Решение № 139 от 18.02.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20241000500184 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463 ал.2 вр.чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Г. С. К., в лично качество, срещу Решение № 504 от 20.10.2023г., постановено по в.г.д. № 621/2023г., по описа на СОС, ІІ въззивен състав, с което съдът е оставил без уважение жалба с вх. № 35377/13.07.2023г. по изп.д.№ 44/2020г. по описа на ЧСИ С. Л., подадена от „Балканпроект“ ЕООД, представлявано от управителя Г.

К. срещу извършеното по делото разпределение на парична сума от публичната продан на имот с идентификатор ***.

Решението е надлежно съобщено на жалбоподателя на 30.10.2023г. Частната жалба е депозирана на 06.11.2023г. т.е. преди изтичане на предвидения едноседмичен преклузивен срок за обжалване.

Жалбоподателят изтъква факта, че вземането на Националната агенция за приходите (т.

3.1.1. от разпределението) е предмет на висящо съдебно дело за погасени по давност вземания (адм. дело № 831/2022г. по описа на Административен съд - област София). Към датата на депозиране на жалбата пред САС решението е влязло в сила, но видно от приложеното към нея удостоверение на ВАС, ІІІ състав, във Върховен административен съд е образувано адм. дело 7266/2023г. - искане за отмяна на влязло в сила Решение № 1082/01.11.2022г., постановено по адм. дело 831/2022г. по описа на Административен съд София-област. Оспорва включените в разпределението данъци за продаваемия имот, които следвало да преминат при продажба върху купувача. Отделно от горното счита, че взискателят, в лицето на банката, е начислил прекомерни лихви, които не отговарят на 1 лихвите, начислявани от търговските банки към днешна дата. Сочи също, че не му били представени актовете за възложени на ЧСИ и банката разноски.

Ответникът по жалбата „Уникредит Булбанк" АД не изразява становище в писмен вид.

Софийски градски съд, като прецени фактите и доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и обясненията на съдия-изпълнителя, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима - атакуваното решение подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл.274 във вр. с чл.463, ал.2 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, тъй като изп.д. е образувано на 22.01.2020г., в кантората на ЧСИ С. Л., per. № *** от РКЧСИ, с район на действие СОС по искане на „Уникредит Булбанк“ АД, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 24.09.2019 г. от РС Самоков, на основание Заповед за изпълнение на осн.чл. 417 и чл. 418, ал. 2 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 940/2019г. по описа на РС Самоков, срещу длъжниците „Балканпроект“ ЕООД и Г. С. К. солидарно за заплащане на парично вземане по договор за кредит. Двамата са солидарни длъжници, поради което действията на единия от тях ползват другия и обратно т.е. Г. К. действа едновременно като управител и едноличен собственик на ЕООД и в лично качество.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът взе предвид, че с атакуваното решение СОС е приел, че на 07.07.2023г. съдебният изпълнител е съставил протокол за разпределение на постъпилата от публичната продан сума (л. 554 от изп.д.), като детайлно е посочил вземанията по редове и титуляри. Разпределението е било надлежно предявено на длъжника, което се установява от протокола за предявяване на разпределение, намиращ се на л. 559 от изп.дело.

Отразено е още, че възражения срещу основанието и размера на предявените в производството вземания (вкл. поради наличие на висящ процес относно вземането) не представляват годни доводи за обосноваване на неправилността на акта на ЧСИ по разпределяне на осребреното имущество. Допълнителен аргумент срещу основателността на този довод се извлича и от разпоредбата на чл.432, ал.1 т.3 ГПК, съгласно която производството може да бъде спряно само на основание чл.229 ал.1 т. 2 и 3 ГПК, но не и на основание т. 4 от същия нормативен текст. В този смисъл ЧСИ не разполага с компетентността да извършва преценка за преюдициалност, респ. да спира производството до изясняване на спорните вземания с влязъл в сила съдебен акт . Предвид обстоятелството, че именно такива факти са наведени от жалбоподателя, имащи за цел да обосноват преюдициалност на висящо производство по оспорване на вземането на НАП, същите са ирелевантни за законосъобразността на извършеното разпределение и не подлежат на изследване нито в рамките на настоящото производство, нито от съдебния изпълнител в процеса на извършване на разпределението.

Настоящата съдебна инстанция намира решението на СОС за правилно, по следните съображения:

2

Основният спорен по делото въпрос е дали вземанията на НАП, включени в разпределението, като предмет на неприключило съдебно производство пред ВАС, опорочават атакуваното разпределение и не е ли следвало да бъде спряно изп. производство.

Първо видно от приложеното към жалбата удостоверение на ВАС, ІІІ състав, във ВАС е образувано адм. дело 7266/2023г. по искане за отмяна на вече влязло в сила Решение № 1082/01.11.2022г., постановено по адм.д.№ 831/2022г. по описа на АССО т.е. решението е влязло в сила. В същото е заявено от жалбоподателя, че вземането на държавата за публични задължения за данъци е погасено по давност, което възражение е прието за неоснователно от АССО, поради което жалбата му е оставена без уважение.

Второ - въз основа на постъпило в кантората на ЧСИ С. Л. с вх. № 2331/24.02.2020 г. удостоверение от НАП по чл.191 ДОПК, НАП е конституирана като присъединен взискател за паричното си вземане към длъжника „Балканпроект“ ЕООД в размер на 5 630,29 лв. /стр.

553/.

