Решение № 129 от 15.07.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Първомай, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20245340100843 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск от Д. В. А. срещу В. Д. А. с правно основание чл.

59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за лишаването му без правно основание от ползване за периода 28.11.2019 г. – 27.11.2024 г. на масивна стопанска постройка с площ от ** кв. м., намираща се в УПИ ******* в кв. *** по плана на гр. Първомай, определено съобразно притежаваната от ищеца 1/2 ид. ч. от нея, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 27.11.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът и бившата му съпруга Д. Д. Д. са съсобственици при равни дялове на УПИ ******* в кв. *** по плана на гр. Първомай, с площ от ******* кв. м., с административен адрес: ************, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от ******* кв. м., масивна стопанска постройка със застроена площ от ** кв. м., масивна стопанска постройка със застроена площ от ** кв. м., масивна стопанска постройка със застроена площ от ** кв. м. и навес с покрита площ от ** кв. м. Посочено е, че правото му на собственост било признато и със съдебно решение по гр. д. № 673/2021 г. по описа на РС Първомай в производство по съдебна делба, което до момента не било приключило. Твърди, че през 1996 г. бил преустроил масивната сграда с площ от ** кв. м. от гараж в кафе-аперитив. От 2006 г. същият този обект бил ползван от ответника В. Д. А. безвъзмездно и без правно основание изцяло за негови лични нужди и за търговска дейност, изразяваща се в предоставяне на услуги за ремонт на компютри, компютърна техника и оборудване. Твърди се, че на 10.07.2018 г. ищецът бил принуден да напусне целия имот. Не разполагал с ключ за външната входна врата от улицата, за входните врати на двете жилища и на таванското помещение в къщата, както и с ключ за масивната стопанска сграда с площ от ** кв. м. Тази постройка 1 ответникът ползвал, въпреки изричното противопоставяне на ищеца, обективирано в нотариална покана, получена от ответника на 28.11.2019 г. Също така ответникът бил поканен да заплаща обезщетение за ползването в размер на 100 лв. на месец. Твърди, че през исковия период бил лишен от възможността да ползва гореописаната сграда.

От своя страна ответникът се бил облагодетелствал, като реализирал имуществена облага чрез спестяване на разходи за заплащане на наем. В резултат на това било налице обедняване за ищеца, изразяващо се в лишаването му от ползата, съизмеряваща се със средния пазарен наем за 1/2 ид. ч. от сградата за периода 28.11.2019 г. – 27.11.2024 г. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В.

Д. А., в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Посочено е, че изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаряла на действителната.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Нотариален акт № *** от **** г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, т. ******************г. и Нотариален акт № **** от ****** г. за право на собственост, придобита по регулация, т. *********** г., се изяснява, че ищецът Д. В. А. и съпругата му Д. Д. Д. са придобили следния недвижим имот: дворно място с площ от ******* кв. м. заедно с построената в него паянтова жилищна сграда, съставляващо парцел VI, пл. № ******* в кв. ***, по плана на гр.

Първомай. Безспорно е установено, че на гореописания имот по действащия регулационен план на гр. Първомай съответства УПИ ******* в кв. ***.

От издаденото от РС Първомай удостоверение се изяснява, че с Решение № 28 от 13.03.2019 г. по гр. д. № 436/2018 г. по описа на съда, влязло в сила на 13.03.2019 г., е прекратен гражданският брак между ищеца Д. В. А. и Д. Д. Д., сключен на 17.01.1982 г.

С Решение № 37 от 08.07.2022 г. по гр. д. № 673/2021 г. по описа на РС Първомай е допуснато да се извърши делба между бившите съпрузи Д. В. А. и Д. Д. Д. на УПИ ******* в кв. *** по плана на гр. Първомай с площ от ******* кв. м. с административен адрес: ************, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от ******* кв. м., масивна стопанска постройка със застроена площ от ** кв., масивна стопанска постройка със застроена площ от ** кв. м., масивна стопанска постройка със застроена площ от ** кв. м. и навес с покрита площ от ** кв. м., при равни квоти.

С нотариална покана, връчена на ответника В. Д. А. на 28.11.2019 г., ищецът Д.

В. А. е поискал да му заплати обезщетение за ползването без правно основание на жилището и офиса, находящи се на адрес: ************, в общ размер на 1500 лв. за периода 10.07.2018 г. – 11.11.2019 г. Изрично е заявил, че повече няма неговото съгласие за тяхното ползване. Посочено е, че ако ответникът не се яви за сключване на договор за наем, ищецът претендира обезщетение за ползване на имота в размер на 100 лв. месечно.

