Решение № 2 от 20.01.2022, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Търговище, 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОНКА В. ЯНКОВА

Членове:

МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ

ЙОРДАН П. ИВАНОВ при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Д. К. Ст. като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Частно наказателно дело № 20223500200004 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУАС).

Образувано е въз основа на постъпило Удостоверение по чл.6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008г и заверено копие на съдебен акт – Наказателно решение № 1419 от 14.07.2021г. на Районен съд – Арад, Република Румъния, по дело № 19968/55/2020 г. и влязло в сила на 21.09.2021 г., спрямо българския гражданин Н.С., с ЕГН **********.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура Търговище изразява становище за наличие на визираните в закона основания за признаване и изпълнение на съдебния акт на Република Румъния.

Осъденото лице Н.С., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си адвокат А.Д. от АК Търговище

Защитата счита, че е следва да се прилагат пробационни мерки, като същите са в минимален размер

Осъденото лице С. взема становище за основателност на постъпилото искане и моли за по-леки пробационни мерки

СЛЕД ПРЕЦЕНКА на материалите по делото и становищата на страните, изразени в 1 съдебно заседание, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Постановеното спрямо осъденото лице Н.С. наказателно решение, издадено в държава членка на ЕС - Република Румъния е изпратено за признаване и изпълнение в Окръжен съд Търговище.

От служебно изисканата справка от НБД “Население“, за постоянен и настоящ адрес на осъденото лице С. е установено, че постоянният и настоящ адрес на същия е в с.********,община ********, област ********, което и определя ОС Търговище като родово е местно компетентен съд, съгласно чл.8 от ЗПИИСРРПОУАС. В справката се съдържа и пълната информация за трите имена на осъденото лице, включително и данни за точният му единен граждански номер(ЕГН).

От съдържанието на изготвеното по образец Удостоверение по чл.6 ЗПИИСРРПОУАС се установява следното:

С наказателно решение № 1419, постановено на 14.07.2021 г. от Районният съд гр.Арад, Република Румъния по дело № 19968/55/2020, влязло в сила на 21.09.2021г., с изтичане срока на обжалване, поради неупражняване на оспорване на решението в законо установения срок, българският гражданин Н.С. е бил признат за виновен в това да е извършил от фактическа страна следното: на 15.11.2019 г., около 23:02ч. се е представил в

ГКПП Надлак –Чанадпалота, посока излизане от Румъния, управлявайки по обществените пътища на Република Румъния, МПС, марка „Фолксваген Шаран“, с рег. номер в България № Т 7165 ВТ и при извършване на проверка от полицейските органи представил свидетелство за управление на МПС, модел Полша № 9877/07/2019, в което са били вписани неговите лични данни и негова снимка. От извършената проверка е установено,че посоченото лице - Н.С. не притежава свидетелство за правоуправление, издадено на негово име. Същият заявил, че фалшифицираната шофьорска книжка получил в Нидерландия от непознато лице и в уверение на признанието, представил пред съда нотариално заверена декларация, чрез която се възползвал от разпоредбите на чл.375 от НК (б „ж“,т.1 от Удостоверението по чл.6 от цитираното по-горе Рамково решение).

Фактическото поведение на българския гражданин е квалифицирано ( вж. б.ж, т.3 от Удостоверението по чл.6) като покриващо признаците на две престъпления по наказателния закон на Република Румъния, а именно: 1/ по чл.335 от НК - Управление на МПС без Удостоверение за управление на МПС „Управление по обществените пътища на моторно превозно средство (МПС) или на трамвай от лице, което не притежава Свидетелство за управление на МПС се наказва от една до 5(пет) години лишаване от свобода“ и 2/ по чл.323 от НК- Измама: “Използването на официален документ или на документ с частен подпис, познавайки факта,че той е фалшифициран, за произвеждане на правни последици се наказва с от три месеца до две години затвор или глоба, когато използваният документ е с частен подпис“.

Съгласно отразеното в Наказателното решение № 1419 (вж. л.26 от ЧНД № 4/2022г.), Н.С. е признал извършването на престъплението. За извършените две престъпления, на същия са наложени наказания, съответно – 1 година лишаване от свобода за престъплението по чл.335,ал.1 от НК на Република Румъния и 6 месеца лишаване от свобода за 2 престъплението по чл.323, ал.1 от НК на Република Румъния, завишено след групирането им с два месеца и общото наказание от една година и два месеца лишаване от свобода е отложено за период на надзор от две години от датата на влизане в сила на наказателното решение, като по време на срока на надзор на осъденото лице са наложени и следните мерки: а/ да се явява пред Пробационната служба на Арад, на датите посочени от нея; б/да приема посещенията на пробационен служител, определен за надзора му; в/да уведомява предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което превишава пет дни, както и за връщането си; г/да уведомява за промяна на работното си място; д/ да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху средствата за препитание;

Настоящият състав прие, че са налице условията за признаване и изпълнение по чл.14 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУАС), поради следното:

І.1. Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение от държава - членка на ЕС, се отнася за две деяния, едното от които – по чл.335 от НК“ Управление на МПС без Удостоверение за управление на

