Протоколно определение № 203 от 28.06.2024, Окръжен съд - Плевен

ПРОТОКОЛ

№ 203 гр. Плевен, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Съдебни

Живко Хр. Белев заседатели: Димитра Л. Сукалопулу Динчева при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА и прокурора И. Ст. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Наказателно дело от общ характер № 20244400200060 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ А. Р. М., редовно призован, явява се лично и с адвокат Л. Г. от АК - Плевен, с пълномощно от днес.

ПОСТРАДАЛИТЕ В. Н. У. и Р. Ц. У., редовно призовани, явяват се лично и с повереник адвокат М. С. от АК – Плевен с пълномощно по делото.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от Р. Ц. У. и В. Н. У., с която е направено искане за конституиране на основание чл.76 от НПК като частни обвинители в наказателния процес и е направено искане за присъждане на направените деловодни разноски, и изразено желание да се ползват от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН, редовно призована, се представлява от наблюдаващия прокурор И. Г..

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.

АДВ.С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Предлагам да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Р. М.: Да се гледа делото.

1

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СТАНОВИЩЕ по искането на пострадалите Р. Ц. У. и В. Н. У., чрез повереника им адвокат М. С. от АК – Плевен, за конституирането им като частни обвинители:

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че налице са условията на НПК и няма пречка да бъдат конституирани Р. Ц. У. и В. Н. У. като частни обвинители.

АДВ.С.: Поддържам подадената молба и направеното искане.

ПОСТРАДАЛАТА Р. Ц. У.: Желая да участвам в процеса като частен обвинител. Поддържам становище на адвоката ми.

ПОСТРАДАЛИЯТ В. Н. У.: Желая да участвам в процеса като частен обвинител. Поддържам становище на адвоката ми.

АДВ.Г.: Запознати с молбата за конституиране на частни обвинители.

Тя е своевременно предявена, съгласно НПК, сочи активна процесуална легитимация и считам, че дължите произнасяне.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Р. М.: Поддържам становището на защитника ми.

СЪДЪТ намира, че пострадалите Р. Ц. У. и В. Н. У. се явяват пострадали от деянието, за което е предаден на съд подсъдимият А. Р. М., съгласно установените по делото доказателства. В този ред на мисли, налице е активна процесуална легитимация, поради което следва да бъдат конституирани като частни обвинители в наказателния процес Р. Ц. У. и В. Н.

У., и двамата от град Плевен, които ще се явяват с адвокат М. С. от АК Плевен – повереник, съгласно представените договор за правна помощ и пълномощие.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА на основание чл.76 от НПК като частни обвинители 2 в наказателния процес пострадалите Р. Ц. У. и В. Н. У..

ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ Р. Ц. У. и В. Н. У. се явяват с повереник адвокат М. С. от АК – Плевен, с пълномощно по делото.

СЪДЪТ намира, че налице процесуалните предпоставки за откриване на разпоредително заседание, с оглед обсъждане въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКРИВА разпоредително заседание пред първата инстанция за обсъждане въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че делото, съобразно така повдигнатото обвинение, е местно и родово подсъдно на ОС – Плевен. Считам, че няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалите. На този етап не са налице изявления и искания за разглеждане на делото по реда на особените правила, предвидени в НПК. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на защитник, вещото лице, преводач, преводач на български жестов език. Не се налага извършването на съдебноследствени действия по делегация. Няма искания за изменение на мярката за неотклонение. Нямам искания за събиране на нови доказателства, поради което считам, че следва делото да бъде насрочено за разглеждане по общия ред.

АДВ.С.: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели, напълно съм съгласен съм с представителя на ОП – Плевен.

Поддържам изразеното от прокурора становище.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Р. Ц. У.: Поддържам становището на адвоката ми.

ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ В. Н. У.: Поддържам становището на адвоката ми.

3

АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели, с контекста на казаното от колегата, заявявам, че нямам възражения по нито една точка на чл.248 от НПК - относно подсъдност, налице ли са основания за прекратяване, прилагане на която и да било от хипотезите т.5 или мярката за процесуална принуда. Единствено заявявам и моля да се впише в протокола, че моя подзащитен признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, не желае да се събират такива, поради което моля да приемете, че са налице основания за разглеждане на делото по реда на Глава 27-ма, с приложението на чл.371, т.2 от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ А. Р. М.: Съгласен съм с казаното от адвоката.

СЪДЪТ намира, независимо от това, че страните нямат различия по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК, с оглед служебното начало и необходимостта от изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за по-нататъшния ход на делото,че следва да бъдат поставени служебно от негова страна, каквото е изискването на закона, за изясняване въпроси, които са от значение за начина, по който следва да протече наказателното производство и конкретно относно възможното съществуване на процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт /ОА/. В тази връзка, съдът намира за необходимо да постави на вниманието на страните и да изиска от тях становище досежно обстоятелството има ли допуснато нарушение при изготвяне на ОА, в частта относно времето на инкриминираното деяние.

На първо място – видно от диспозитива на ОА, А. Р. М. е обвинен за престъпление, извършено на 26.05.2023 година. В обстоятелствената част на акта, стр.1 от същия, е записано, че подсъдимият А. М. е пристигнал в гр.Плевен, като после се насочил към мястото на произшествието на завръщане към с.*** на 25.06.2018 година. Пак в обстоятелствената част на ОА е записано, че подсъдимият около 11:30 часа е пристигнал в гр.Плевен със собствения си лек автомобил, по работа, а по-нататък, отново на стр.1, е записано, че около 10:30 часа в същия ден подсъдимият е решил да се прибере в с.***, обл.Плевен.

