Решение № 180 от 02.09.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 194/2024
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 02.09.2024
- В сила
- 20.09.2024
- Състав
- Радостина Панчугова
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 62 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 125, ал. 1 и ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 1 и ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 180 гр. Кърджали, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20245140200194 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление
№
728974-F723413/04.10.2023 г., издадено от Директор Офис- Кърджали при ТД на НАП- Пловдив, с което е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500лв. на "***" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от К.Д.К., на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление, е останал жалбоподателят, който смята, че извършеното нарушение е формално и маловажно и не вреди на държавата. Твърди, че е трябвало да се приложи чл. 28 от ЗАНН и да наложи само предупреждение, тъй като бил налице маловажен случай на административно нарушение по чл. 125, ал. 1 и, ал. 5 от ЗДДС. С извършването му не се засягат финансовите интереси на Държавата и с оглед липсата на вредни последици нарушението не обуславя висока степен на обществена опасност, а и е за първи път. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. Същият е депозирал молба, с която изцяло поддържа подадената жалба.
Ответната страна се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Р.Т., която оспорва жалбата като неоснователна. В ход по същество моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение. Пледира, че жалбоподателката не е представила възражение след връчване на акта, не е дала обяснения, не е 1 приложила съответните медицински документи, за да са приеме, че е била възпрепятствана по здравословни причини да подаде справка- декларация, поради което този довод остава единствено недоказано твърдение.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл. 62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 15.08.2023 г. свидетелите Л. Е. и С. И. - работещи в ТД на НАП- Пловдив, офис Кърджали, извършили справка в програмния продукт на НАП за неподадена справка- декларация по ЗДДС в срок до 14.08.2023 г. за отчетния период месец юли 2023 г. по отношение на "***" ООД- Кърджали. При нея установили, че и към датата на проверката тази справка не била подадена от жалбоподателя. Поради това до дружеството била изпратена покана още същия ден за явяване в НАП- Кърджали и подаване на СД по ЗДДС за периода 01.07.2023 г. - 31.07.2023 г. и за получаване на АУАН за неподадена такава справка декларация в срок. На 20.08.2023 г. жалбоподателят "***" ООД подал по електронен път, каквото е изискването по закон, справка декларация по ЗДДС за отчетния период месец юли 2023 г. На датата 28.08.2023 г. свидетелят Л. Е. съставила акт за установяване на административно нарушение в присъствието на свидетеля С. И. и на управителя на дружеството нарушител К.К., която го подписал без възражения. На база на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л. Е. и С. И., които съдът кредитира като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства; Съобщение изх. № от 15.08.2023 г., ведно с обратна разписка, с отбелязване върху същата „непотърсена“; Акт за установяване на административно нарушение от 28.08.2023 г. ; Справка- Декларация за ДДС с вх. № от 20.08.2023 г., както и другите приложени и приети по делото писмени доказателства.
От правна страна съдът установи следното: Спазен е 14дневния срок за обжалване на наказателно постановление, тъй като то е връчено на
09.02.2024 г., а жалбата е подадена до административнонаказващият орган на 23.02.2024 г., поради което делото следва да се разгледа по същество. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно връчени по реда на ЗАНН.
На основание чл. 125, ал. 3 и, ал. 5 от Закона за данък върху добавената стойност- за всеки данъчен период регистрираното лице подава справкадекларация до 14- то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. От изложената по- горе фактическа обстановка безспорно се доказа, че жалбоподателят не е подал тази справка- декларация 2 за отчетния период месец юли 2023 г. до датата 14.08.2023 г. И по този начин установената фактология от обективна и от субективна страна съставлява нарушение на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, според който изпълнителното деяние представлява неподаване в срок на справката- декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Затова според настоящата инстанция правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение по чл. 125, ал. 1 и, ал. 5 от ЗДДС. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по аргумент от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Наложеното в случая наказание е в минимален размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.
При извършената от съда служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство.
Както АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Описанието на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма чл. 125, ал. 1 и, ал. 5 от ЗДДС, както и на санкционната такава- чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената разпоредба. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими, а и конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Все в тази връзка следва да се отбележи, че справката- декларация е била подадена по повод извършената проверка и след като задълженото лице е било информирано за това, а не са предприети доброволно преди установяването на нарушението от проверяващите свидетели. Не без значение и обстоятелството, че жалбоподателят има публични задължения, както и такива погасени по давност в големи размери, което е още едно основание да се приеме, че поведението на задълженото лице не е маловажен случай.
Предвид изложеното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 вр.ал. 1 от ЗАНН следва на административно 3 наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да му се присъди минимално възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за приходите със седалище град С., именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл. 2, ал. 2 от Закона за Национална агенция за приходите) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление
№
728974-F723413/04.10.2023 г., издадено от Директор Офис- Кърджали при ТД на НАП- Пловдив, с което е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500лв. на "***" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от К.Д.К., на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 125, ал. 1 и ал. 5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА "***" ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, да заплати на Национална агенция за приходите със седалище град София, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 4