Решение № 817 от 22.12.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Враца, 22.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Цв. И. при участието на секретаря А. Л. М. като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №

20241420103170 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от И. В. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ********* е предявил срещу „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 03.07.2024 г. по ч. гр. дело № 1575/2018 г. на Врачански районен съд и изпълнителен лист от 03.07.2024 г. по гр. дело № 2705/2018 г. на Врачански районен съд, издадени след влизане с в сила на заповед № 1024 от 16.04.2018 г. по за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1575/2018 г. на Врачански районен съд, съгласно влязло в сила решение № 188 от 01.03.2019 г. по гр. дело № 2705/2018 г. на Врачански районен съд, ищецът И. И. бил осъден да заплати на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД обща сума 3 345,93 лева, формирана както следва: 3 073,01 лв.-главница, дължима по договор за потребителски кредит № FL484771/26.06.2009 г. за периода от 03.03.2013 г. до 03.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2018 г. до изплащането на същата, сумата 61,46 леваделоводни разноски по ч. гр. дело № 1575/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 61,46 лева-държавна такса и сумата 150,00 лева-възнаграждение за особен представителделоводни разноски по гр. дело № 2705/2018 г. на Врачански районен съд, която обща сума е 1 предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2066/2024 г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № 899 в КЧСИ. Поддържа се също, че след издаване на двата изпълнителни листа, с които са присъдени процесните вземания, за повече от петгодишен период срещу него не били предприети изпълнителни действия, които да прекъсват погасителната давност за вземанията. В тази връзка ищецът поддържа искане за установяване недължимостта на търсените от ответника суми. Претендира разноски.

В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София застъпва становище за неоснователеност на предявения иск и моли за отхвърлянето му. Поддържа, че не е изтекла погасителна давност за вземанията, че дори при изтекла погасителна давност евентуалното плащане на процесните задължения не би било лишено от основание, тъй като задълженията са се превърнали в естествени такива, както и че не е изтекла абсолютната давност по чл. 112 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените по делото изпълнителен лист от 03.07.2024 г. по ч. гр. дело № 1575/2018 г. на Врачански районен съд и изпълнителен лист от 03.07.2024 г. по гр. дело № 2705/2018 г. на Врачански районен съд, издадени въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и влязло в сила решение за уважаване на предявения иск по чл. 422 от ГПК, ищецът И. И. бил осъден да заплати на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД обща сума 3 345,93 лева, формирана както следва: 3 073,01 лв.-главница, дължима по договор за потребителски кредит № FL484771/26.06.2009 г. за периода от 03.03.2013 г. до 03.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2018 г. до изплащането на същата, сумата 61,46 лева-деловодни разноски по ч. гр. дело № 1575/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 61,46 лева-държавна такса и сумата 150,00 левавъзнаграждение за особен представител-деловодни разноски по гр. дело № 2705/2018 г. на Врачански районен съд.

От страна на ищеца не се оспорва съществуването на вземанията, посочени в изпълнителен лист от 03.07.2024 г. по ч. гр. дело № 1575/2018 г. на Врачански районен съд и изпълнителен лист от 03.07.2024 г. по гр. дело № 2705/2018 г. на Врачански районен съд към момента на издаването им.

Видно от покана за доброволно изпълнение с изх. № 34149/27.08.2024 г. на ЧСИ И. Ц. с рег. № 899 в КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 03.07.2024 г. по ч. гр. дело № 1575/2018 г. на Врачански районен съд и изпълнителен лист от 03.07.2024 г. по гр. дело № 2705/2018 г. на Врачански районен съд е образувано изпълнително дело № 2066/2024 г. на ЧСИ И.Ц.

Други относими към предмета на доказване доказателства не са представени по делото.

По твърдението на ищеца за недължимост на сумите поради погасяване по давност на вземането на ответника:

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало 2 изискуемо. В настоящия случай дължимостта на вземанията следва от влязло в сила съдебно решение, поради което следва да се приеме, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено нещо (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД), т.е. от 26.03.2019 г., когато е влязло в сила решение № 188 от 01.03.2019 г. по гр. дело № 2705/2018 г. на Врачански районен съд.

