Разпореждане № 41269 от 30.03.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 41269 гр. София, 30.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско дело № 20231110102814 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.

Образувано е по заявление от ... за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Н. М. за следните суми: 227,57 лева - неплатена главница по Договор за паричен заем № 4235462 от 17.08.2021г., сключен между длъжника и „...; 8,86 лева - договорна лихва, 10,59 лева – мораторна лихва, 69,57 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 60 лева – такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита.

Съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта, касателно сумата от 69,57 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 60 лева – такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита.

На първо място, съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението да уточни всички обстоятелства, на които претендира посочените суми, които не са изпълнени в дадения срок, нито към момента /съобщение за указанията са получени на 27.02.2023г. – л. 117 от делото/.

Отделно, сумите не се явяват дължими и на следното основание:

В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

По отношение на възнаграждението по гаранционна сделка – поръчителство съдът ще посочи следното:

Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по своето същество представлява заобикаляне на ограничението на 1 императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора.

С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в частта по отношение на възнаграждението по гаранционната сделка за поръчителство следва да бъде отхвърлено поради противоречие със закона и добрите нрави.

На следващо място и с аналогични мотиви, съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено и по отношение на разходите за извънсъдебно събиране на основание чл.

411, ал. 2, т. 2 ГПК. Задължението за заплащане на такси за събиране на просрочени задължения също се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума и с него се цели обезпечаване на срочното изпълнение на тези задължения и обезщетяване вредите от забава.

Клаузите в договора за кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № 13938 от 19.01.2023г., депозирано от ... срещу М. Н. М., в частта относно следните суми:

69,57 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и 60 лева – такси, изискуеми по повод процеса на събиране на кредита.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2