Решение № 1783 от 22.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1783 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330106567 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. И. Ф. срещу А. Ф. Г., А. И. К., В. И. Т., К. И. П. и И. К. П., с която е предявен положителен установителен петиторен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на УПИ ... от квартар ... по кадастралния и регулационния план на с. С., общ. Б., обл. П., одобрен със Заповед № 8 от 16.03.1993 г. на кмета на О.Б. с площ от ... кв.м., при съседи:

***, ***, ***, ***, ***, улица, дере, улица, ведно с построените в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда с площ от ... кв.м., стопанска сграда с площ от ... кв.м., стопанска сграда с площ от ... кв.м., навес с площ от ... кв.м., на основание наследяване и давностно владение, продължило от 17.08.1991 г. до предявяване на исковата молба – 10.05.2023 г.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са наследници на Г.

Ф. Г. - починал на 17.08.1991 г., като в наследство остА.л процесният поземлен имот с построените в него сгради. Сочи се, че имотът бил записан на името на Г. Г., но нямало издаден документ за собственост. Претендира се, че след смъртта на Г. Г., ищецът остА.л във владение на имота, като единствено той го стопанисвал, обработвал и живеел в него, заплащал данъците за него. Посочва се, че никой от остА.лите наследници не бил 1 предявявал претенции, нито пък се интересувал от имота през последните 20 години. Изтъква се, че през лятото на 2022 г. ищецът поискал да се снабди с нотариален акт за правото му на собственост въз основа на давностно владение и наследяване, но ответниците не признали това му право. По изложените съображения се предявява установителен иск за собственост, като се иска от съда да уважи претенцията и да присъди деловодни разноски в полза на ищеца.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от всички ответници по делото.

Ответникът А. Ф. Г. признава предявения иск. Заявява, че ищецът владее дворното място и сградите построени в него от смъртта на наследодателя Г. Ф. Г., като никой не е оспорвал владението и собствеността му.

Ответникът А. И. К., сестра на ищеца, също признава предявения иск.

Сочи, че ищецът владее дворното място и сградите построени в него от смъртта на наследодателя Г. Ф. Г., като никой не е оспорва владението и собствеността му.

Ответниците В. И. Т., К. И. П. и И. К. П., чрез пълномощник - адв. Д. П., оспорват предявения иск като неоснователен. Поддържат, че след смъртта на общия наследодател в имота остА.ла да живее И.А. Ф., което продължило до 2013 г., когато поради влошеното й здравословно състояние се наложило преместването й в домакинството на ответниците в с. П., О.Р., до смъртта й през 2015 г. Възразява се, че до 2013 г. И.Ф. била единствен ползвател на процесния имот. Сочи се, че в началото на 2023 г. ответниците посетили имота и установили, че е заключен с катинар, поставен от ищеца, поради което му отправили нотариална покА. да предаде ключовете, връчена на 15.05.2023 г. Претендира се, че преди завеждането на делото ищецът никога не бил манифестирал ясна воля да преобразува държането на ид. части, притежавани от ответниците, във владение, респ. никога ищецът не е уведомявал ответниците, че има намерение да свои имота. Ответниците не са се противопоставяли ищецът да ползва имота, тъй като жилищните им нужди били задоволени, но това е било със съзнанието, че ищецът държи чуждите ид. части, а не че ги владее, за да ги придобие в собственост.

Обстоятелството, че данъците са били заплащани от ищеца пораждало само облигационни отношения между съсобствениците. По наведените доводи се 2 иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за наследници на Г. Ф. Г. се установява, че е починал на 17.08.1991 г. и оставил за свои наследници по закон съпругата си – А.И.Г. и синовете си – Ф. Г. Ф. и И. Г. Ф.. Последните двама наследили и майка си А.И.Г., починала на 29.04.1994 г. На 03.05.2003 г. починал Ф. Г. Ф. и бил наследен от съпругата си И.А. Ф. и дъщеря си – ответницата А. Ф. Г.. На 13.06.2003 г. починал И. Г. Ф., като оставил за свои наследници съпругата си Д.Г. Ф. /починала на 17.06.2019 г./ и децата си – ищецът Г. И. Ф. и ответницата А. И. К..