На следващо място, съдът намира, че следва да постави на вниманието на страните за обсъждане и въпроса относно мястото на извършване на престъплението. Видно от диспозитива на ОА, е посочено, че подсъдимият в гр.Плевен, при управление МПС - процесния лек автомобил марка „Фиат“, е 4 нарушил правилата за движение по пътищата, довели до съставомерния резултат, като е посочено и общински път гр.Плевен-с.***, а в обстоятелствената част е посочено, че подсъдимият М. е излязъл от град Плевен като продължил движението си по общински път PVN 2142 (Плевен – ***), което е относимо към вмененото нарушение на правилата за движение по пътищата в частта относно скоростта.

На следващо място, видно от диспозитива на ОА, на подсъдимия са вменени нарушения на следните правила за движение по пътищата - чл.5, ал.1,т.1, чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. Доколкото въпроса за съвместимостта на ал.1 и ал.2 на чл.20 от ЗДвП е въпрос, който може да бъде решен с акта по същество, не така стои въпроса с фактическото описание на обстоятелствата, относими към вменения състав като нарушен от ЗДвП. Или с други думи казано, след като се приема, че обвиняемият е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал, в обстоятелствената част на акта следва ли да има посочено какви действия с лостовете и системите за привеждане на автомобила в движение, съгласно стр.4 от ОА, подсъдимият е извършил или не е извършил така - щото да е допуснал загуба на контрол върху процесното МПС.В обстоятелствената част на акта има ли посочено, според страните, описание на фактическите обстоятелства, относими към загубата на контрол и какво е съотношението с общата разпоредба на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, вменена като нарушена, доколкото прокурорът следва да се посочи с какво свое фактическо поведение, извън посоченото в чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, е причинен съставомерния резултат при нарушението на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП. Следва ли съответно да бъде посочено от фактическа страна, каква е съобразената скорост на движение, предвид вмененото правило на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и дали е необходимо да бъде посочено кога е настъпил съставомерният резултат, доколкото е налице отклонение между датата на инкриминираното деяние и самия съставомерен резултат.

ПРОКУРОРЪТ: Господа съдии, на първо място считам, че доколкото в обстоятелствената част на ОА и диспозитива са посочени датите 25.06.2018г. и 26.05.2023г., е допусната техническа грешка, а не фактическа, която е видна за всички страни и доколкото обвинението, с което е сезиран съдът, се съдържа в диспозитива на ОА и това е повдигнатото обвинение, считам, че не 5 е налице съществено процесуално нарушение или такова нарушение, довело до правото защита, тъй като на обвиняемия е известна датата на настъпилото произшествие и той би могъл да организира защитата си. В ОА подробно са описани всички действия на обвиняемия при управление на МПС и при настъпване на автопроизшествието. Считам, че каквито и подробности някой да държи да бъдат описани в по-голяма конкретика, би излязло извън обективираните факти по делото и не представлява сериозно изискване на закона за посочване на механизма на автопроизшествието и поведението на водача. Абсурдно е да се изисква от прокуратурата да описва с такива детайли поведението на водача на МПС при положение, че същата не би могла да разполага с такива и че за поведението на водача съди по обективните находки и от части на свидетелските показания за настъпване на произшествието. Известна е практиката за съотношението между чл.5 и чл.20 от ЗДвП. Считам, че това съотношение следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед на конкретната фактическа обстановка и че в Република България се прилага континенталната правна система, а не англосаксонската, и прецедентът не е задължителен нито за прокуратурата, нито съдилищата. В Република България няма прецедентно право и по закон единствено задължителни са постановленията и тълкувателните решения на пленума на ВКС. Считам, че в рамките на възможността на съда е да оправдае подсъдимия за някои от нарушенията, които е извършил, постановявайки съдебния си акт, ако счита, че такива прокуратурата не е могла да обоснове или докаже в същинското съдебното производство. На последно място, съгласно действащия НПК, досъдебното производство има подготвителна фаза за съдебния процес. Същинското съдебно производство се провежда пред съда, поради което и повдигнатите обвинения, включително и във връзка с допуснатите нарушения, на този етап са по-скоро ориентировъчни за съда и страните и с оглед събраните доказателства в същинския процес по доказване, какъвто е съдебния процес, те могат да търпят корекции и промени. Поради това считам, че налице е техническа грешка в изписването в датата на извършване на деянието, а в останалата част няма противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на ОА и не са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото доказателствения процес и същинския съдебен процес тепърва предстои да се развие пред Вас.

АДВ.С.:

Уважаеми господин

Председател,

6 уважаеми съдебни заседатели, по същество съм съгласен с ОП - Плевен. Очевидно не сме в процедура чл.248а от НПК. Считам, че се касае не до фактически, а до технически грешки, касаещи датата на настъпилото ПТП и настъпилата в последствие смърт. С оглед предложението на защитата за диференцирана процедура по Глава 27-ма, намирам, че определящо за това дали да продължим гледането на делото е дали евентуалното самопризнание на подсъдимия се подкрепя от събраните факти. Респективно, основното в случая е защита на законните права и интереси на самия подсъдим.