Решение № 5389 от 03.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5389 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100501628 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11131 от 13.10.2022 г., постановено по гр. дело № 64275/2021 г. по описа на СРС, ГО, 77 -ми състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София" ЕАД срещу А. С. Д., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, за сумата от 3 959,45 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 28, находящ се в гр.София, ж.к.*******, абонатен № 74360, за периода от месец 05.2017г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /20.07.2021 г./ до заплащането му, сумата от 46,14 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от месец 06.2018г. до месец 04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.

410 ГПК /20.07.2021 г./ до заплащането му, като са отхвърлени акцесорните искове с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че А. С. Д., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 709,11 лв. - лихва за забава, начислена върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2018г. до 29.06.2021 г. както и сумата от 9,18 лв. - лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение запериода от 31.07.2018г. до 29.06.2021г.

Със същото решение А. С. Д. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 122,51 лева - разноски в заповедното производство и сумата от 232,25 лева - разноски в исковото производство, а „Топлофикация София” ЕАД е осъдена да заплати на 1 ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 45,62 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените акцесорни установителни искове, предвид конкретното оплакване в жалбата, е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. А.Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Изтъква, че съобразно разпоредбата на чл.

33, ал. 1 от ОУ /в сила от 11.07.2016 г./, дължимите суми следва да се заплащат в 45 дневен срок, поради което и следа този срок длъжникът изпада в забава, като не е необходима покана.

По изложените съображения моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените акцесорни искове като присъди и направените по делото разноски.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която частично са уважени предявените от ищеца обективно съединени главни искове, е подадена въззивна жалба и от ответника А. С. Д.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, тъй като ищецът не е установил, че през процесния период е потребител на топлинна енергия. Сочи още, че не била спазена процедурата на чл. 36, ал. 2 от ОУ, касаещи сумата за такса дялово разпределение. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подал отговор на въззивните жалби, не изразява становище по същите и не се представлява в съдебно заседание.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса от въззивника ищец, а въззивникът ответник е бил освободен от заплащането на такава, поради което са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неоснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

Във връзка с оплакванията в жалбата на „Топлофикация София” ЕАД:

По отношение на единственото оплакване във въззивната жалба, която очертава и предметния обхват на въззивната проверка, следва да се отбележи следното:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през периода от месец 05.2017г. до месец 04.2020г., са приложими Общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г., 2018г. и 2019г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал.

3

4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказал да е отправил до ответника.

Ето защо решението в обжалваната от ищеца част е обосновано и правилно и следва да бъде потвърдено.

Във връзка с оплакванията в жалбата на ответницата А. С. Д.:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ето защо възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуално сключен договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 08.12.1987г., удостоверение от ЕИС София е изх. № 68-00-1069/4/30.08.2012г. и удостоверение за наследници на Ц.К.Х., от които се установява, че ответникът като наследник по закон на Ц.К.Х., е собственик на процесния апартамент № 28, находящ се в гр.

София, ж.к. *******. В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект е абонатен № 74360. Правото на собственост е сред основните права на гражданите. Прогласено, гарантирано и защитено още в Конституцията на Република България – арг. чл. 17 от КРБ, чл. 18 от КРБ и чл. 19 от КРБ, като същото е абсолютно и безсрочно. Следователно ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му като доказателствената тежест, и е установил по делото обстоятелство, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, респективно че има качеството на потребител. Следователно А. С. Д. е пасивно материално легитимирана да отговаря по иска.

Във връзка с оплакванията в жалбата, касаещи претенцията за дялово разпределение съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 4

2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.