Видно от представеното удостоверение за наследници на И.А. Ф., същата е починала на 19.06.2015 г., като е била наследена от дъщеря си А.А.П.. Последната е починала на 19.03.2019 г. и оставила за свои наследници съпруга си – ответника И. К. П. и децата си – ответниците К. И. П. и В. И. Т..

По делото е приложена нотариална покА. от ответниците И. К. П., К. И.

П. и В. И. Т., представена на 04.05.2023 г. пред *** Р.К., с рег. №*** на НК и район на действие – Районен съд Карлово, връчена от нея на 15.05.2023 г. на ищеца Г. И. Ф., с която последният е поканен да осигури на ответниците достъп до процесния имот.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на разпитаните свидетели безпротиворечиво се установява, че процесният имот в с. С. е бил собственост на Г. Ф. Г. и съпругата му А.И.Г., а след като починали там остА.ли двамата им синове – Ф. Г. Ф. и И. Г. Ф.. Свидетелите Х.И.М., М.М.Р. и П.И.И., разпитани по инициатива на ищеца, заявяват, че през последните 20 години единствено той е използвал имота. Разказват, че ищецът постоянно полагал грижи за къщата и двора, като преди около година направил ремонт на покрива. Според тези свидетели никой друг от наследниците на Г. Г. не е имал претенции към имота. Само свидетелят М.Р. споменава за И.А. Ф., която е била съпруга на чичото на ищеца – Ф. Г. Ф., като след смъртта на последния остА.ла да живее в имота. Тези обстоятелства се потвърждават от свидетелите Ц.Н.П., С.И.В. и Ф.Г.Г., разпитани по почин на ответниците. Те са категорични, че 2013 г. в имота живеела И.Ф., която го 3 стопанисвала и отглеждала животни. Другите наследници също посещавали, но не оставали. Според свидетеля Ф.Г.Г., син на ответницата А. Ф. Г., през есента на 2013 г. И.Ф. се преместила в с. Първенец, след което всички наследници имали ключове от имота, докато ищецът го заключил със собствен катинар и другите спрели да го посещават. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели относно обстоятелствата, за които са еднопосочни и непротиворечиви. По отношение на спорния факт дали И.Ф. е живяла в имота, съдът дава вяра на показанията на свидетелите на ответниците и на М.Р., доколкото за другите двама свидетели на ищеца се установи, че през процесния период не са пребивавали постоянно в с. С. и в тази връзка нямат непосредствени наблюдения. Настоящият съдебен състав се доверява и на показанията на свидетеля Ф. Г., който, въпреки роднинската си връзка със страните по делото, не изглежда заинтересован от изхода на делото по смисъла на чл. 172 ГПК, като се има предвид и процесуалната позиция на собствената му майка – ответницата А. Г..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на настоящия правен спор е принадлежността на правото на собственост върху процесния УПИ ... от квартар ..., находящ се в с. С., общ.

Б., обл. П.. В основата на предявената искова претенция е твърдението на ищеца Г. И. Ф., че е собственик на основание наследствено правоприемство и давностно владение, осъществявано в периода от 17.08.1991 г. до 10.05.2023 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/.

По делото не е спорно обстоятелството, че процесният поземлен имот е бил собственост на Г. Ф. Г. /починал на 17.08.1991 г./ и съпругата му А.И.Г.

/починала на 29.04.1994 г./. Ищецът Г. И. Ф. и ответницата А. И. К. са низходящи на И. Г. Ф. /починал на 13.06.2003 г./, който от своя стрА. е бил низходящ на Г. Г. и А.Г.. Ответницата А. Ф. Г. е низходяща на Ф. Г. Ф.

