съд.

Ако бъде прието, че е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, и че не са допуснати твърдените процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на присъдата и решението, алтернативно моли да бъде изменена присъдата, като се приеме, че са налице изключителни смекчаващи обстоятелства, като и че най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК да се намали наказанието на 6 месеца лишаване от свобода. В тази насока моли да се вземе предвид не само отчетените от съдилищата смекчаващи отговорността обстоятелства, а и голямата необоснована продължителност на разглеждането на делото, при което само изготвянето на мотивите е продължило повече от година и половина при срок от два месеца.

В съдебното заседание пред апелативния съд защитникът на осъдения Й. Г. - адвокат П. П. - поддържа изцяло искането за възобновяване на наказателното производство по изложените в него доводи и съображения.

4

Счита, че при разглеждане на делото и постановяване на съдебните актове от РС-Мездра и от ОС-Враца са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, което е основание за възобновяване на наказателното дело по силата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Относно претенцията за допуснати процесуални нарушения защитникът счита, че и РС-Мездра, а впоследствие и ОС- Враца, който е потвърдил присъдата на РС-Мездра, са допуснали съществени нарушения по чл. 305, ал.

4 във вр. чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като в диспозитива на присъдата не е посочено деянието, за което е осъден подзащитния му, а само престъплението, което е причиняване на средна телесна повреда. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 9, ал. 1 НК деянието е действието или бездействието, с което лицето е извършило съответното престъпление.

Досежно претенцията за допуснати нарушения на материалния закон защитникът счита, че извършеното от доверителя му следва да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 132 НК, а не по чл. 129 НК. Моли ако бъдат възприети съображенията му в тази насока да се приеме, че към настоящия момент е изтекъл предвиденият в чл. 81 ал. 3 във вр. ал 1 от НК давностен срок, тъй като деянието, за което е повдигнато обвинение на доверителя му, е било извършено на 02.09.2017 г.

На последно място защитникът заявява становище, ако не бъдат възприети горните му съображения, то да бъде прието за основателно оплакването, че наложеното на осъдения наказание е несъразмерно тежко предвид необоснованата продължителност на наказателния процес. В тази насока моли да се отчете обстоятелството, че само изготвянето на мотивите на присъдата от РС-Мездра е продължило повече от 1 година и 6 месеца. С оглед на това формулира искане апелативният съд да приеме, че алтернативно са налице основанията по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и да намали наказанието под минималния размер, предвиден в закона.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП намира искането за възобновяване за неоснователно и моли същото да бъде оставено без уважение. Участващият прокурор счита, че и първият съд, и въззивният такъв са извършили всестранен и обективен анализ на доказателствата по делото, като са били събрани всички възможни такива.

Освен това не намира наличие на допуснати процесуални нарушения, които 5 да ограничават правата на осъдения, като същевременно счита наложеното наказание за справедливо.

В последната си дума пред настоящата инстанция осъденият Й. Н. Г. заявява, че е невинен и моли да се уважи молбата за възобновяване на делото.

Апелативен съд - София, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с изразените становища от страните, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е съдебен акт /съдебни актове/ от категорията на визираните в чл.

419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената по отношение на Й.

Н. Г. първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна проверка, като въззивното решение не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.

С първоинстанционния съдебен акт – присъда № 260003 от 23.03.2021 г., постановена от Районен съд - Мездра по НОХД № 35/2019 г. по описа на същия съд, Й. Н. Г. е признат за виновен в това, че на 02.09.2017 г. в дискотека „Роял“ в гр. Мездра е причинил средна телесна повреда на Б. П. Т. от гр.София, изразяваща се в счупване на лявата раменна /мишнична/ кост в далечната трета, довело до трайно затруднение движенията на горен ляв крайник, поради което и на основание чл. 129 ал.1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години считано от датата на влизане в сила на присъдата. С присъдата е постановено приложеният като веществено доказателство 1 броя DVD да остане по делото след влизане в сила на присъдата. Освен това с присъдата Й. Н. Г. е осъден да заплати направените по делото разноски – по сметка на РС-Мездра в размер на 380 лв. и по сметка на РП-Враца в размер на 161.42 лв., както и да заплати на Б. П. Т. сумата 2 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.