Решение № 2291 от 12.10.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 1230/2026
- Вид
- Решение № 2291
- Подписан
- 12.10.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ВЛАДИМИРОВА ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147а, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147а, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 2291 гр. Бургас, 12.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20262120101230 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр. ***, с която е предявил срещу ответника К. Т. И. с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, иск за приемане за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца по Договор за мобилни услуги от дата 08.08.2023 г. за мобилен номер *** сума в общ размер на 225.36 евро, с левова равностойност 440,76 лв., от която: 122.38 евро, с левова равностойност 239,36 лева - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договор с абонатен номер №***, за които са издадени фактури 7354873839/15.08.2023 г., 7356070761/15.09.2023 г., 7357241543/ 15.10.2023 г. за периода от 15.07.2023 г. до 14.10.2023 г. и 102.97 евро, с левова равностойност 201,40 лева представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 08.08.2023 г. за мобилен номер *** представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № ***/20.10.2025г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***/2025г. по описа на PC - Етрополе.
Твърденията са, че между страните „Йеттел България“ ЕАД и К. Т. И. е сключен Договор за мобилни услуги от дата 08.08.2023 г. за мобилен номер ***, като абонатът е избрал ползването на абонаментна програма Тотал 49,99 лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 29,99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 08.08.2025 г. Предоставяните от дружеството мобилни услуги са фактурирани под клиентския номер на абоната № ***.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от 1 задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от ответника услуги за периода 15.07.2023 г. до 14.10.2023 г. операторът издал следните фактури: фактура № 7354873839/15.08.2023 г., за отчетен период на потребление 25.06.2023 г. - 24.07.2023 г. с дължима сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 28,20 лв. /с ДДС/, платима в срок 30.08.2023 г.; фактура № 7356070761/15.09.2023 г., за отчетен период на потребление 25.07.2023 г. - 24.08.2023 г. с дължима сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 179,67 лв. /с ДДС/, платима в срок 30.09.2023 г.; фактура № 7357241543/15.10.2023 г. за отчетен период на потребление 25.08.2023 г. - 24.09.2023 г. с начислена сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 31,49 лв. /с ДДС/, платима в срок 30.10.2023 г.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 239,36 лева/ 122,38 евро за периода от 15.07.2023 г. до 14.10.2023 г., като към всяка от фактурите било приложено извлечение - детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Твърди се още, че неизпълнението на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 239,36 лева ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от договора, като във връзка с чл.75 и чл. 19б, в) от Общите условия, Йеттел прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и начислил неустойка съобразно постигнатата с КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018г.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 06.11.2023 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. На абоната била изпратена покана за доброволно изпълнение в 10-дневен срок, с указание, че при неизпълнение договорът ще бъде прекратен.
Съгласно т. 9 от Договора за мобилни услуги, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок в размер на всички най - високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най - ниския и най - високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок до края на договора; и (б) в случаите, в които на абоната е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора.
Неустойката в размер на 201,40 лева е формирана, както следва: стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 41,66 лв. х 3 = 124,97 лв., като разликата до претендиралия размер представлява ползвана отстъпка от абонаментния план, подлежаща на връщане - т. 9, б.“а“ предл. последно от Договора от дата 08.08.2023 г.
Претендира присъждане на направените в исковото производство разноски.
По делото е постъпила на 18.09.2026 г. уточняваща молба от ищцовото дружество, с която 2 поддържа първоначално заявения с исковата молба период на потребление - 15.07.2023 г. – 14.10.2023 г. Коригира обаче отчетния период на представените по делото фактури, както следва: за фактура № 7354873839/15.08.2023 г., отчетният период на потребление е 08.08.2023 г. – 14.08.2023 г., за фактура № 7356070761/15.09.2023 г. отчетният период на потребление е 15.08.2023 г. – 14.09.2023 г. и за фактура № 7357241543/15.10.2023 г. отчетният период на потребление е 15.09.2023 г. – 14.10.2023 г. Уточнява се още, че претендира неустойката, на основание т. 9 от договора за мобилни услуги, сключен на 08.08.2023 г. Заявява, че не поддържа претенцията си за неустойка в частта над 124,97 лева до претендираните 201,40 лева.