/починал на 03.05.2003 г./. Ответниците И. К. П., К. И. П. и В. И. Т. са наследници на А.А.П. /починала на 19.03.2019 г./, която от своя стрА. е била низходяща на И.А. Ф. /починала на 19.06.2015 г./ - съпруга на Ф. Г. Ф.. От изложеното следва, че страните по делото са придобили съответни идеални части от правото на собственост върху процесния имот на основание наследствено правоприемство от Г. Ф. Г..

Съобразно разпоредбата на чл. 79 ЗС за придобИ.е право на собственост 4 върху недвижим имот на основание давностно владение е необходимо осъществяване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, с продължителност от 10 години – при недобросъвестно владение, и 5 години – при добросъвестно владение. В чл. 69 ЗС е уредена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В теорията и съдебната практика еднозначно се приема, че при съсобственост, възникнала от наследствено правоприемство, всеки сънаследник е владелец на собствената си идеална част и държател на идеалните части на другите. В този случай основанието, на което е установена фактическата власт не отрича правата на остА.лите съсобственици, поради което презумпцията на чл. 69 от ЗС е изначално оборена / в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК/. Принципът е, че фактическата власт продължава на основанието, на което е установена, докато не се осъществи нов факт, обозначаван с термина „демонстриране промяна в намерението“. Действията, с които се демонстрира промяната на държането във владение, респ. промяната на намерението на съсобственика или сънаследника да владее целия имот, следва да бъдат конкретни по отричане правата на остА.лите съсобственици или сънаследници /в този смисъл Решение № 635 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, Решение № 6 от 22.01.2010 г. по гр. д.№ 2760/2008 г. на ВКС, Решение № 8 о т 18.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, Решение № 108 от 30.12.2020 г. по гр. д. № 4611/2019 г. на ВКС, Решение № 126 от 11.01.2021 г. по гр. д. № 812/2020 г. на ВКС, Решение № 166 от 13.03.2024 г. по гр. д. № 3950/2022 г. на ВКС и други/.

В случая началния момент на претендираното от ищеца давностно владение върху целия имот е свързан със смъртта на общия наследодател Г.

Ф. Г., починал на 17.08.1991 г. Към този момент обаче ищецът не е придобил право на собственост по наследяване, доколкото неговият баща И. Г. Ф. е бил все още жив /починал на 13.06.2003 г./. Същевременно ищецът не се позовава на осъществявано от неговия праводател давностно владение върху имота, нито заявява твърдения и представя доказателства за демонстрирано от негова стрА. промяна в намерението да владее целия имот. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установи, че след 5 като Г. Ф. Г. е починал имотът се е използвал от двамата му синове, а след тяхната смърт в него е остА.ла да живее единствено съпругата на Ф. Г. Ф. И.А. Ф.. Безспорно се доказа, че същата еднолично е стопанисвала процесния имот, при спорадични посещения от другите наследници, до есента на 2013 г.

Единственото действие, което може да се приеме за проявна форма на обективиране на намерението на ищеца за своене на целия имот се извежда от показанията на свидетеля Ф.Г.Г. и съставлява заключването на процесния имот, с което ищецът е ограничил достъпа на остА.лите сънаследници до него. Но само една външна проява не може да се окачестви като промяна на намерението за упражняване на фактическата власт /interversio possessionеs/, след като от събрА.та по делото доказателствена съвкупност не се установяват други такива /в този смисъл Решение № 108 от 30.12.2020 г. по гр. д. № 4611/2019 г. на ВКС/. Дори да се приеме, че с ограничаване на достъпа на другите наследници до имота, ищецът е манифестирал, че отрича правата на остА.лите, то това е извършено по някое време след есента на 2013 г., когато И.Ф. е напуснала имота. От този момент до подаване на исковата молба /10.05.2023 г./ не е изтекъл изискуемия от закона 10 годишен срок на давностно владение за придобИ.е собствеността върху имота.