Решение № 5905 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5905 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110173311 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Д. С. срещу „К“ ЕАД и „А“ ЕООД, с която са предявени искове за признаване на установено по отношение на „К“ ЕАД, че Договор за потребителски кредит № 2691263/17.12.2022 г. и Договор за потребителски кредит № 2860281/30.10.2023 г. са нищожни, евентуално, че клаузите на чл. 4 от всеки от тези договори са нищожни, както и за признаване на установено по отношение на „А“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 24.04.2024 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 30.10.2023 г. са нищожни, евентуално, че клаузите на чл. 8, ал. 1 във връзка с Приложение № 1 към всеки от договорите за предоставяне на поръчителство са нищожни.

В исковите молби се твърди, че на 17.12.2022 г. между ищеца и „К“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2691263, по силата на който дружеството му е предоставил заем в размер на 3067,75 евро (6000 лв.) за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент /ГЛП/ - 39,45 %, и годишен процент на разходите /ГПР/ 47,43 %. Въз основа на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, на същата дата ответникът е сключил и договор за поръчителство с дружеството „А“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е „К“ ЕАД за сумата от 3068,79 евро (6002,04 лв.).

Ищецът навежда твърдения, че на 30.10.2023 г. между него и „К“ ЕАД отново е сключен Договор за потребителски кредит № 2860281, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 2556,46 евро (5000 лв.) за срок от 24 месеца, при ГЛП 15,83 % и ГПР 17,03 %. Въз основа на клаузата на чл. 4, ал. от договора за кредит, на същата дата ответникът е сключил и договор за поръчителство с дружеството „А“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е „К“ ЕАД за сумата от 2948,79 евро (5767,34 лв.). Излага съображения, че договорите за потребителски кредит са недействителни на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК – тъй като текстът на договора е изготвен на шрифт, който е по-малък от 12; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК – поради това, че в тях не е посочен срок на договора; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 – тъй като в договорите не е посочена методиката за изчисляване 1 на ГЛП; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на методика за изчисляване на ГПР, съответно поради това, че не са посочени всички разходи, които кредитополучателят следва да направи; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК – поради това, че договорите не съдържат съдържанието на всяка погасителна вноска.

Поддържа, че договорите за кредит са недействителни и поради това, че сключването на договор за поръчителско с избран от кредитора поръчител е условие за сключването на договорите за кредит, като възнаграждението по договора за поръчителско представлява скрита възнаградителна лихва, поради което същото е следвало да бъде включено в ГПР по договора за кредит, но това не е направено, с което е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че договорите за поръчителство не отговарят на принципното значение и цел на този вид договори и всъщност посредством тяхното сключване се цели получаване на сигурен доход без насрещно престиране. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „К“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. По отношение на Договор за потребителски кредит № 2691263/17.12.2022 г. навежда твърдения, че същият е сключен по електронен път под отлагателно условие – одобрение за отпускането на заемната сума от кредитодателя, което не е изпълнено и съответно договорът не е породил своето действие и сумата от 3067,75 евро (6000 лв.) не е предоставена на ищеца. Поради това, договорът за поръчителство също не е породил действие. По отношение на Договор за потребителски кредит № 2860281/30.10.2023 г. поддържа, че разликата в размера на ГЛП и ГПР се дължи на използване на формулата за изчисляване на ГПР по ЗПК, а не на допълнително включени разходи. Навежда доводи, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР, поради това, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит и съответно на кредитодателя не е известен размерът на възнаграждението за поръчителство. Поддържа, че кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение, а договорът за поръчителство между „А“ ЕООД и ищеца представлява договор за поръчка и вземанията по договора възникват в полза на това дружество. Твърди, че евентуалната нищожност на клаузата за предоставяне на поръчителство и заплащане на възнаграждение за поръчител не следва да води до нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство. Поддържа, че уговореният лихвен процент е фиксиран, поради което в него не следва да се посочва методика за изчисляване на референтния лихвен процент, а след като в договора е посочено, че той е сключен на 30.10.2023 г. за срок от 24 месеца и с падеж на 10-то число от месеца е ясно, че последната месечна вноска е с падеж 10.11.2025 г. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „А“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. По отношение на Договор за потребителски кредит № 2691263/17.12.2022 г. навежда твърдения, че същият не е породил действие, тъй като не е одобрен от кредитодателя, съответно не е породил действие и договора за поръчителство, сключен между ищеца и „А“ ЕООД и не се дължи възнаграждение в размер на 3068,79 евро (6002,04 лв.). По отношение на договор за предоставяне на поръчителство от 30.10.2023 г. навежда твърдия, че предвид предсрочното погасяване на договора за кредит, ищецът не е заплатил в цялост уговореното възнаграждение за поръчителство. Излага доводи, че сключването на договора за поръчителство става след сключването на договора за кредит, като предоставянето на обезпечение зависи от волята на клиента и кредитополучателят не знае какъв е размерът на възнаграждението за поръчителство, поради което не следва последното да се включва в размера на ГПР по договора за кредит. Поддържа, че на клиента е предоставена възможност да избере начин на плащане на възнаграждението за поръчителство – по сметка на „А“ ЕООД или по сметка на „К“ ЕАД заедно с месечните погасителни вноски, като в този случай „К“ ЕАД единствено получава от името и за сметка на „А“ ЕООД плащанията по договора за поръчителство. Моли за 2 отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С окончателният доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че 1) на 30.10.2023 г. между К. Д. С. и „К“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 2860281, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 5000 лева за срок от 24 месеца, при ГЛП 15,83 % и ГПР 17,03 %; 2) че на 30.10.2023 г. К. Д. С. е сключил и договор за поръчителство с дружеството „А“ ЕООД за обезпечаване на задълженията си по договора за кредит пред „К“ ЕАД; 3) че при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит не е включено възнаграждението за поръчителство; 4) че „К“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А“ ЕООД.

