Определение № 7645 от 02.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7645 гр. София, 02.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513260 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 - чл. 279 ГПК, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Определение № 30578 от 18.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 29306/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123 състав. С обжалвания акт е обезсилена Заповед № 16286 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.06.2023 г. в частта по отношение на длъжниците Н. Д. Н., М.Л.К., З.Л.Г. и В.И.К., прекратено е производството по делото в тази му част и заявителят е осъден да заплати на М. Костова, З. Ганчева и В. Костова суми в размер на по 400 лв. за всеки, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Жалбоподателят твърди, че не е имал правен интерес да предяви установителен иск, тъй като с молба от 27.10.2023 г. е уведомил съда, че задължението е изцяло погасено от длъжниците. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е предоставил тази молба на длъжниците за становище, преди да пристъпи към обезсилване на заповедта. Евентуално се прави възражение за прекомерност на присъдените адвокатски възнаграждения с оглед липсата на правна и фактическа сложност на заповедното производство.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от М.Л.К., З.Л.Г. и В.И.К., чрез адв. Николай Малинчев. В отговора се оспорва жалбата като неоснователна. Ответните страни по жалбата категорично оспорват твърдението за извършено плащане. Поддържат, че определението на СРС е правилно, тъй като заявителят не е предявил иск в указания срок. Изтъкват, че възражението за прекомерност на разноските е преклудирано, тъй като не е направено пред първата инстанция.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и 1 прецени данните по делото, намира за установено следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Константин Петков Лаков, Н.Д.М., В.И.К., М.Л.К., З.Л.Г. и А. Б. Н. за заплащане на задължения за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ***, вх. 1, магазин № 2, инсталация № 4000086035 / абонатен № 368910. Със заявлението се претендират съответните идеални части от сумата 110,21 лв., представляваща неплатено в срок задължение за доставена топлинна енергия за периода от месец 07.2021 г. до месец 04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 14,60 лв., представляваща обезщетение за забава върху задължението за топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 23.05.2023 г., сумата 7,55 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от месец 05.2021 г. до месец 09.2021 г., ведно със законната лихва върху нея от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1,32 лв., представляваща обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 23.05.2023 г., разпределени между длъжниците съобразно притежаваните от тях идеални части, както следва: 15/60 части за Константин Петков Лаков, 6/60 части за Н.Д.М., по 4/60 части за В.И.К., М.Л.К. и З.Л.Г. и 27/60 части за А. Б.

Н.

По делото е издадена заповед за изпълнение № 16286/07.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29306/2023 г. по описа на СРС, 123 състав, с която длъжниците са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД съответните им идеални части от сумите за доставена топлинна енергия, обезщетение за забава, цена за дялово разпределение и законна лихва, както и съответните им части от разноските по делото в заповедното производство, а именно сумата 25 лв. – държавна такса и сумата 50 лв.

– юрисконсултско възнаграждение, разпределени между тях съобразно притежаваните идеални части.

От материалите по делото се установява, че на 07.06.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта е влязла в сила по отношение на длъжниците А. Б. Н. и Константин Петков Лаков, като на 16.10.2023 г. съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист срещу тях. В законоустановения срок по чл. 414 ГПК писмени възражения са подадени от длъжниците Н.Д.М., В.И.К., З.Л.Г. и М.Л.К..

Предвид подадените възражения и на основание чл. 415 ГПК съдът е дал указания на заявителя в едномесечен срок от получаване на съобщението да представи доказателства, че е предявил иск за установяване съществуването на вземането срещу посочените длъжници, както и да довнесе дължимата държавна такса за исковото 2 производство, като е предупреден, че при неизпълнение на тези указания в предвидения преклузивен срок съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение.

С писмена молба, подадена на 24.10.2023 г. от заявителя чрез юрисконсулт Александър Трифонов, е посочено, че длъжниците са погасили изцяло своето задължение към заявителя, но доказателства в тази насока не са налични по делото.

С молби с входящи номера 351812, 351815 и 351821, всички от 06.12.2023 г., подадени от доверителя на длъжниците, е поискано присъждане на извършените от тях разноски, като са приложени списъци по чл. 80 ГПК и съответните доказателства за тях. Посочва се, че съдът е предоставил на заявителя едномесечен срок за предявяване на установителни искове, като в определения срок заявителят не е предявил такива искове, а единствено е депозирал молба, с която твърди, че „длъжниците са погасили цялото си задължение“, въпреки че реално плащане в полза на заявителя не е извършено. Въз основа на изложеното молителите молят съда да обезсили Заповед № 16286 от 07.06.2023 г. и да присъди в полза на всеки един от тях разноските за адвокатски хонорар в размер на по 400 лв.

