Решение № 463 от 10.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Варна, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110204222 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. П. А. ЕГН:**********, от гр.Варна, срещу наказателно постановление № 24 – 0819 – 002892 от 03.10.2024 г., издадено от началник група към сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: на основание разпоредбата на чл. 185 ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т.

1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения и че не е била изяснена фактическата обстановка.Ограничено било правото на защита на нарушителя.Оспорва се размерът на наложените административни наказания и се иска цялостна отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се в част от заседанията от адв.А.Д., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, като в последно с.з. не се явява.Депозирано е писмено 1 становище по съществото на делото, с което отново се иска отмяна на НП, тъй като не били събрани годни доказателства в подкрепа на приетите за установени нарушения, фактическата обстановка била приета за установена от обясненията на заинтересовани лица, липсвали очевидци, местопроизшествието не било запазено, не бил изяснен механизмът на настъпване на ПТП, не било проведено разследване на спорни обстоятелства, с което била нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, не били посочени имената и адресите на лицата, които са претърпели имуществени вреди.АУАН бил „дописван“, след като вече е бил връчен на нарушителя,нарушена била нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, досежно описанието на нарушенията,материалните щети не били описани,сигналът на тел.112 бил подаден половин час след произшествието, като и вторият участник в го е напуснал и искането за обслужване на ПТП е било депозирано едва на следващият ден.Приема се, че и вторият участник в ПТП е допуснал нарушение на правилата на ЗДвП, тъй като е спрял управляваният автомобил в кръстовището.По отношение на пункт1 от НК се приема, че има неяснота относно приложената санкционна норма, с което е било ограничено правото на защита на нарушителя, като се приема, че и неправилно е бил приложен материалният закон, тъй като е визирана като нарушена общата норма на чл.5 ал.1т.1 от ЗДвП, не било доказано извършването на нарушение по чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП от субективна страна и в заключение се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, при редовност на призоваването, не се представлява в с.з., депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, като се аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО, а в условията на евентуалност се моли в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Около 16: 10 часа на 04.07.2024г. в гр. Варна, по бул. "Цар Освободител" в посока „Метро“ жалбоподателят А. управлявал автобус "ВДЛ СБ 4000МХ" с рег. № В6700ТН, собственост на "Лечев 63" ЕООД.

По същото време, св.М., управлявайки л.а.“Ауди“ с рег № В3668ВХ, се движила също по бул.“Цар Освободител“ но в противоположната посока, като навлязла в кръстовището с ул.“Васил Чекаларов“ и спряла, тъй като изчаквала да се изнесат преднодвижещите се автомобили, които били навлезли в кръстовището.

В този момент, въз.А., с управлявания от него автобус, също навлязъл в кръстовището и при извършване на маневра ляв завой не оставил достатъчно странично разстояние с намиращият се в кръстовището л.а.“Ауди“, в следствие на което със задната лява част на автобуса охлузил леко задната лява част на управлявания от св.М. лек 2 автомобил, след което, без да спре, с автобуса жалбоподателят с управлявания от него автобус се изнесъл от кръстовището и продължил движението си, тъй като не усетил, че е настъпило ПТП.

Виждайки, че автобусът напуска местопроизшествието, св.М. се придвижила с управлявания от нея лек автомобил до бензиностанция „Лук ойл“, намираща се в близост и сигнализирала на тел.112 за инцидента.От служителите била посъветвана да подаде жалба в сектор ПП-ОД на МВР-Варна, което св.М. сторила на следващият ден-05.07.2024г., поради късният час на произшествието.

Проверката по жалбата била извършена от св.А., който установил двамата водачи на автомобили, участвали в ПТП, снел сведения, провел беседа с тях и огледал автомобилите.Пред св.А. жалбоподателят споделил, че не е усетил настъпването на ПТп, като св.А. лично възприел, че щетите са леки охлузвания.

На 19.07.2024г. св.А. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, с който му вменил нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл.