От показанията на свидетеля Й. Б., които съдът кредитира като логични, безпротиворечиви и основани на лични възприятия, се установява, че ищецът Д. В. А. и бившата му съпруга Д. Д. Д., докато били семейство, живели на адрес:

2

************. Свидетелят Б. е обяснил, че в имота били построени двуетажна къща и три стопански постройки. Едната от тези постройки преди била гараж, като впоследствие, преди фактическата раздяла на ищеца и бившата му съпруга, била преустроена в офис за ремонт на компютри, който се ползвал от техния син и ответник по иска В. Д. А.. Посочил е още, че в офиса могло да се влезе от отделна врата към улицата. През м. юли 2018 г. ищецът Д. В. А. напуснал имота на ул. „******* и отишъл на живее в родната си къща на ул. „************, тъй като срещу него била издадена ограничителна заповед. Тогава той помолил свидетеля Б. да храни отглежданите от него прасета два пъти на ден. Свидетелят Б. се съгласил, защото бил безработен, като тогава ответникът В. Д. А. поискал да му представя при влизане в имота нотариално заверено пълномощно от ищеца. Посочено е още, че често пъти, когато ходил по това време, пътната врата към имота била заключена. По тази причина свидетелят влизал в офиса, извиквал ответника и той му отключвал пътната врата.

Когато ответника го нямало, офисът бил заключен. Свидетелят Б. си спомня още, че последно посетил офиса пред 2019 г. или 2020 г., за да ремонтира ответникът компютъра му. Разказва, че повече не бил влизал там, но когато минавал покрай имота, виждал, че постоянно идвали хора, които носели или вземали компютри. Свидетелят Б. е посочил, че в имота живеели ответникът и майка му Д. Д. Д..

В тази насока са и показанията на свидетеля Д. Д. – бивша съпруга на ищеца и майка на ответника, която е изяснила, че действително имотът на ул. „******* е съсобствен между нея и ищеца Д. В. А., като в къщата живеели тя и синът й В. Д. А..

Разказва, че на приземния етаж от къщата имало стая, която наричали офис. Същата била свързана с хола, като между двете помещения нямало врата. Посочила е, че в офиса можело да се влезе както от отделна врата към улицата, така и от къщата.

Свидетелят е заявила, че ищецът имал ключ за къщата, но не и за пътната врата, тъй като тя сменила бравата през 2019 г. Разказва още, че в офиса ответникът държал свои вещи и само той имал ключ за него. Този офис бил ползван от нея и ответника, като последният спял там. В тези части съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д., доколкото кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Единствено съдът не кредитира показанията на тази свидетелка в частта, в която е заявила, че в офиса ответникът не развивал търговска дейност, тъй като противоречат на показанията на незаинтересования свидетел Б..

От заключението по назначената съдебно-оценителна експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно изготвено, се установява, че стойността на обезщетението за невъзможността да бъде ползвана 1/2 ид. ч. от стопанска постройка с площ с площ от ** кв. м., намираща се в УПИ ******* в кв. *** по плана на гр.

Първомай, с административен адрес: ************, на база среднопазарния наем за периода от 28.11.2019 г. до 27.11.2024 г., възлиза на сумата от **** лв. При извършения оглед на сградата вещото лице е констатирало, че същата представлява едноетажна, монолитна конструкция, разположена на уличната регулация. Подходът към нея се осъществявал със самостоятелен вход от улицата, като имало и топла връзка с жилищната сграда.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В случая изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за осъществено от ответника ползване без основание на процесната масивна стопанска постройка с площ от ** кв. м., намираща се в УПИ ******* в кв. *** по плана на гр.

Първомай, от която ищецът притежава 1/2 ид. ч., като е формулирано искане за 3 заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, равняващо се на пазарния наем. Следователно доколкото ищецът счита, че е бил лишен от ползите, които би донесъл негов недвижим имот, съдът приема, че се касае за претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. За основателността на този иск е необходимо да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно изискуеми предпоставки: наличието на обогатяване на ответника за сметка обедняването на ищеца, като между двете следва да е налице връзка, както и липсата на правно основание за обогатяването. Защита чрез такъв субсидиарен иск може да се предприеме, в случай че липсва друга правна възможност за защитата на обеднелия.

Както беше посочено по-горе, в разглежданата хипотеза е безспорно установено, че процесната масивна стопанска постройка с площ от ** кв. м. е съсобствена при равни квоти между ищеца и бившата му съпруга Д. Д. Д.. Вследствие на издадената ограничителна заповед по ЗЗДН срещу ищеца и настъпилата фактическа раздяла между съпрузите, през м. юли 2018 г. ищецът напуснал семейното жилище, като се установил да живее в друг свой имот. В съсобствения имот останали да живеят бившата съпруга и синът на ищеца и ответник по настоящия иск, които продължили да ползват съвместно както жилищната сграда, така и процесната стопанска постройка, която след извършено преустройство се използва като офис за ремонт на компютри.

При тези данни съдът намира, че събраните по делото доказателства налагат извода, че след като с връчената нотариална покана ищецът е оттеглил даденото преди това съгласие, през исковия период от 28.11.2019 г. до 27.11.2024 г. ответникът е бил допускан да живее в имота и да ползва процесната масивна стопанска постройка със застроена площ от ** кв. м. със съгласието на другия съсобственик Д. Д. Д..

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Константна е съдебната практика, че тъй като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежавА.та идеална част, той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва (или при необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: