Решение № 260702 от 29.04.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София,

29.04.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЛЯНА

ГОСПОДИНОВА при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 3140 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 145 от Търговския закон /ТЗ/.

Ищецът „Е.

-ТТ“ ООД твърди, че ответникът Ж.О.Т. е избран за негов управител и е вписан като такъв в търговския регистър при Агенция по вписванията. Посочва, че на 20.01.2014 г. ответникът, в качеството му на управител на търговското дружество, сключил с „Л.И.“ ЕООД договор за продажба на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по ККР на с.

Мрамор, с площ от 12 740 кв.м., заедно с построените в имота двуетажна административна сграда с мазутно с идентификатор *** и едноетажна сграда с идентификатор ***. Уговорената с този договор покупна цена за всички недвижими имоти е в размер на 100 000 лв., която е по-ниска от тяхната данъчна оценка, която възлиза на сумата от 137 597, 60 лв. и много по-ниска от тяхната действителна пазарна цена, която е в размер на 600 000 лв. Купувачът заплатил уговорената покупна цена по сметка на „Е.

-ТТ“ ЕООД на 20.01.2014 г. като още на същата дата ответникът превел част от тази сума в размер на 95 000 лв. по своя лична сметка, а останалата част от сумата в размер на 5 000 лв. изтеглил в брой на касата. Като основание за получаване на сумите посочил, че те представляват служебен аванс, като до момента той не е отчел разходите, за които тези парични средства са използвани, нито пък ги е възстановил в полза на дружеството „Е. -ТТ“ ООД. Ищецът сочи, че в резултат на тези действия, извършени от ответника, са му причинени вреди, които представляват претърпяна загуба в размер на 100 000 лв., които средства са излезли от патримониума на търговското дружество, както и пропуснати ползи в размер на 500 000 лв., която сума представлява разликата между пазарната цена на имота към 20.01.2014 г. и цената, при която е сключена сделката за неговата продажба, с която дружеството е пропуснало да увеличи имуществото си.

На 28.01.2014 г. ответникът, отново в качеството си на управител на „Е. -ТТ“ ООД, сключил с дружеството „Л.И.“ ЕООД втори договор за продажба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 6 954 кв.м., находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. *********, съставляващо УПИ III от кв. 41 по плана на район „Север“, гр. Горна Оряховица, ведно с построеното в него хале със застроена площ от 422 кв.м. и съоръжения.

Уговорената с този договор покупна цена на имота е в размер на 105 000 лв., която купувачът заплатил по сметка на „Е. -ТТ“ ООД на 27.01.2014 г., като веднага след това ответникът превел тази сума по своя лична сметка. Като основание за направения превод на парични средства е посочено, че те представляват служебен аванс, като до момента ответникът не е отчел разходите, за които получените от него парични суми са използвани, нито пък е възстановил тези парични средства в полза на дружеството „Е. -ТТ“ ООД. Ищецът сочи, че в резултат на тези действия, извършени от ответника, са му причинени вреди, които представляват претърпяна загуба в размер на 105 000 лв., които средства са излезли от патримониума на търговското дружество, без да е налице основание за това. Поради изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 205 000 лв., представляваща стойността на причинените на „Е. -ТТ“ ООД имуществени вреди в резултат на извършени нарушения на задълженията на Ж.Т. като управител, произтичащи от органното правоотношение, които вреди представляват претърпени загуби, изразяващи се в стойността на изтеглените от управителя парични средства от сметка и от касата на търговското дружество, които не са отчетени и/или върнати, както и сумата от 102 500 лв., представляваща частично заявена претенция от общата такава в размер на 500 000 лв. - стойността на причинените на „Е. -ТТ“ ООД имуществени вреди в резултат на извършени нарушения на задълженията на Ж.Т. като управител, произтичащи от органното правоотношение, които вреди представляват пропуснати ползи, които се равняват на сумата, с която „Е. –ТТ“ ООД е пропуснало да увеличи своето имущество, която представлява разликата между покупната цена, на която са продадени притежавани от него имоти по силата на сключения на 20.01.2014 г. договор за продажба и пазарната стойност на тези имоти към датата на сключване на сделката.

Ищецът моли съдът, ако отхвърли иска за присъждане на претендираната сума от 205 000 лв., тъй като отговорността на ответника в качеството му на управител на „Е.

-ТТ“ ООД не може да бъде ангажирана на основание чл. 145 ТЗ, да осъди ответника да му я заплати като представляваща такава, получена от ответника, без да е налице правно основание за това, която подлежи на връщане. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – Ж.О.Т., оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице валидно решение на общото събрание на съдружниците в „Е. -ТТ“ ООД за търсене на отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди. Заявява, че решението за това, което е обективирано в протокол от 20.07.2017 г. от проведено общо събрание е нищожно, тъй като този протокол е документ с невярно съдържание, в който не е отразено вярно кои лица са присъствали на заседанието на върховния орган на дружеството. Ответникът счита, че отговорността му като управител не може да бъде ангажирана за посочените в исковата молба действия, тъй като той е освободен от отговорност за дейността си през 2014 г. с решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество, което към този момент е било ЕООД. Твърди, че получаването и държането от управителя на получен служебен аванс за целите на управление на дружеството и неговото разходване за покриване на задължения на дружеството, са правомерни действия и те не са такива, които да са увредили търговското дружество. Заявява, че през 2014 г. е върнал по банкова сметка ***, които е получил като служебни аванси. Посочва, че недвижимите имоти на дружеството са продадени на цени, които отговарят на пазарните цени към момента на водене на преговорите за сключване на сделките за това, както и са съобразени с факта, че продадените имоти в с. Мрамор са били обременени с тежести – налице е вписана възбрана върху тях. Поради изложеното ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В чл. 145 ТЗ е уредена специална имуществена отговорност на управителя, която произтича от съществуващите между последния и дружеството с ограничена отговорност два вида правоотношения, а именно мандатното, което възниква на основание договор за управление, и органно, което възниква по силата на закона, от решение на върховния орган на дружеството за избиране на управител. Предпоставка за реализиране на тази отговорност е наличието на взето от върховния орган на търговското дружество, което в дружество с ограничена отговорност е общото събрание на съдружниците, решение да предприеме действия по ангажиране на имуществената отговорност на управителя за неизпълнение на задълженията му, произтичащи от мандатното и органното правоотношение между него и дружеството.

Само върховният орган на юридическото лице – търговец има правомощието по закон да прецени дали да търси обезщетение за причинени от действията на управителя имуществени вреди или да го освободи от отговорност за извършените от него действия, включително такива, които са противоправни и от които са причинени вреди на търговското дружество. Тези правомощия на общото събрание на съдружниците в ООД произтичат от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5 и т. 8 ТЗ. Ето защо и наличието на решение на общото събрание на съдружниците на дружеството-ищец по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ представлява специална абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения срещу управителя иск с правна квалификация чл. 145 ТЗ, за която съдът следи служебно. В този смисъл се е произнесъл ВКС по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 152 от 13.01.2017 г., постановено по т. д. № 2795/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 129 от 02.09.2016 г., постановено по т. д. № 1002/2015 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение № 115 от 27.11.2012 г., постановено по т. д. № 61/2011 г. по описа на ВКС, II т.о.