123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, като в акта било отразено, че няма възражения. На 20.07.2024 г. в присъствието на жалбоподателя бил съставен и протокол за ПТП, в който било описано, че горепосоченият автобус е с охлузена задна лява част и горепосоченият лек автомобил също е с охлузена задна лява на част.Протоколът бил подписан от двамата участници в ПТП.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, във връзка с което АНО възложил разследване от комисия, чието заключение било, че актът е правомерен и законосъобразен.Предвид горното, въз основа на АУАН и материалите по преписката, на 03.10.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя и наложил на въз.А. съответните наказания.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства показанията на свидетелите А., М. и Л.; писмени доказателства – АУАН,заповед; справка за нарушител/водач, протокол за ПТП и др., както и от приобщените в хода на съдебното следствие снимков материал и запис на подаден сигнал на тел.112.

Настъпването на пътно-транспортното произшествие, поведението на водача на автобуса и нанесените имуществени вреди се установяват изцяло от показанията на свидетелите А. и М., които преценени поотделно са непротиворечиви, последователни и логични, а в своята съвкупност взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите приобщени по делото писмени доказателства, както и със следствие снимков материал и запис на подаден сигнал на тел.112, поради което са кредитирани от съда.

В с.з. бе проведен разпит на св.Л., представител на дружеството, собственик на 3 автобуса, от показанията на която се установи, че както въз.А., така и тя, като представител на дружеството, в чийто гараж се паркира автобуса, са научили за инцидента една след като са узнали за жалбата в полицията и едва тогава са започнали да оглеждат автобуса.Съдът кредитира показанията на св.Л., тъй като същите са искрени, житейски достоверни, а и видно от показанията на св.А. и пред него жалбоподателят е заявил, че не е усетил настъпването на ПТП и както заявява св.А., това твърдение, предвид щетите и мястото, на което са причинени, предвид неговият служебен опит, е напълно достоверно.Нелогично е, професионален водач на автобус, който познава разпоредбите на ЗДвП, респективно предвидените санкции, да е усетил, че е настъпило произшествие и да го напусне, рискувайки да му бъде отнето СУМПС и да не може да упражнява професията си.

Съдът кредитира представените по делото доказателства и доказателствени средства, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН.Двете нарушения са описани достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са и нормите, които са били приети за нарушени, като съществува пълно единство между описанието на нарушенията от фактическа и правна страна и посочените като нарушени норми, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.

Фактът, че в АУАН е извършена корекция, като е зачеркнат „лек автомобил“ и е изписан с мастило „автобус“, както и че е вписан протокола за ПТП, не съставлява съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на НП, още повече, че ЗАНН дава възможност да се издаде НП и при нередовност на акта, поради което съдът не споделя и тези възражения.

Срещу АУАН са били депозирани възражения, във връзка с които АНО е възложил проверка от комисия, която е извършила разследване и е изготвила съответното становище, поради което съдът не споделя и възражението, че е нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

Вярно е,че местопроизшествието не е било запазено, но това е по обясними причини, тъй като е настъпило в кръстовище, но от кредитираните от съда и посочени погоре писмени и гласни доказателства, фотоснимки и сигнал на тел.112, който е бил подаден веднага след като св.М. се е изтеглила на подходящо място, съдът намира, че е установен механизмът на настъпване на ПТП и не споделя възраженията в тази насока.Установи се и 4 причината за подаване на жалбата на следващият ден, а именно приключването на работното време, поради което и тези възражения не се споделят.

Непосочването на конкретните щети по МПС и имената и адреса на лицето, претърпяло имуществени вреди участвали в ПТП, не е съществено процесуално нарушение, тъй като същите са ясно описани в съставения протокол за ПТП, подписан от участниците в същото, поради което и в тази насока не е било ограничено правото на защита на нарушителя.

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 5, ал. 1 ЗДвП, всеки един участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

От кредитираните от съда свидетелски показания се установява, че на процесната дата по бул.“Цар Освободител“ в гр.Варна, в посока „Метро“ жалбоподателят е управлявал автобус "ВДЛ СБ 4000МХ" с рег. № В6700ТН, собственост на "Лечев 63" ЕООД. и около 16,10ч. на кръстовището с ул. "Васил Чекаларов", при маневра ляв завой не е оставил достатъчно странично разстояние между своето МПС и изчакващият в кръстовището л.а.“Ауди“ с рег № 3668ВХ, при което го е охлузил в задна лява част и причинил имуществени вреди, поради което правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, поради което съдът не споделя възраженията за неправилно приложение на материалният закон.