Определение № 293 от 04.02.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 238/2022
- Вид
- Определение № 293
- Подписан
- 04.02.2022
- Състав
- Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 -чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 293 гр. София, 04.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20221000500238 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 –чл. 278 във вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от ответника Н. И. И., ЕГН **********, чрез неговия процесуален представител адв. К. И. Б., ЕГН ********** от РАК срещу определение № 273693 от 16.092021г., постановено по гр.д.
№11189/2015 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд, с което е отхвърлил молбата му за изменение на решение № 262894 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д. №11189/2015 г. от Софийски градски съд в частта за разноските и осъждането на ищеца да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е необосновано, допуснато в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Процесуалният представил поддържа, че е се договорил да представлява страната /ответника/ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. и съобразно изхода на делото ищецът следва да му заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Моли да се присъдят и деловодните разноски за това производство.
1
Насрещната страна не е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК и не е изразила становище за основателността на частната жалба.
Софийски апелативен съд след като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото установи, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
От материалите се установява, че ищецът – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е предявил против Н. И. И. и Р. Т. Т. осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и а. 2 от ТЗ.
Първоначално ответникът Н. И. И., ЕГН ********** е бил представляван по делото от назначения от първоинстанционния съд особен представител, за което ищецът е внесъл определения депозит за възнаграждение.
Впоследствие ответникът И. е встъпил в делото и е бил представляван от адв. К. И. Б., ЕГН **********, като особеният представител е бил освободен и му е заплатено депозираното възнаграждение.
Първоинстанционното производство е завършило с решение, с което осъдителните искове са били частично уважени/отхвърлени.
Първоинстанционният съд в мотивите на решението е изложил своите съображения, поради които не може да възложи в тежест на ищеца втори път да заплати адвокатското възнаграждение и на упълномощения адвокат при положение, че такова възнаграждение е заплатено в пълен размер на особения представител.
2
С посочените мотиви е отхвърлена молбата по реда на чл. 248 от ГПК да се измени решението в частта за разноските, като постановеното определение е предмет на настоящата въззивна проверка.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло решаващия извод на първоинстанционния съд, поради което частната жалба е неоснователна и следва да се потвърди обжалваното определение.
Освен това следва да се посочи и второ основание, на което да се приеме частната жалба за неоснователна и да се потвърди определението.
В случая се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение , на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАдв.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., а двокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
Договорът, който е сключил ответникът и неговия процесуален представител за безплатна правна защита и съдействие по чл. 38 от ЗАдв., не може да създаде задължения на трето лице по договора, каквото се явява ищецът и последният да носи отговорността за разноски, ако не са налице предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., за наличието на които следва да бъдат представени доказателства на съда, тъй като тази отговорност се основава на закона и се осъществява само с постановения от съда съдебен акт.
Всяка уговорката между клиента – ищец или ответник и неговия адвокат за оказване на безплатна правна помощ при отсъствието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. не поражда права на договорилите се, както и не поражда задължение за третото лице /насрещната страна/ за заплащане на адвокатско възнаграждение на този процесуален представител, приел да оказва безплатна правна помощ.
3
Съдът при постановяване на дължимия се съдебен акт е длъжен да изследва наличието на обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗАдв., а те не са общоизвестни или служебно известни на съда и да осъди насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение, само ако представляваният е представил доказателства за тези предпоставки.
В този смисъл са постановени определение № 732 от 13.12.2019 по ч.т.д. № 2783/2019 г. от ВКС-ТК, ІІ т.о., определение 295 от 16.06.2017 г. по ч.т.д. № 1962/2016 от ВКС- ТК, І т.о. и определение № 5 от 11.01.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 5069/2021 г. от ВКС, ГК - ІV г.о.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 273693 от 16.092021г., постановено по гр.д. №11189/2015 г., по реда на чл. 248 от ГПК от Софийски градски съд, с което е отхвърлил молбата на ответника Н. И. И., ЕГН **********, чрез неговия процесуален представител адв. К. И. Б., ЕГН ********** от РАК, за изменение на решение № 262894 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.
№11189/2015 г. от Софийски градски съд в частта за разноските и осъждането на ищеца да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4