Районен съд - Бургас е сезиран е обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които са допустими.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Не оспорва, че между страните е бил сключен процесният договор за мобилни услуги. Сочи разминаване между сочения в исковата молба период на потребление, датата на сключване на договора и представените с исковата молба фактури. Оспорва дължимостта на каквито и да било суми за периода преди 08.08.2023г. датата на сключване на договора. Сочи, че в представените Общи условия липсва чл. 12, ал.
2, на която ищецът се позовава относно прекратяване на договора. Твърди, че представените от ищеца Общи условия не са подписани от ответника съобразно изискването на чл. 147а, ал. 2 ЗЗП, като липсват доказателства същите да са му били предадени при сключването на договора. Счита, че съдържащата се в договора декларативна клауза, че потребителят е запознат с общите условия и е получил екземпляр от тях, не може да замести подписа.
Позовава се на разпоредбата на чл. 147а, ал. 5 ЗЗП. Предвид това, счита че Общите условия на оператора не обвързват ответника и на тях не може да се основава нито претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване, нито твърдението за съществуване на особен договорен ред за прекратяване на договора, различен от общия ред по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Счита, че доколкото в договора не е уговорен специален ред, надлежното упражняване на правото на разваляне на договора поради неизпълнение се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД с писмено предупреждение, съдържащо подходящ срок за изпълнение, което следва да е достигнало до длъжника. В случая прекратителното изявление не само не е връчено, но и прекратяването (деактивацията) е извършено преди отправянето на поканата.
Дори да се приеме, че общите условия обвързват ответника, клаузата предвиждаща право на доставчика едностранно да прекрати индивидуалния договор при неплащане на дължими суми, единствено прогласява потестативното право на кредитора да развали договора, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Твърди, че договорът не е прекратен по вина или по инициатива на потребителя, а едностранно от „Йеттел България“ ЕАД, при това чрез автоматична деактивация на абонамента на 06.11.2023 г., „генерирана автоматично по вградената електронна система на Оператора“. Едва след датата на деактивацията - на 16.11.2023 г., е съставена „Последна покана за доброволно плащане“ с предоставен 10-дневен срок. Към исковата молба не са представени каквито и да било доказателства, че тази покана е връчена на ответника, съответно че е достигнала до неговото знание. Оспорва твърдението в исковата молба, че „поканата за изпълнение е доставена на абоната-длъжник“.
Сочи, че в договора липсват т.9 и 11 с посоченото в исковата молба съдържание, което влече неоснователност на претенцията за неустойка. Прави възражение за недействителност на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради противоречие с 3 добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Счита, че уговорка, по силата на която потребителят дължи месечните абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на срока (до трикратния размер на месечния абонамент), ведно с „възстановяване“ на ползвани отстъпки, излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и създава условия за неоснователно обогатяване на оператора, който получава насрещната престация в пълен обем, без да предоставя услугата.
Освен това, клаузата задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение (чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП) и не позволява на потребителя още при сключването на договора да определи икономическите последици за себе си (чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП), поради което е нищожна. Позовава се на съдебна практика.
Сочи, че неустойката е изчислена на база най- високия „стандартен“ месечен абонамент от 41,66 лв. без ДДС (49,99 лв. с ДДС), а не на база договорения и реално заплащан от потребителя промоционален абонамент от 29,99 лв. с ДДС, като в допълнение се претендира и „разлика“, представляваща ползвана отстъпка, така се получава един път три такси в размер „без отстъпка“ и още веднъж размера на ползваната отстъпка, което основава неоснователното обогатяване на ищеца спрямо потребителя, заменяйки същинската функция на неустойката.
Моли за отхвърляне на претенциите, а в условията на евентуалност за отхвърляне на иска за неустойка.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд Етрополе с издадената по това дело Заповед № ***/20.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено ответникът К. Т. И. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумите: 122,38 евро (с левова равностойност 239,36 лева) - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги по договор с абонатен номер №***, за които са издадени фактури 7354873839/15.08.2023г., 7356070761/15.09.2023г., 7357241543/15.10.2023г. за периода от 15.07.2023 г. до 14.10.2023 г., 102,97 евро (с левова равностойност 201,40 лева) - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 08.08.2023 г. за мобилен номер ***, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, както и сумите: 10,86 евро (с левова равностойност 21,25 лева) - заплатена държавна такса и 245,42 евро (с левова равностойност 480 лева) – адвокатско възнаграждение.