Решение № 57 от 24.02.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. ХАСКОВО, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20245600100623 по описа за 2024 година

Предявени са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Ищецът "Юробанк България" АД –гр. София твърди, че на 30.03.2020 г. сключил с ответницата, в качеството на кредитополучател, договор за потребителски кредит № FL1063259/30.03.2020 г. По силата на чл. 1 от този договор банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 22 304,00 лв., срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и условията, уговорени с договора. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план, представляващ неразделна част към договора, съгласно чл. 7, ал. 1 от него. С този погасителен план и в съответствие с клаузите по договора, страните договорили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. На 30.03.2020 г. кредитополучателят усвоил предоставения кредит в размер на 22 304,00 лв., което се установявало от приложеното към исковата молба банково бордеро № 7498686 от 30.03.2020 г. Твърди се още, че създаването на договорното правоотношение било предшествано от информирането на кредитополучателя 1 за всички параметри на договора за кредит чрез връчване на преддоговорна информация. Ищецът твърди, че ответницата е допуснала неизпълнение на договора - преустановила погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в чл. 7 и чл. 8 от договора, изпаднала в забава в плащането на вноските по кредита, като не били погасени две последователни месечни вноски, а именно вноска № 9 с падеж 21.12.2020 г. и вноска № 10 с падеж 21.01.2021 г., съгласно изготвения погасителен план към договора. Поради това ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем и изпратил на ответницата уведомление за това чрез ЧСИ Захари Запрянов, рег. № 875, район на действие ОС-Хасково. Уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост до ответницата било изпратено за връчване, както по постоянен адрес на лицето - с. Мезек, общ. Свиленград, така и по настоящ адрес на лицето, а именно: гр. Свиленград, ул. „Одрин“ 4 № 2, ет.З, ап.7. Въпреки положените усилия, ответницата не била намерена и връчването било извършено по реда на чл. 47 от ГПК. Не се оказало успешно и връчването на уведомлението по месторабота. Ищецът твърди, че освен неиздължената главница в размер на 21 934.49 лв., ответницата дължала на банката и възнаградителна лихва в размер на 6 211,62 лв. за периода от 21.12.2020 г. до 11.04.2023 г. на основание чл. 3 от процесния договор за банков кредит; мораторна лихва в размер на 3101,65 лв.за периода от 19.12.2020 г. до 07.06.2023 г. на основание чл. 9 от процесния договор за кредит. Твърди се още, че по ч.гр.д. № 427/2023 година по описа на РС - Свиленград било развито заповедно производство и на основание документ по чл. 417 от ГПК ответницата И. била осъдена да заплати на банката невърнатата сума по кредита. Тъй като тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника, при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заповедният съд указал на банката-ищец да предяви иск за вземането си. С тези и останалите доводи, изложени в исковата молба, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи сумите както следва: 21 934,49 лв. – невърната договорна главница; възнаградителна лихва в размер на 6211,62 лв. за периода от 21.12.2020 г. до 11.04.2023 г.; мораторна лихва в размер на 3101,65 лв. за периода от 19.12.2020 г. до 07.06.2023 г., както и направените в заповедното производство разноски, от които 624,96 лв. заплатена държавна такса и 2167,38 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, ведно с всички сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

2

В срока по чл. 367 ГПК ответницата, чрез назначен особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адв. Р. Ж., оспорва исковете по основание и размер.

Въвежда оплакване за наличие на неравноправни клаузи в договора и претендира обявяването им за нищожни, като се позовава на разпоредбите на чл.68е, ал.1 и ал.2, чл.68д,ал.1 вр.с ал.2 т.4, чл.143 ал.2,т.19 и т.20 от Закона за защита на потребителите. А именно: В чл. 3, ал.1 т.2 от договора било предвидено кредитополучателят да дължи на ищеца кредитодател след тринадесетия месец от сключване на договора до крайния срок за издължаване на кредита, променлив годишен лихвен процент в размер на 10,7, който представлявал сбор от две стойности: референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент по договора се ползвал референтният лихвен процент ПРАЙМ на „Юробанк България“ АД за необезпечени кредити в съответната валута, приложим за съответния период на начисляване на лихвата. Към договора била приложена Методология за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ за потребителски и жилищно-ипотечни кредити, като бил даден пример за изчислението на ПРАЙМ в размер на 5,5%, като се посочвало: „Ако последно калкулираната стойност на ПРАЙМ е 5,5478%, същата се закръгля на 5,55%“. Нито в договора, нито в представените доказателства по делото не били приложени данни относно размера на референтния лихвен процент ПРАЙМ към момента на сключване на договора, но при нарочна справка в сайта на ищеца се виждало, че този показател бил променен на 24.03.2020г. (няколко дни преди сключване на договора) и бил в размер на 0,65% към момента на подписване на договора. Доколкото в чл. 3, ал.1, т.2 от подписания договор бил записан размер 10,7% променлива лихва, то референтният лихвен процент в размер на 0,65% заемал изключително малък дял от цялата договорена за плащане лихва. Нито в договора, нито в представените от ищеца доказателства не били приложени или заявени данни, определящи като стойност или като процент, споменатата в чл. 3, ал.1, т.2 фиксирана договорна надбавка към момента на сключване на сделката, която била част от изчислението на променливия годишен лихвен процент. Доколкото в чл. 3, ал.1,т.2 от подписания договор била записана променлива лихва в размер на 10,7%, то фиксираната договорна надбавка заемала изключително голям дял от цялата договорена лихва, а нито на сайта на банката, нито в договора и приложенията към него, не ставало ясно каква е неговата стойност като крайна сума или процент от общата 3 променлива лихва в размер на 10,70%. Тъй като в приложенията към договора не били представени данни за конкретни стойности на референтния лихвен процент ПРАЙМ и фиксираната договорена надбавка, у кредитополучателя не се създавала правдива представа относно основанието и размера на дължимото. Това пречило на кредитополучателя да осъзнае как това би се отразило на варирането на дължимата от него лихва и създавало грешна представа за онова, което дължи и за реалната възможност да обслужва погасителните си вноски впоследствие. Това налагало да се приеме, че на кредитополучателя не била дадена правдива информация относно подлежащи на плащане суми – по основание и размер. Ето защо клаузата по чл.3 ал.1, т.2 от договора била неравноправна, по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 от ЗЗП, нищожна по силата на чл.146 от ЗЗП и не следвало да се прилага.

