Присъда № 152 от 20.06.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 152, постановено на 20.06.2024 г. по н.o.х.д. № 3066 по описа на Районен съд – Варна за 2023г.:

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу А. М. М. за това, че на 04.07.2022 г., в землището на гр. Долни чифлик, обл. Варна, на територията на ДЛС „Шерба" към Регионална дирекция по горите - Варна, при условията на повторност, без редовно писмено позволително извозвал от горския фонд 0,5 пространствени куб.м дърва от дървесен вид „дъб" на стойност 31,20 лв. -престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 4 вр. ал. 1 от НК Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото съдебно заседание, изпраща представител, който заявява, че поддържа обвинението, като счита, че същото се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а именно свидетелските показания и писмените доказателства, като намира, че не следва да се дава вяра на показанията на св. Симеон И. и частично на обясненията на подсъдимия, тъй като те противоречат на останалите доказателствени материали и не обхващат конкретно събитие, а имат условен и принципен характер. Пледира с оглед обстоятелството, че се касае за системен нарушител на Закона за горите, чието деяние е квалифицирано като извършено в условията на повторност, на подсъдимия да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, което да бъде изтърпяно ефективно.

Защитата на подсъдимия А. М. М. на свой пледира подзащитният й да бъде оправдан, тъй като на досъдебното производство спрямо него били допуснати редица процесуални нарушения – не бил запознат с АУАН, т.к. не можел да го прочете и т.н., които нарушили в значителна степен правото му на защита. Наред с това, доколкото процесният дървен материал не бил част от материалите по ДП, то нямало как да бъдат установени с категоричност нито вида на дървения материал, нито неговото точно количество. Липсвали доказателства, че нямало разрешение за извършване на сеч, нито дали в това горско стопанство е имало точно такъв вид дървета, като процесните. Поради това се счита, че обвинението не е било доказано по изискуемия от закона начин, като наред с това обосновава, че ниската стойност на дървения материал обуславя маловажен случай, който в условията на евентуалност би бил приложим в разглеждания случай.

Подсъдимият А. М. М., редовно призован, се явява пред съда лично и посочва, че няма какво да каже.

В последната си дума подсъдимият сочи, че няма да се повтори, че вече няма нищо, че сега живее на квартира с шестте си деца н(тъй като домът му изгорял), че от две години насам няма кон, не взема помощи и детски, като сега работи на гарата и взема по някой лев на седмица.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А. М. М. е роден на 22.12.1978 г. в гр. Варна, българин, български гражданин, неженен, осъждан, неграмотен, безработен, живущ в гр. Долни чифлик, обл.

Варна, ул. „Иглика" № 1, с ЕГН **********.

В хода на проведеното съдебно производство за подсъдимия М. имаше данни, че е започнал работа във Федерална Република Германия.

А. М. М. бил системен нарушител по Закона за горите и извозвал дърва от горския фонд на Държавно ловно стопанство „Шерба“, без да има позволително за това.

През последните години му били съставяни многократно АУАН и му били издавани наказателни постановления за нарушения на чл. 213 от Закона за горите.

Отделно от горното М. бил осъждан с влезли в сила съдебни актове за престъпления против собствеността и за престъпления, засягащи опазването на горския фонд на страната, 1 като със Споразумение № 260140/11.03.2021 г. по НОХД № 481/2021 г. по описа на ВРС, влязло в сила от 11.03.2021 г., за извършено престъпление по чл. 235, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на А. М. било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от три години.

Така наложените наказания, включително и последно наложеното наказание по НОХД № 481/2021 г. по описа на ВРС не оказали целения поправителен и възпитателен ефект върху подсъдимия и не променили отношението му към извозването на дървен материал от държавния горски фонд без писмено позволително.

На 04.07.2022 г. около обяд подс. М. управлявал каруцата си с конски впряг в местността „Ботево", на територията на ДПС „Шерба" и се придвижвал към гр. Долни чифлик.

В каруцата М. бил натоварил 0,5 пространствени куб.м дърва за огрев от дървесен вид „дъб", за чието извозване отново нямал редовно писмено позволително.

Докато подс. М. се придвижвал с каруцата по асфалтовия път в посока от с. Кривини към гр. Долни чифлик, той бил спрян за проверка от свидетелите Г. М. М. и В. Д. И. - горски инспектори в Регионалната дирекция по горите - Варна.

Св. М. и св. И. разпознали М., тъй като той им бил служебно известен като нарушител на Закона за горите и те самите му били съставяли и преди актове за установяване на административни нарушения.

Свидетелите установили, че каруцата на обвиняемия е натоварена с еднометрови парчета дърва за огрев от дървесен вид дъб, за които след измерване установили, че възлизат на 0,5 пространствени куб.м.

Дървата не били маркирани с контролна горска марка, а М. не притежавал редовно писмено позволително - превозен билет.

Подсъдимият не дал обяснение откъде са дървата.

За така установените нарушения св. Г. М. съставил на А. М. АУАН серия Е00 бл. № 000252/04.07.2022 г. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите и АУАН серия Е00 бл. № 000253/04.07.2022 г. за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ.

И двата акта били предявени на подс. М., като той ги подписал, без да сочи възражения, не посочил и че не може да чете, но иска да му бъдат прочетени.