По договор № 2691263/17.12.2022 г.

За установяване наличието на облигационни отношения между страните е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК като обективно и компетентно изготвена. От същата се установява, че в периода 16.12.2022 г. – 22.12.2022 г. ищецът има две заявления за отпускане на кредит с номера съответно 2691263 и 2694660, като и двете са били анулирани.

Процесната заявка за кредит № 2691263/17.12.2022 г. е била за сумата 6000 лв., със срок за погасяване 24 месеца. След ръчна обработка от служители, заявката е била анулирана (получила е статус „cancelled“ в системата) на 19.12.2022 г. В информационната система на ответника няма отразен изходящ превод на каквато и да е сума по заявката за кредит с № 2691263 от 17.12.2022 г., като липсва и дата на усвояване, а заявлението е със статус „cancelled" (анулирано).

В проведеното съдебно заседание вещото лице К. изяснява, че данните в системата на „К“ ЕАД не могат да бъдат манипулирани, променяни или изтрити от администратора на тази база данни, тъй като всяко едно действие се записва като журнален запис. Сочи, че процесната заявка за кредит от 17.12.2022 г. е анулирана.

Практиката на работа на ответника кредитор била такава, че когато се променят параметрите по дадена заявка за кредит се прави нова заявка, а старата се анулира.

Експертът допълва, че няколко дни преди процесната дата има още едно анулирано заявление. Подчертава, че няма как да се променят данните, защото се записва кой какво е променил и влиза в логовете.

По договор № 2860281/30.10.2023 г.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договора за потребителски кредит № № 2860281/30.10.2023 г. „К“ ЕАД е предоставило на ищеца кредит в размер на сумата от 2556,46 евро (5000 лв.), при ГПР 17,03 %, ГЛП 15,83 % за срок от 24 месеца, като ищцата е следвала да възстанови на заемодателя сумата от 3011,24 евро (5889,48 лв.), както и че дължимото възнаграждение по сключения между ищецът и втория ответник договор за поръчителство е в размер на 2948,79 евро (5767,34 лв.), дължима разсрочено на 24 вноски. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че в ако кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същия следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението, да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К“ юридическо лице (поръчител) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. В ал. 2 е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К“ и договорът за кредит не поражда действие.

Съгласно ал. 3 при непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на 3 лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.

Видно от представените по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, вноската по договора за поръчителство се заплаща по сметка на поръчителя или на „К“ ЕАД, който е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението по договора за поръчителство заедно със заплащането на месечните погасителни вноски, който факт изрично се признава от ответника „А“ ЕООД в отговора на исковата молба и се установява и от приетия по делото договор за поръчителство от 30.10.2023 г. в чл. 8, ал. 5, изр. второ е уговорено, че в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към заемодателя „К“ АД и на задължението на потребителя към поръчителя, с внесената сума с приоритет се погасяват задълженията към поръчителя. В буква „в“ на договора за поръчителство е предвидено, че поръчителят е получил от „К“ АД предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „К“ АД, по силата на който да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение. От приложение № 1 към договора се установява, че размерът на възнаграждението по договора за поръчителство е 2948,79 евро (5767,34 лв.) за периода на действие на договора за кредит от 24 месеца.