Определение № 67 от 11.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив, 10.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20225300503002 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.274 във вр. с 413,ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК– 203670940,чрез юрк.Ц.П. против разпореждане № 23618/17.10.22г., постановено по ч.гр.д.№ 11068/22г. по описа на Районен съд – Пловдив,с което е отхвърлено изцяло подаденото от „АСВ“ЕАД заявление по чл.410 от ГПК против И. А. Х.,ЕГН-**********.

Поддържат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,иска се отмяната му и постановяване на въззивен съдебен акт по същество.

ПдОС,в настоящия съдебен състав намира частната жалба за процесуално допустима к а т о подадена от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При разглеждането й по същество съдът намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания„ЕАД,(АСВ),ЕИК-203670940 като кредитор срещу длъжник И. А.

Х.,ЕГН-********** заявление по чл. 410 от ГПК,с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: 5126,94лв.главница,ведно със законната лихва,считано от 29.07.2022г.до окончателното й изплащане; 1097,21лв.– договорна лихва,дължима за периода 17.10.2018г.–25.11.2019г. и 2477,78лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.10.18г.до датата на подаване на заявлението.

В раздел 12 от заявлението- обстоятелства,от които произтича вземането- е посочено,че процесните вземания произтичат от сключен на 23.02.17г. между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и И. А. Х. договор за потребителски кредит № 7000235533,които вземания са прехвърлени от банката – кредитор на заявителя на основание сключен между тях договор за цесия; че съгласно договора за потребителски кредит на Х. е предоставена в заем парична сума от 9448,32лв.,съставляваща главница и чиста стойност на кредита.Кредитополучателят се е задължил на крайния падеж (25.11.19г.) да върне кредита,ведно с уговоренатата лихва,като общата подлежаща на връщане сума е в размер на 14 226,41лв.Погасяването се извършва на 32 броя месечни вноски.След настъпването на крайния падеж 1 кредитополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към дружеството,като се претендира сума в общ размер на 8701,93лв.,от които главница-5126,94лв.,договорна лихва1097,21лв.,ведно със законната лихва,като върху главницата е начислено и обезщетение за забава в размер на 2477,78лв.

Към заявлението е представен договора за потребителски кредит между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и кредитополучателя И. А. Х.,от който се установява,че на потребителя са предоставени заемни средства в размер на 7500лв.,(а не твърдяните 9448,32лв.) при годишен лихвен процент от 32,38% и ГПР от 47,44%,кредита подлежи на връщане разсрочено чрез 32 месечни погасителни вноски съгласно погасителния план,съдържащ се в самия договор,като общата подлежащата на връщане сума е 14 226,41лв.В чл.7.1 от договора е посочено,че кредитополучателят дължи в деня на подписването на договора еднократна такса за оценка на риска в размер на 1012,32лв.,но със същата той се „финансира“ от кредитора и ще я възстановява разсрочено с месечните погасителни вноски“.В чл.7.1.е посочено също,че вземанията на банката по договора се обезпечават със сключен по желание на кредитополучателя застрахователен договор със ЗК„Уника Живот„АД ,като в тази връзка е представено нечетливо застрахователно удостоверение по риск живот, като застрахователната премия от 936лв.се заплаща от банката на застрахователя,а потребителят я възстановява на банката чрез месечните погасителни вноски.Посочения общ размер предоставен кредит от 9448,32лв. включва предоставените в заем средства от 7500лв., еднократната такса оценка на риска – 1012,32лв.и застрахователната премия от 936лв.

Констатирайки този начин на формиране на сумата 9448,32лв.,отразена в договора като размер на предоставения кредит и посочена и в заявлението като главница и чиста стойност на кредита,явното й несъответствие с действително предоставени кредитни средства от 7500лв.,както и останалите клаузи на договора районният съд е оставил заявлението без движение,като е изискал отстраняване на горното противоречие чрез посочване какви по основание и размер вземания са включени в претендираната като непогасена главница от 5126,94лв.,както и посочване на престираните от ответника плащания по договора и за погасяване на кои вземания по договора са отнасяни тези плащания от кредитора.

С молба,депозирана на 17.08.22г.заявителят е отказал да изпълни тези указания ,като е изложил съображения,че указанията са от значение в евентуалното бъдещо исково производство по чл.422 от ГПК с предмет съществуването на вземанията – както по основание, така и по размер,но за формалното заповедно такова по чл.410 от ГПК са неотносими.Необходимо и достатъчно условие за уважаване на заявлението било то да е редовно по смисъла на чл.127,ал.1 и ал. 3 и чл.128,т.1 и т.2 от ГПК, като заповедният съд не притежавал правомощия да проверява съществуването на вземанията в заявения им размер.

С обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по заявлението, като е приел,че предоставените с договора кредитни средства на ответника са в размер на 7500лв. и общ размер на плащания 14 226,41лв.,но към погасителните вноски се включват застраховка Живот и еднократна такса за оценка на риска, налице са неравноправни и нищожни клаузи в договора,предвиждащи кумулиране на таксата оценка на риска и застрахователни премии към чистата стойност на кредита и олихвяването им с договорената възнаградителна лихва.Договарянето на такса за оценка на риска е в нарушение на императивната материално - правна норма на чл.10а,ал.2 от ЗПК.Отказа на заявителят да посочи какви са престираните от кредитополучателя плащания по договора и кои вземания кредиторът е погасявал с тях препятстват възможността да се извърши преценка за действително дължимите суми,в т.ч. и относно търсената главница,при съобразяване с неравноправните и нищожни клаузи на договора, която преценка съдът ,включително и заповедния,е длъжен да извърши с оглед изричната законова уредба относно потребителската защита.

2

Разпореждането е правилно по изложените в него мотиви,които настоящата инстанция напълно споделя.

Неоснователни са поддържаните в частната жалба доводи, че процесния договор за потребителски кредит не съдържа неравноправни и нищожни клаузи. Такива са налице – казаните п-горе,претендираните вземания са формирани в съответствие с тези клаузи и отказът на заявителя да посочи исканата допълнителна информация относно тяхното начисляване по основание и размер препятства възможността заповедния съд да извърши дължимата по закон проверка и да издаде исканата заповед по чл. 410 от ГПК за вземанията, в т.ч. и досежно главницата.

Неоснователно се възразява че заповедният съд няма правомощия да извършва преценка за неравноправни и нищожни клаузи в договора и за недължимост на вземанията на това основание,а е длъжен да прецени единствено дали заявлението отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 и чл. 128 т.т. 1 и 2 от ГПК,като преценката му дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията,съдържаща се в заявлението,респ.дали искането се основава на неравонправна клауза в договор,сключен с потребител-до информацията,съдържаща се в потребителския договор и приложимите общи условия.В случаите,когато вземанията се основават на потребителски договор,какъвто безспорно е настоящия,тази преценка е не само право, но и служебно задължение на този съд съгласно разпоредбата на чл. 411 ,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 23618/17.10.22г.,постановено по ч.гр.д.№

11068/22г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3