Определение № 2043 от 29.04.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 765/2025
- Вид
- Определение № 2043
- Подписан
- 29.04.2025
- В сила
- 29.04.2025
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.404, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 405, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2043 гр. Варна, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500765 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ГПК и сл., вр. чл. 407 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 21198/09.03.2025 г. от Изпълнителна Агенция „Военни Клубове и Военно-почивно дело“ – гр.
София, срещу Разпореждане № 4215/29.01.2025 г. по гр. д. № 4399/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е оставена без уважение молба вх. № 102148/16.12.2024 г., уточнена с молба вх. № 6082/21.01.2025 г., подадена от частния жалбоподател за издаване на изпълнителен лист срещу „Странджата Мечеви и Сие“ ЕООД, ЕИК 203571159 досежно следните вземания: сумата в размер на 1 171.80 лева – неустойка по договор за наем от 28.09.2020 г.; сумата в размер на 222.52 лева – неустойка по договор за наем от 18.11.2019 г. и за присъдените разноски в общ размер на 88.42 лева.
Частният жалбоподател навежда оплакване, че разпореждането е необосновано. Сочи, че действително е получил изпълнителен лист по заповедното производство, но с окончателното решение по исковото производство тези суми не са присъдени така, както са заявени в заповедното производство. Поради това, счита, че следва да бъде обезсилен издаденият през 2021г. изпълнителен лист и да бъде издаден нов за присъдените суми, а не както е посочил първоинстанционният съд, ищецът да се ползва от вече издадения изпълнителен лист. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и обезсилване на издадения изпълнителен лист по заповедното производство.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
В обжалваното разпореждане е подробно описан развоят на съдебното производство и присъдените суми в полза на частния жалбоподател – заявител 1 в заповедното производство и ищец в исковото производство, поради което тази фактология и мотивите на първоинстанционния съд не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящия съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по следните съображения:
Неоснователни са доводите за издаване на изцяло нов изпълнителен лист в полза на частния жалбоподател. Независимо от обстоятелството, че предявените искове по чл. 422 ГПК са само частично уважени, решението по тези искове има установителен характер и в уважената им част стабилизира изпълнителното основание, а именно издадената заповед за незабавно изпълнение, като принудителното изпълнение следва да се осъществи въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение в частите й, с които е стабилизирана въз основа на решението по предявените искове по чл. 422 ГПК. В частите, в които исковете са отхвърлени, приложение намира разпоредбата на чл.422, ал.3 ГПК, според която изпълнението се прекратява по отхвърлените искове.
Видно от материалните по делото, изпълнителен лист за разноските в исковото производство, присъдени с първоинстанционното и въззивно решения е издаден и получен от частния жалбоподател.
По отношение на присъдените със заповедта за изпълнение разноски обаче, в мотивите на т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. е разяснено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. по чл.422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото производство.
Поради това, изпълнителен лист за присъдените с влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение разноски от 36.79 лв., сторени в производството по ч.гр.д. №17573/2021г. по описа на РС – Варна, следва да бъде издаден въз основа на осъдителния диспозитив на постановеното решение, тъй като изпълнителната сила на издадения изпълнителен лист по заповедното производство в частта за разноските е отпаднала след подаването на възражение по чл. 414 ГПК и образуването на исково производство.
Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 102148/16.12.2024 г., уточнена с молба вх. № 6082/21.01.2025 г., подадена от Изпълнителна Агенция „Военни Клубове и Военно-почивно дело“ – гр. София, за издаване на изпълнителен лист срещу „Странджата - Мечеви и Сие“ ЕООД, ЕИК 203571159, досежно сумата от 36.79 лв., сторени разноски в производството по ч.гр.д. №17573/2021г. по описа на РС – Варна, като вместо това бъде постановено издаването на изпълнителен лист за тази сума от първоинстанционния съд съобразно 2 разпоредбата на чл. 405, ал.2 ГПК. В останалата част, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4215/29.01.2025 г. по гр. д. № 4399/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба вх. № 102148/16.12.2024 г., уточнена с молба вх. № 6082/21.01.2025 г., подадена от Изпълнителна Агенция „Военни Клубове и Военно-почивно дело“ – гр. София, за издаване на изпълнителен лист срещу „Странджата Мечеви и Сие“ ЕООД, ЕИК 203571159, досежно сумата от 36.79 лв., сторени разноски в производството по ч.гр.д. №17573/2021г. по описа на РС – Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ от първоинстанционния съд изпълнителен лист в полза на Изпълнителна Агенция „Военни Клубове и Военно-почивно дело“ – гр. София срещу „Странджата - Мечеви и Сие“ ЕООД, ЕИК 203571159, за сумата от 36.79 лв., сторени разноски в производството по ч.гр.д.
№17573/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4215/29.01.2025 г. по гр. д. № 4399/2022 г. по описа на Районен съд – Варна в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3