С обжалваното определение съдът, след като е установил, че длъжниците не са извършили реално плащане в полза на заявителя, а заявителят не е предявил установителни искове в определения от съда срок, е обезсилил Заповед № 16286 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.06.2023 г. по отношение на длъжниците Н.Д.М., М.Л.К., З.Л.Г. и В.И.К.. Производството по делото в тази част е прекратено, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на всеки един от посочените длъжници сумата от по 400 лв., представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат, направени в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно установената фактическа обстановка, след издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, длъжниците са подали в законоустановения срок по чл.

414, ал. 2 ГПК писмени възражения. Подаването на своевременно възражение поражда задължение за заповедния съд да даде указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. В случай че заявителят не представи доказателства за предявяване на такъв иск в преклузивния срок, съдът е длъжен служебно да обезсили издадената заповед за изпълнение. Тази последица е императивно установена в закона и е потвърдена в константната съдебна практика, включително в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което непредявяването на иска води до обезсилване на заповедта, за да се предотврати принудително изпълнение по едно оспорено вземане.

3

Доводите на жалбоподателя „Топлофикация София“ ЕАД, че е отпаднал правният му интерес от предявяване на установителен иск поради твърдяно плащане на задължението, са неоснователни. Заповедното производство е строго формално.

Законодателят не е предвидил като изключение от задължението за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1 ГПК последващо плащане на дълга. Правният интерес от предявяване на установителния иск по чл. 422 ГПК възниква по силата на закона с факта на подаденото възражение и съществува, докато заповедта за изпълнение не бъде обезсилена с влязъл в сила акт. Подадената от заявителя молба от 24.10.2023 г., с която уведомява съда за извършено плащане, не може да замести предявяването на установителен иск и не дерогира задължението на съда по чл. 415, ал. 5 ГПК.

Неоснователен е и доводът за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непредоставяне на молбата за извършено плащане на длъжниците за становище. Разпоредбата на чл. 415 ГПК не вменява такова задължение на съда. Процедурата по обезсилване е служебна и е обусловена единствено от бездействието на заявителя да предяви иск в указания срок.

Поради изложеното, като е констатирал, че заявителят не е предявил установителен иск в законоустановения едномесечен срок, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е обезсилил издадената заповед за изпълнение в оспорената част и е прекратил производството по делото. В тази част обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По правилността на определението в частта за разноските:

Жалбоподателят е направил евентуално възражение за прекомерност на присъдените в полза на длъжниците адвокатски възнаграждения в размер на по 400 лв.

Ответниците по жалбата оспорват този довод с възражение за преклузия, тъй като не бил направен пред първата инстанция.

Възражението за преклузия е неоснователно. Съгласно трайната практика на ВКС, възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се направи най-късно до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В настоящия случай обаче, първоинстанционният съд се е произнесъл по обезсилването на заповедта и по искането за разноски в закрито заседание с един и същ акт. Заявителят не е бил призоваван и не е имал възможност да вземе становище по представените от длъжниците списъци с разноски преди постановяването на обжалваното определение. Следователно, първата възможност за жалбоподателя да направи възражение за прекомерност е именно с частната жалба срещу акта, с който разноските са присъдени. Поради това възражението е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Разгледано по същество, възражението за прекомерност е основателно. При прекратяване на делото ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Размерът на адвокатското възнаграждение обаче следва да е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая, защитата на длъжниците в заповедното производство се е изчерпила с подаване на писмено възражение по чл. 414 ГПК, което не се нуждае от мотиви. Това процесуално действие е с ниска степен на правна и фактическа сложност, поради което и като съобрази постановките, дадени в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение на всеки един от длъжниците следва да бъде редуцирано до сумата от 50 лв.

По изложените съображения, Софийският градски съд намира, че частната 4 жалба е частично основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, с която е обезсилена заповедта за изпълнение и е прекратено производството, и да бъде изменено в частта за разноските.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 30578 от 18.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 29306/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 123 състав, в частта, с която съдът е осъдил „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, район КРАСНО СЕЛО, *** Б, да заплати на всеки един от длъжниците М.Л.К., ЕГН **********, с адрес гр. СОФИЯ, ул.