МПС“ действително не съставлява, съгласно фактическото му описание престъпление по българското законодателство. Видно от посоченото в наказателното решение (л.28 от ЧНД№ 4/2022г) българският гражданин е без криминално минало, а по българското законодателство в престъпление е възведено само това управление на МПС без свидетелство за правоуправление, което е осъществено „ В едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление“, съгласно нормата на чл.343в,ал.2 от НК. Второто престъпление обаче – по чл.323 от НК- Измама: “Използването на официален документ или на документ с частен подпис, познавайки факта,че той е фалшифициран, за произвеждане на правни последици се наказва с от три месеца до две години затвор или глоба, когато използваният документ е с частен подпис“ е с признаци, които съгласно фактическото му описание, изцяло покриват признаците на предвидено и по българското законодателство престъпление – по чл.316 от НК във връзка с чл.308,ал.2 от НК, предвиждащо наказуемост за всяко лице, което „съзнателно се ползва от неистински … документ“, какъвто в случая съставлява фалшифицираното свидетелство за правоуправление, квалифициращо по-тежко документното престъпление по чл.308 от НК, доколкото е в обсега на изброените в ал.2 на чл.308 от НК документи. Тоест, първото условие за признаване и изпълнение по чл.14,ал.1 от ЗПИИСРРПОУАС е налице.

І.2. Следва да се посочи също, че изпратената за признаване и постановяване изпълнението и присъда, несъмнено съставлява Решение по смисъла на чл.3,т.1,б.“б“ от ЗПИИСРРПОУАС, тъй като е „окончателен акт на съд на издаващата държава, с което се установява,че определено физическо лице е извършило престъпление и му се налага .. наказание с отложено изпълнение, когато е съпроводено с една или повече пробационни мерки“. Наложените пробационни мерки, съответно, са такива по см. на чл.3,т.6 от ЗПИИСРРПОУАС и попадат изцяло в обхвата на посочените в чл.4 от същият закон видове мерки и по-конкретно – по чл.4,т.5 - „ задължение на осъденото лице да се отчита в 3 определени часове пред определен орган; по чл.4,т.9- „ задължение на осъденото лице да съдейства на пробационен служител или на представител на социалната служба, който носи отговорност по отношение на осъдени лица; по чл.4,т.1- задължение на осъденото лице да информира определен орган за всяка промяна в мястото си на пребиваване или в местоработата си;

І.3. Осъденото лице С., както се отбеляза по-горе има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България и трайно установени връзки: семейство,работа и близки в с.*******, област *******, определящи местоживеенето му (като фактическа връзка с определено място, съгласно даденото в Р №3 от 8.02. по к.д. 16/2000г на КС на РБ, разяснение: „фактически и трайно пребиваване на едно лице на определена територия за относително продължителен период от време“, именно на територията на Република България. Казано иначе, осъденото лице има местоживеене на територията на РБ и се е върнало в страна, с което е изпълнено кумулативното изискване по чл.14,ал.3 от ЗПИИСРРПОУАС за признаване на изпратената присъда;

ІІ. Не са налице, на следващо място основания за отказ по чл.15,ал.1,т.1 - т.9 от ЗПИИСРРПОУАС.

1. Представеното удостоверение по чл.6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт – процесното наказателно решение на РС Арад;

2. Република България е държавата, чийто гражданин е осъденото лице и в която то има местоживеене, съответно се намира на нейна територия;

3. Не е налице хипотезата на чл.14,ал.4 от посочения закон, поради което е безпредметно обсъждането и, тъй като се касае за лице, което има местоживеене и се намира на територията на Република България;

4. Изпратената за признаване и изпълнение присъда на РС Арад се отнася до мерки, за които липсват изразени от Република България при приемането на ЗПИИСРРПОУАС резерви или декларация, относно неизразена готовност за упражняване на надзор;

5. Признаването не е в противоречие с принципа „ne bis in idem“, тъй като от данните от изпратената за признаване наказателно решение е видно, че С. е лице, което „има чисто съдебно минало“(л.28 от ЧНД№4/2022г), поради което и липсва основание да се счита, че би имало опасност от накърняване посочения принцип, гарантиращ, че едно и също лице няма да бъде наказвано два пъти за едно и също деяние;

6. Както се посочи, съдебният акт е постановен във връзка с деяние, което съгласно описаните му признаци съставлява престъпление и по българското законодателство – по чл.316 във връзка с чл.308,ал.2 от НК, респективно е наказуемо и по българското законодателство;

7. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство, тъй като съгласно влизането на присъдата в сила – 21.09.2021 г. към момента на постъпване на искането в РБ – 14.01.2022г. не са изтекли предвидените в чл.82,ал.1,т. 4от НК пет години , съставляващи предвиденият давностен срок за погасяване изпълнението на наказание, в случаите, 4 когато, както е в настоящата хипотеза, наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години.

8. Осъденият С., съгласно данните за самоличността му е 30 годишен (роден е на ******* г.) и съгласно българското законодателство - чл.31, ал.1 от НК на РБ несъмнено е пълнолетен, а с оглед социалния му статус, не е лице, което се ползва с имунитет по българското законодателство;

ІІІ. Не са налице и отрицателните предпоставки за признаване, свързани с гарантирането на процесуалните права на осъденото лице, тоест не са налице основания за отказ по чл.15,ал.1, т.10 от ЗПИИСРРПОУАС. Видно от описанието на процедурата и редът за постановяване на присъдата в приложеното Удостоверение по чл.6 от закона, осъденото лице С. не се е явил лично на съдебното заседание ( б.h,т.2 от Удостоверението), но е бил надлежно уведомен в съответствие с националното законодателство на държавата, която е произнесла присъдата(наказателното решение), относно датата и мястото на разглеждане на делото, което е довело до задочното осъждане.