Решение № 9453 от 22.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9453 гр. С, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110167439 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „ЮБ“ АД, ЕИК ******, адрес гр. С, ул. „ОП“ № 260 срещу Д. Й. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж.к. О 1, бл.116, вх. Б, ет.1, ап.22 по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за сумата от 17653,77 лева (седемнадесет хиляди шестстотин петдесет и три лева и 77 стотинки), представляваща редовно падежирала и предсрочно изискуема главница по Договор за кредит Номер: FL952748 /21.11.2018 г., ведно със законна лихва от 27.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1038,63 лева (хиляда тридесет и осем лева и 63 стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 21.08.2021 г. до 20.11.2021 г., сумата 6391,55 лева (шест хиляди триста деветдесет и един лева и 55 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2021 г. до 19.03.2023 г., сумата 22,00 лева (двадесет и два лева), представляваща такси по чл.5 , т .2 и чл. 2, ал. 2 от договора за кредит във връзка с Тарифа за таксите и комисионните на Банката, раздел XV, б. В, т. 10 за период от 21.09.2021 г. до 07.12.2021 г., сумата 24,00 лева (двадесет и четири лева), разходи за уведомяване за предсрочната изискуемост на вземанията, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 12055/26.04.2023 г. по ч.гр.д. № 15742/2023 г. на СРС, 118-ти състав.

Ищецът - „ЮБ“ АД твърди, че с ответника е сключен Договор за кредит Номер:

FL952748 /21.11.2018 г., по силата на който му предоставил сумата от 23000 лева, а ответникът се задължил да я върне ведно с възнаградителна лихва при променлив годишен лихвен процент. Сочи, че сключили Допълнително споразумение от 21.05.2020 г. за преуреждане на част от условията на договора във връзка с обявеното извънредно положение в страната заради COVID-19 пандемията, за което бил съставен нов погасителен 1 план. Поради неплащане на падежа – 21.09.2020 г. на погасителна вноска на основание чл.

14 от договора ищцовото дружество обявило кредита за предсрочно изискуем, като ответникът бил уведомен с Покана, връчена му на 20.11.2021 г. чрез ЧСИ. Претендира дължимост на такси в размер на 22 лева за 2 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит в размер на 7 лева съгласно чл. 5, т. 2 от Договора и една такса в размер на 15 лева съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора във връзка с Тарифата за таксите и комисионните на Банката, раздел XVI,б. „В“, т. 10.5 от договора.

Претендира, че ответникът дължи и обезщетение /лихва/ за забава за времето на неизпълнение на задълженията в размер на законната лихва.

Претендира за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Посочва, че с погасителния план към споразумението лихвата е разсрочена не за шест месеца, а за 24 месеца и по този начин бил задължен да внесе по-голяма сума. Счита, че е изпълнявал, макар и със закъснение задълженията си по договора, като посочва подробно извършените от него плащания. Оспорва отнасянето на част от заплатените суми за погасяване на такси и съдебни разноски. Оспорва претенциите за лихви с оглед предсрочната изискуемост. Твърди, че с чл. 1, ал. 4, раздел 1 от допълнителното споразумение е извършена капитализация на лихвите, поради което навежда възражение за нищожност на клаузата и на споразумението.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявените исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД за главница, възнаградителна лихва и мораторна неустойка в тежест на ищеца е да докаже сключването на посочения в исковата молба договор, предоставянето в заем на конкретни суми на потребителя; наличието на валидни клаузи за заплащане на възнаградителна лихва и за заплащане на неустойка за забава, които не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП или че тези клаузи са уговорени индивидуално с потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП; настъпване редовна изискуемост или обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията за главница /вкл. наличие на основанията за това и надлежно достигане до знанието на кредитополучателя на изявлението/; настъпване забавата на кредитополучателя и възникване на конкретни по размер вземания за посочените процесни периоди.

За основателността на иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, за такси за обслужване – в тежест на ищеца е да докаже, че между страните са налице уговорки, предвиждащи задължение за ответника да плаща такси за обслужване на кредита в претендирания от ищеца размер и осъществяване на фактите, предвидени като основание за възникване на задължението за заплащане на съответните такси съгласно договора и приложимите общи условия.

За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 предложение 3 във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за извършени разходи за уведомяване – в тежест на ищеца е да установи, че е претърпял конкретни по размер вреди в причинна връзка с неизпълнение на задълженията на ответника.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените по-горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да 2 установи, че задълженията са погасени.

Установява се от представените доказателства и не се спори между страните, че между ответника и "Юробанк България" АД е сключен Договор за кредит Номер:

FL952748/21.11.2018 г., по силата на който банката е предоставила на потребителя сумата в размер на 23000 лева, като сумата е усвоена на 21.11.2018 г. Ответникът се задължил да върне предоставения му кредит ведно с възнаградителна лихва на 66 месечни погасителни вноски с падеж на първата вноска– 21.12.2018 г. и на последната вноска – 21.05.2024 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Получаването на сумата по кредита от ответника не е спорно, но се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза.

С допълнително споразумение към договора за кредит от 21.05.2020 г. /л.41/ между страните е постигнато съгласие плащането на дължимите главница и лихви по договора да бъдат отсрочени за срок от шест месеца, считано от падежната дата на месечната погасителна вноска по кредита, дължима през месец февруари 2020 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 след изтичане на периода на отсрочване Кредитополчателя продължава погасяването на задълженията по кредита считано от падежната дата на месечната погасителна вноска, дължима през месец август 2020 г. Съгласно чл.1, ал. 3 от споразумението срокът на договора за кредит се удължава с продължителността на договорения период на отсрочване.

Към споразумението съгласно чл. 1, ал. 5 е подписан погасителен план от 25.06.2020 г., в който са посочени месечните вноски в периода от 21.07.2020 г. до 21.05.2026 г.

Установява се, че с покана изх. № 39054/12.11.2021 г. по описа на ЧСИ СХ, връчена на съпругата на ответника на 20.11.2021 г., последният е уведомен, че поради неизпълнение в срок на задължение за заплащане на месечна погасителна вноска с падеж 21.10.2020 г. на осн. чл. 14 от Договора и чл. 60 ЗКИ Банката обявява цялото задължение за изискуемо.

Съгласно чл. 14 от договора за кредит при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Със Споразумение от 28.03.2022 г., сключено между страните, ищецът признал, че е уведомен, че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 21.10.2020 г. банката обявява задълженията му по договора за кредит за изцяло изискуеми и дължими с покана, връчена на 20.11.2021 г. Посочено в споразумението и признато от ответника е, че непогасеното задължение е в размер на 24125,84 лева, от които 19085,50 лева – главница, 4915,84 лева – лихви и 124,50 лева – такси. Уговорено е, че длъжникът ще заплати 12 на брой вноски в размер 500 лева всяка, платими на 30-то число на месеците от април 2022 г. до март 2023 г., след което при надлежно изпълнение ще се преразгледат условията.

Съгласно чл. 13 при неизпълнение споразумението се прекратява автоматично.

От сключените между страните съглашения се установява възникването на валидно правоотношение помежду им. Неоснователни са възраженията на ответника по отношение валидността на допълнително споразумение към договора за кредит от 21.05.2020 г. Не се установява със същото към главницата да са добавени лихви за забава, при което последните да са олихвявани с уговорената в договора мораторна неустойка в размер на законната лихва. Уговорката на чл. 1, ал. 4 от това споразумение предвижда, че за периода на отсрочването Банката начислява лихва съгласно условията на Договора за кредит, като след изричане на периода на отсрочване непогасената лихва се разпределя на равни части, които се добавят към всяка вноска по кредита съгласно новия погасителен план по чл. 1,ал. 5 и се погасяват за периода от 24 месеца. Дължимостта на лихва /възнаградителна в случая, а не мораторна/ за срока от 6 месеца, в който е договорено кредитополучателя да не извършва плащания на уговорените вноски, не съставлява неравноправна клауза по см. на чл. 143, ал.

1 и ал. 2 ЗЗП, тъй като не е във вреда на потребителя, отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Отсрочването на задълженията по погасителния 3 план е отстъпка, направена от кредитора в полза на потребителя, като в рамките на периода, в който не изпълнява потребителят продължава да ползва невърнатата част от главницата, поради което справедлИ. е договореното в негова тежест задължение да заплаща лихва за това ползване на паричната сума. Едновременно с това и крайният срок за пълно погасяване на задължението за връщане на главницата се удължава с шест месеца, което не поставя потребител в по-неблагоприятно положение, тъй като в този срок задълженията му също са разсрочени и дължимостта на лихвата и в този период е обосновано с удължения срок за връщане на главницата.

Предвид посоченото и при извършена на основание чл.7, ал. 2 ГПК служебна проверка съдът не констатира неравноправни клаузи в договора. Посоченото води до извод, че по силата на договора за ищецът е възникнало задължение за заплащане на главница и договорна възнаградителна лихва. Преди образуване на заповедното производство – 27.03.2023 г./ на 20.11.2021 г. кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като не е спорно че изявлението е надлежно връчено надлежно с посочената покана. Нарочно признание от страна на длъжника на това обстоятелство и съгласие с предсрочната изискуемост на вземанията се съдържа и в споразумението от 28.03.2022 г. Следва във връзка с възраженията в о.с.з., че не са били налице предпоставки за обявяването на предсрочна изискуемост да се посочи, че не се установява към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 20.11.2021 г. ответникът да е бил изправна страна по договора.

Видно от т.2 от заключението на ССчЕ след плащането на вноска в размер на 397 лева на 21.01.2020 г. не са извършени надлежни месечни погасявания на вноските след изтичане на гратисния период по споразумението от 21.05.2020 г. и в периода от 21.07.2020 г. до 11.01.2021 г. няма нито едно плащане. Последвалите плащания от 12.01.2021 г. до 23.08.2021 г. общо в размер на 1630 лева са недостатъчни за погасяване на падежиралите до извършването им, а до обявяване на предсрочната изискуемост, вноски. Поради това надлежно в полза на кредитора е възникнало и упражнено правото му по чл. 14 от договора и падежирала – редовно и предсрочно е цялата главница по кредита.