За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от значение единствено на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност.

Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.

По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на решение № 188 от 01.03.2019 г. по гр. дело № 2705/2018 г. на Врачански районен съд н а 26.03.2019 г.

Следващо прекъсване на давността не е доказано, при което погасителната давност е изтекла на 26.03.2024 г.

По делото не само липсват доказателства изпълнително дело № 2066/2024 г. на ЧСИ И.

Ц. да е образувано преди 26.03.2024 г., но следва също да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др., а същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника, като за последното не са ангажирани доказателства по делото.

По отношение на доводите на ответника, че не е изтекла абсолютната давност по чл.

112 от ЗЗД следва да се посочи, че ищецът не се е позовавала тази абсолютна давност, при което възражението е неоснователно.

Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи твърдения факт на прекъсването на давността. До приключване на съдебното дирене ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, поради което съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална (доказателствена) тежест, като в този смисъл е решение № 136 от 8.05.2014 г.

3 на ВКС по гр. д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се.

При горния извод, предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост.

По разноските:

Предвид изхода на делото и направеното от ищеца искане, на ищеца се следват направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ответникът своевременно е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на платения от ищеца адвокатски хонорар до минималния размер по НМРАВ.

Ищецът е доказал следните разноски: внесена държавна такса в размер на 293,00 лева и платен (видно от отбелязването в договор за правна помощ на л. 27 от делото) адвокатски хонорар в размер на 1 000,00 лева. Материалният интерес по делото е 3 345,93 лева, т.е. дължимата държавна такса е в размер на 133,84 лева, дължима от ответника, а разликата до пълния внесен размер държавна такса 293,00 лева е недължимо внесен и подлежи на връщане на ищеца при поискване.

Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно. В случая предоставената от представителя на ищеца процесуална защита по настоящото производство се изразява в подаване и обосноваване на исковата молба. Констатира се участието на адвоката в единственото по делото съдебно заседание, без събиране на допълнителни доказателства в това заседание. Комплексната преценка в конкретния случай не обосновава извод за фактическа и правна сложност на делото, за продължителност на същото над обичайната за подобен вид дела или за висок материален интерес. Ето защо определянето на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер около минималния (650,00 лева при минимум 634,59 лева) се явява съответно на предоставената реално правна защита по спора.

На ищеца следва да се присъди за разноски сумата 783,84 лева (сбор от сумата 133,84 лева-държавна такса и сумата 650,00 лева-адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че И. В. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ********* не дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо ПетровКазанджията“ № 4-6 обща сума 3 345,93 лева по изпълнителен лист от 03.07.2024 г. по ч. гр. дело № 1575/2018 г. на Врачански районен съд и изпълнителен лист от 03.07.2024 г. по гр. дело № 2705/2018 г. на Врачански районен съд, в общ размер 3 345,93 лева, формирана както следва: 3 073,01 лв.-главница, дължима по договор за потребителски кредит № FL484771/26.06.2009 г. за периода от 03.03.2013 г. до 03.05.2016 г., вземанията по който са били цедирани на „ЕОС Матрикс” ЕООД с договор от 18.01.2016 г., ведно със законната 4 лихва върху главницата, считано от 13.04.2018 г. до изплащането на същата, сумата 61,46 лева-деловодни разноски по ч. гр. дело № 1575/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 61,46 лева-държавна такса и сумата 150,00 лева-възнаграждение за особен представител-деловодни разноски по гр. дело № 2705/2018 г. на Врачански районен съд, която обща сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2066/2024 г. по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № 899 в КЧСИ, като погасена по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЕОС Матрикс” ЕООД с ЕИК 131001375, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо ПетровКазанджията“ № 4-6 да заплати на И. В. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ********* сумата 783,84 лева, представляваща деловодни разноски по гр. дело № 3170/2024 г. на Врачански районен съд за държавна такса за образуване на делото и платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

5