Решение № 16282 от 29.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16282 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря В.Т.Е. като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20221110113011 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***********” АД, чрез юрк. Т.Ч., срещу Т. С. Я., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 834,18 лева, представляваща стойността на доставена и потребена вода за периода от 07.07.2020 г. до 07.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 34,49 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.08.2020 г. до 07.07.2021 г.

В исковата молба се твърди, че през процесния период между страните съществували договорни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги до следния имот, а именно: апартамент № *************************. Тези облигационни отношения между страните били регламентирани от публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. За процесния период били в сила Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „***********“ АД, влезли в сила на 01.09.2006 г., както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „***********“ АД, в сила от 28.08.2016 г. На база отчетените показания на 1 потребена вода и използвани ВиК услуги ищецът издавал ежемесечни фактури. Въпреки настъпването на падежа сумите по фактурите не били заплатени от ответницата. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.12.2021 г. по ч. гр. д. № 67976 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Т. С. Я. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. М. Л..

Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни, както по основание, така и по размер. На първо място възразява, че от приложените към исковата молба доказателства не се установявало по безспорен начин, че между страните съществували облигационни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги през исковия период до процесния имот. Оспорва твърдението, че в процесния имот била реално доставена, отведена и пречистена питейна вода, чиято стойност се претендира от ищеца.

Отделно от това възразява, че дължимите суми били неправилно изчислени. Прави възражение за погасяване по давност на всички претендирани вземания. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и присъждане на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В съдебно заседание ищецът „***********” АД, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата Т. С. Я., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. Л.. Процесуалният представител поддържа депозирания отговор и оспорва исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли исковата претенция изцяло като неоснователна и недоказана. Претендира разноски в минимален размер съгласно приложен към отговора на исковата молба списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от представена по делото справка по лице, извършена в Служба по вписванията – София за периода от 01.01.1998 г. до 21.06.2021 г., на 22.03.2002 г. ответницата Т. С. Я. придобила чрез покупко-продажба следния недвижим имот, а именно: апартамент № ****************, без посочен номер на блок.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото 2 лице от ищцовото дружество. От заключението се установява, че процесният имот бил водоснабден, като за същия се извършвали услугите доставка на питейна вода, отвеждане на използваната вода и нейното пречистване. Извършването на трите услуги било включено в цената. В процесното жилище имало монтирани два водомера, чиято метрологична проверка изтекла през 2014 г., поради което след това същите били нередовни уреди за търговско измерване. За посоченото обстоятелство ответницата била уведомена с писмо от 21.10.2014 г., с което й бил предоставен тримесечен срок за привеждане на водомерите в изправност.

Това не било направено и след 21.01.2015 г. таксуването в имота преминало на база за 2 човека по 6 куб. м. на човек за топлофицирано жилище. Впоследствие базата била завишавана постепенно, макар и в непълен размер, като начисляването на суми по този начин продължило до края на процесния период, когато базата достигнала 12 куб. м. на човек. Така за периода от 07.07.2020 г. до 07.07.2021 г. за процесния имот били начислени общо 306,046 куб. м. вода, за чиято стойност в общ размер на 867,86 лева били издадени 12 броя фактури. Според вещото лице начислените от ищцовото дружество суми били в съответствие с нормативната уредба и по утвърдени от КЕВР цени. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищцовото дружество. От заключението се установява, че начислените от „***********“ АД задължения били определени в съответствие с утвърдените от КЕВР цени, като процесните вземания били определени по следния начин: 66,32 лева – стари задължения; 902,35 лева – текущи задължения; -100 лева – приспаднати текущи плащания;

34,49 лева – начислена законна лихва за забава за периода от 07.08.2020 г. до 07.07.2021 г.

Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за водите (обн. ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.), Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г.), Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.), Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „***********“ АД, одобрени с Решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. на КЕВР, в сила от 28.08.2016 г.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

203 ЗВ:

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ) обществените отношения, свързани с 3 услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване на изискванията на този закон. В § 1, т. 2 ДР ЗРВКУ е дадено легално определение на понятието „потребител на ВиК услуги“ – това са: 1. юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; 2. юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди и подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която потребители на услугите ВиК са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответницата изрично е възразил, че Т. С. Я. не е била собственик на процесния имот през исковия период и нямала качеството потребител на ВиК услуги. За установяване на посоченото обстоятелство с исковата молба ищецът е представил справка по лице за ответницата, извършена в служба по вписванията – София за периода от 01.01.1998 г. до 21.06.2021 г., от която се установява, че през 2002 г. същата придобила жилище в гр. ************“, в неуточнен блок. Поради липса на достатъчна индивидуализация на апартамента в представената справка от служба по вписванията настоящият съдебен състав намира, че това писмено доказателство не е достатъчно за установяване принадлежността на правото на собственост върху процесния имот през исковия период. В тази връзка следва да бъде подчертано, че би било недопустимо съдът да извършва подобна преценка преди постановяване на крайния съдебен акт, в какъвто смисъл е направеното в исковата молба искане от ищеца. Съгласно чл. 146, ал.

2 ГПК съдът следва да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, но няма задължение да посочва, че представените от тях доказателства не са достатъчни за установяване на твърденията им (вж. Решение № 287 от 08.02.2013 г. по гр. д.

№ 472/2012 г., ІІ Г.О, ВКС, Решение № 314 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 899/2011 г., ІV Г.О., ВКС). Други доказателства за установяване на принадлежността на правото на собственост върху процесното жилище не бяха ангажирани от ищеца, въпреки че с доклада по делото установяването на посоченото обстоятелство беше разпределено в негова доказателствена тежест. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и главно доказване на този факт, т. е. да установи 4 по несъмнен начин осъществяването му в обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ищецът не представи безспорни доказателства, че ответницата е била собственик или ползвател на процесното жилище и като такава е притежавала качеството потребител на ВиК услуги през исковия период. При тази доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан. Ищецът не успя да докаже, че през исковия период между него и ответницата са съществували облигационни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги до процесното жилище, поради което съдът намира, че за Т. С. Я. не е възниквало задължението да заплаща тяхната цена.