На основание чл. 458 ГПК (във вр.чл.191 ДОПК) Държавата се счита по право за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. В тази връзка съдебният изпълнител е обвързан от публичните държавни вземания, посочени в удостоверението по чл.191 ДОПК, издадено от НАП. Последното се явява пряко изпълнително основание, което оправомощава и едновременно задължава съдебния изпълнител да събере посочените в него суми.

Данъците, натрупани до продажбата на недвижимия имот са задължение на предишния собственик (длъжника) и следва да бъдат заплатени от него. Процесните задълженията са възникнали именно за длъжника „Балканпроект“ ЕООД преди прехвърлянето на правото на собственост в полза на купувача от публичната продан видно от постановлението за възлагане (л. 433), влязло в сила с постановяване на необжалваемото Решение №330/26.05.2023г. по гр.д.№ 11/2023г. по описа на ОС- София. Същото е видно и от удостоверението, издадено от МДТ към община Самоков, вх. № 29841/16.06.2023 /стр. 444/, въз основа на което Община Самоков е присъединена като взискател за паричното си вземане за дължимия за продаваемия недвижим имот местен данък и такса битови отпадъци.

Съгласно нормата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, с право на предпочитателно удовлетворяване се ползват вземанията за дължим данък върху недвижимите имоти, от стойността на въпросните недвижими имоти, без таксата смет.

Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД са не всички публични вземания, а само изрично посочените в тази норма, която не подлежи на разширително тълкуване. В този смисъл този ред на привилегии не обхваща никакви такси, дори и да са свързани с недвижимия имот, въпреки че държавни и общински такси, установени по основание със закон, представляват публични вземания съгласно чл.162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Вземането на общината за такси за битови отпадъци, макар и определено в нормата на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК като публично общинско вземане, е различно от това за данъци. Данъкът е публично държавно вземане, установено от закона, срещу което държавата /съответно общината при дължим местен 3 данък/ не дължи насрещна престация. Докато таксата за битови отпадъци е заплащане за извършена от съответната община услуга по извозване на битовите отпадъци.

Таксата „битови отпадъци“ не представлява вземане, което следва да се удовлетвори по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД - същото следва да се удовлетворява по реда на чл. 136, ал.

1, т. 6 ЗЗД, като аргументите за това са свързани с правната природа на данъците и на таксите, императивния и изключителен характер на разпоредбата на чл. 136 ЗЗД и нейното тълкуване. Материалният закон ясно разграничава вземанията за данъци от вземанията за такси.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински вземания (арг. чл. 162, ат. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК вр. чл. 1, ал 1, т. 1 и чл.

9а, ал. 3 ЗМДТ). Чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД обаче не прави препращане към чл.162 ДОПК и към всички публични вземания въобще. Напротив, тя лимитативно очертава вземанията на държавата, които се удовлетворяват по реда на втората особена привилегия. Особената привилегия по т. 2 не се отнася за всички публични вземания на държавата по см. на чл. 162, ал. 2 ДОПК, а единствено на вземанията на държавата, изчерпателно изброени в чл. 136, ал.

1, т. 2 ЗЗД. По реда на т. 2 следва да се удовлетворяват единствено лимитативно посочените в съответната разпоредба вземания. Вземанията за такса битови отпадъци се включват в реда на привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД, поради което следва да се удовлетвори след удовлетворяване вземанията на заложните и ипотекарните кредитори, кредиторите с право на задържане и вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД.

При систематическото и логическото тълкуване на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД вр. чл. 136, ал. 1, т.

6 ЗЗД, както и с оглед разпоредбите на чл. 458 ГПК и чл.191, ал.3 ДОПК, се налага извод, че при образувано производство по индивидуално принудително изпълнение държавата винаги е присъединен по право взискател за дължимите й публични вземания, които в общия случай се удовлетворяват по реда на общата привилегия на чл.136, ал.1 т. 6 ГПК, а само по изключение част от публичните вземания, лимитативно изброени в чл.136, ал.1 т.2 ГПК, се удовлетворяват по реда на втората особена привилегия.

Точно тази поредност е била спазена от ЧСИ, а именно като втори ред вземания по чл.136 ал.1 т.2 ЗЗД са погасени вземанията на Община Самоков за дължим за продадения недвижим имот данък, в размер на 152.59 лева. Като трети ред вземания по чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД са погасени вземания на Държавата в размер на 5 630.29 лева, съгласно постъпилото удостоверение по чл. 191 ДОПК. Като трети ред вземания по чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД са погасени и публичните вземания на Общината за такса битови отпадъци в размер на 549.50 лева.

(Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т.д.

№ 2/2021 г., вземанията на общината за такса битови отпадъци не се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД, а с общата привилегия на публичните вземания по чл. 136, ал.

1, т. 6 от ЗЗЗД).

Що се отнася до възражението за прекомерност на лихвите, начислени от взискателя „Уникредит Булбанк“ АД - доколкото се отнасят до съдържанието на материалното 4 правоотношение между страните, е следвало да се релевират в исковото или заповедното производство, в което е издаден изпълнителният титул, въз основа на който е предприето принудителното изпълнение. Няма данни за висящо производство по чл.422 ГПК т.е. подобни твърдения са ирелевантни към предмета на делото т.е. отмяна на разпределението, какъвто е предметът на настоящото производство, очертан от петитума на жалбата. Както вече се посочи, съдебният изпълнител е обвързан от представения му изпълнителен титул, който в случая възпроизвежда заповедта за изпълнение в качеството й на непряко изпълнително основание.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е неоснователна и като такава същата следва да бъде оставена без уважение, тъй като разпределението е правилно и законосъобразно извършено с оглед установената в закона привилегия по чл.136 ал.1 ЗЗД.