Св. М. съставил и констативен протокол № 0001441/04.07.2022 г., с който послужилата за извършване на деянието каруца и намиращите се в нея 0,5 пространствени куб.м дърва били задържани, и издал на М. разписка № 050243/04.07.2022 г. за отговорно пазене на вещи, с която обвиняемият се задължавал да съхранява каруцата и дървата до произнасянето на компетентните органи.

По досъдебното производство е назначена съдебно-оценителна експертиза, според чието заключение стойността на извозваните от М. 0,5 пространствени куб.м дърва от дървесен вид „дъб" е 31,20 лв..

Изложената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. Г. М. М. и на св. В. Д. И. – и двамата служители на РДГ, които познават отдавна подсъдимия и то като системен нарушител на правилата на ЗГ. Съдът няма основания да не даде вяра на техните показания, в това число на онази част от тях която на практика установява вида и пространствените кубични метри на дървесината, доколкото на първо място се касае за лица с професионални познания, които правят разлика между отделните видове дървен материал и на второ отсъстват основания същите да се считат за предубедени, доколкото в обясненията си самият подсъдим посочва, че те често са го спирали и не рядко са го пускали без последствия, т.е. у тях не бе установена както предубеденост, така и какъвто и да е стремеж за изопачаване на 2 обективната действителност, с увреждаща подсъдимия цел.

Що се отнася до показанията на св. Симеон Шибилев И. и обясненията на подс. М. съдът кредитира на свой ред същите в частта, в която потвърждава превоза на дървен материал, като нито един от двамата не посочва да са разполагали с писмено позволително, като нещо повече, дървата са били натоварени въпреки, че „горска стража“ са ги предупредили да не слагат дърва, но въпреки това те сложили.

Частта, в която посочват, че са товарили за фирма, за съжаление по делото не намира своята доказателствена опора, както и твърденията, че дървата не са били само от вида дъб, доколкото противното се установява от другите налични доказателствени материали – в това число от писмените доказателства АУАН, констативен протокол, разписка на л.90 и 91 от ДП.

Наред с тях съдът кредитира напълно всичко останали писмени доказателства – АУАН, НП за други нарушения, справка съдимост, характеристична справка и др., които в своята съвкупност не съдържат никакви противоречия и не се нуждаят от по-задълбочен фактически анализ.

На последно място, настоящият състав следва да посочи, че за да възприеме стойността на процесния дървен материал съдът си послужи със заключението по изготвената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, която намира за обоснована и компетентно и добросъвестно изготвена.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият А. М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 4 вр. ал. 1 от НК, тъй като на инкриминираната дата е безспорно установено, че същият е превозвал без да има редовно писмено позволително за това дървен материал от дървесния вид „дъб“.

Квалификацията на деянието по чл. 235, ал. 3, т. 4 от НК се обуславя от обстоятелството, че М. е извършил деянието на 04.07.2022 г. в условията на повторност, след като е бил осъден със Споразумение № 260140/11.03.2021 г. по НОХД № 481/2021 г. по описа на ВРС, в сила от 11.03.2021 г., за извършено аналогично по вид престъпление, квалифицирано по чл. 235, ал. 1 от НК.

Що се отнася до възраженията на защитата, че същият изобщо не е разбрал за какво е бил спрян от служителите на РДГ, посоченото не се споделя от настоящия състав доколкото видно от наличните по делото писмени доказателства на него лично му е бил предявен акта и той не е пожелал да отрази възражения във връзка с него (като ако имаше такива, независимо от обстоятелството, че е неграмотен, би могъл да помоли някой от горските служители да ги отрази вместо него).

На следващо място, безспорно е в случая, че се касае за лице – системен нарушител на ЗГ, който няма как да не е наясно в какво именно се състоят неговите действия и какво същият не притежава за да извършва валидно дейността, като въпреки многократните предупреждения не преустановява извършването именно на тази дейност.

Досежно възраженията, че неправилно горските служители са предали доброволно на подсъдимия за отговорно пазене дървения материал и каруцата, което обстоятелство е било документирано посредством наличната по ДП разписка, независимо от основателността на това възражение, същото не е от категорията на тези годни да оспорят, че дървен материал действително е бил превозван и то именно от посочения в документите и потвърден от гласните доказателства вид и то без позволително.

Видно от писмените доказателства по делото, подс. М. многократно е извозвал дърва, за които не е разполагал с позволително и многократно е бил наказван по административен ред за нарушения по чл.213 ал.1 от ЗГ със съответни наказателни постановления, като предвид множеството деяния, за които са му били налагани наказания 3 по административен ред, съдът намира, че деянието, извършено на 04.07.2022г., както и деецът А. М., разкриват по-висока степен на обществена опасност и следва да се квалифицират като престъпление по чл.235 от НК и то такова извършено в условията на повторност, което обстоятелство на свой ред изключва възможността за приложение на разпоредбата на чл. 235, ал.6 НК.

При определяне вида и размера на наложеното наказание:

Съдът намира, че следва да отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство изключително ниската стойност на предмета на престъплението, сравнителната отдалеченост във времето на деянието, както и обстоятелството, че подсъдимият има многолюдно семейство за което следва да полага грижи.

Наред с това допълнителни отегчаващи отговорността му обстоятелства извън квалифициращия признак – повторност, съдът не констатира, което го мотивира да счете, че в случая са налице множество изключителни смекчаващи отговорността на М. обстоятелства, който обуславят определяне на размера на наказанието, което подсъдимия следва да изтърпи при условията на чл. 55, ал.1, т.1 НК, а именно – „лишаване от свобода“ в размер на три месеца, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален общ режим.