От представения по делото протокол от 20.07.2017 г. се установява, че на посочената дата от общото събрание на съдружниците на „Е. -ТТ“ ООД е взето решение по т. 2 от дневния ред да бъде предявен иск срещу управителя Ж.О.Т. за ангажиране на отговорността му за претърпени от дружеството имуществени вреди, които са в резултат от извършени от него действия в периода от 01.02.2012 г. до 18.01.2017 г., в това число и извършване на действия по сключване от името на дружеството на неизгодни и увреждащи разпоредителни сделки със собствените му недвижими имоти. От ответника по иска е направено възражение, че това решение на общото събрание страда от посочени в писмения отговор пороци, които тази страна счита, че водят до неговата нищожност. В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания за това какви по вид пороци водят до нищожност на решения, приети от върховния орган на едно търговско дружество и какви по вид пороци имат за последица незаконосъобразността на тези решения. В тълкувателното решение е посочено, че нищожни са единствено следните решения на общото събрание: 1) решенията, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ, 2) липсващото /невзето/ решение на Общото събрание, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, както и ако е вписано в търговския регистър, 3) решението, което е извън пределите на определената от закона и учредителния акт компетентност на органа, който го е приел. В подадения от Ж.Т. писмен отговор не са изложени твърдения за наличието на нито един от изброените пороци на приетото на 20.07.2017 г. от върховния орган на ищцовото дружество решение. Тази страна се позовава на това, че посоченото решение не е взето с изискуемото по закон мнозинство, доколкото единият от двамата съдружници в дружеството е гласувал за приемане на решението по т. 2 от дневния ред на проведеното на 20.07.2017 г. общо събрание на съдружниците, а другият съдружник, който също надлежно е упражнил правото си на глас чрез представител, е гласувал против приемане на това решение. Този порок по своята същност прави приетото от общото събрание решение незаконосъобразно като противоречащо на предвидените в закона и устава правила за изискуемо мнозинство, но не и нищожно като липсващо, както се твърди от ответника. Същото се отнася и до другия от посочените в писмения отговор пороци на взетото на 20.07.2017 г. решение за предявяване на иск срещу управителя Ж.Т. по чл. 145 ТЗ, който се изразява в това, че при неговото приемане не е посочено ясно и точно в какво се изразяват допуснатите от управителя неизпълнения на задълженията му по възникналото между него и дружеството облигационно отношение по сключения договор за управление, както и в какво се изразяват причинените на дружеството вреди. Този порок също е такъв, който води до незаконосъобразност на решението на върховния орган на търговското дружество като противоречащо на предвидените в закона и устава правила за неговото приемане, но не го прави нищожно предвид задължителните указания по приложение на закона, дадени в цитираното тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г.

Незаконосъобразните решения на общото събрание на съдружниците са отменяеми и защитата срещу тях може да се осъществи само по реда на чл. 74 ТЗ чрез предявяване на конститутивен иск пред съда за тяхната отмяна в предвидения в закона преклузивен срок за това, но не и чрез позоваване на съществуващите нарушения по тяхното приемане чрез възражение срещу предявен иск след изтичане на законоустановения преклузивен срок. Редът по чл. 74 ТЗ е бил открит за ответника Ж.Т., доколкото той освен управител, към датата на приемане на оспореното решение от 20.07.2017 г. е имал качеството и на съдружник в „Е. -ТТ“ ООД и като такъв е легитимиран да предяви конститутивния иск по чл. 74 ТЗ, с който да поиска неговата отмяна. По делото не се твърди и не се представят доказателства от ответника, от които да е видно, че пред съда е предявен иск за отмяна като незаконосъобразно на решението на общото събрание на съдружниците в „Е. -ТТ“ ООД, прието на 20.07.2017 г. за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя, както и че такъв иск е уважен. Това означава, че настоящият съдебен състав, който не може да се произнася по въпроса за наличие на пороци, които да водят до незаконосъобразност на това решение на върховния орган на ищцовото дружество, следва да го зачете като такова, както и настъпилите от него правни последици, които в случая се изразяват в това, че от общото събрание на търговското дружество е прието решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ да бъде ангажирана по съдебен ред отговорността на управителя за обезщетение за причинени от негови действия имуществени вреди на дружеството.

Разпечатката съдържа 25 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b59868b6-a67b-4188-bcc4-67a14963fed0