Вследствие на това, претенцията на ищеца за възнаградителната лихва в размер на 6211,62лв. за периода от 21.12.2020г. до 11.04.2023г. била неоснователна. Ответникът се позовава на договореното в чл. 3, ал.1,т.1 от договора и настоява, че за първите дванадесет месеца кредитополучателят дължи твърда лихва в размер 10.700%. Този период изтичал на 30.03.2021г. и дължимата по договора лихва би следвало да бъде само за периода 21.12.2020г. до 30.03.2021г., в размер, според погасителния план, на 706 лева.

На следващо място особеният представител на ответника настоява, че предвид недостатъците на погасителния план, на кредитополучателя не е осигурена възможността да осъзнае какво получава и какво трябва да заплати, с какъв финансов товар се ангажира като крайна сума срещу полученото. В представения от ищеца погасителен план към договора само таблично представени разбивки на сумите, които ще бъдат дължими по договора, но не и пълната им стойност - крайната цена, с която кредитополучател се задължавал и която следвало да бъде ясно съобщена при подписване на договора. Всичко това в своята съвкупност създавало заблуждение относно стойността и основателността на договорения между страните променлив годишен лихвен процент и представлявало заблуждаваща практика от страна на кредитодателя, по смисъла на чл.68е, ал.1 и ал.2, чл.68д,ал.1 вр.с ал.2 т.4, чл.143 ал.2,т.19 и т.20 от ЗЗП. От тук – клаузата на чл. 3 ал.1, т.2 от договора била нищожна, не следвало да се прилага, а ищцовата претенция за възнаградителна лихва в размер на 6211,62лв. за периода от 21.12.2020г. до 11.04.2023г. била неоснователна. На следващо място особеният представител 4 на ответника се позовава на заблуждаваща практика на банката, прозираща от клаузата по чл. 3 ал.10 от процесния договор. Формално кредитополучателят декларирал, че е запознат с обстоятелството, че по този договор се ползват преференциални лихвени условия, спрямо стандартните лихвени условия, при наличие на съгласие за сключване на Групова застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски кредити. Посочвало се също в ал.11, че преференциалните лихвени услови са съответно отразени в размера на приложимата годишна лихва по чл. 3 ал.1 на договора. Но нито към приложенията по договора, нито в представените с ИМ доказателства, не се съдържали обективни данни - какъв е размерът на стандартните лихвени условия, предлагани от Банката и какви са преференциалните лихвени проценти, за да се онагледи разликата. Вместо това, договорът препращал към чл. 3 ал.1, в който се включвали две точки с две различни величини на дължими лихвени проценти, като в нито един от двата показателя не бил цитиран показател „стандартни лихвени условия“. Това създавало измамно усещане на потребителя за отстъпки и промоции, с цел да бъде подтикнат към сключването на договора, който в нормални обстоятелства не би сключил.

Също така, при подписването на договора не била представена цитираната в него групова застраховка „Защита на плащанията“, с което била препятствана възможността на кредитополучателя да разбере какви точно услуги получава срещу заплатената застрахователна премия и доколко това отговаря на финансовия му интерес. Освен това, от представените от ищеца доказателства не ставало ясно - дали по договора за застраховка е било изплатено застрахователно обезщетение на банката за необслужвания кредит. С тези оплаквания ответникът счита, че целият договор за кредит е нищожен и мораторна лихва по него не се дължи. С оглед доводите за нищожност на договора, особеният представител на ответника счита, че на ищеца не се дължи възстановяване на направените в заповедното производство деловодни разноски. С тези и останалите доводи и възражения, въведени с отговора на особения представител на ответника, се преви искане за отхвърляне на предявените искове за възнаградителна лихва и мораторна лихва, както и деловодни разноски. Алтернативно, на посоченото по-горе основание ответникът претендира недължимост на възнаградителната лихва.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, обсъди доводите на страните, приема за установено от 5 фактическа страна следното:

Не е спорно, че процесният договор за кредит по своя характер е потребителски договор, като страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗПК (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и банкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗПК. В договора изрично е посочено, че е потребителски, поради което за него са приложими Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите, както и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.