Решение № 85 от 05.06.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. В=, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В= II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛА Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно гражданско дело № 20241300500125 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ГД „Г. п.“ – МВР гр.С. против Решение №109 от 23.02.2024г. постановено по гр.д.№ 2053/2023г. по описа на Видински Районен Съд.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.Счита,че обжалваното решение е нищожно като постановено срещу ненадлежен ответник.

Поддържа се, че страните по делото са в служебно правоотношение,възникнало въз основа на

Заповед

№8121К8618/23.08.2018г.,а е прекратено със Заповед №8121К-6460/10.07.2023г. като и двете заповеди са издадени от Министър на вътрешните работи в качеството му на орган по назначаване/чл.6,ал.1 ЗДСл/.Счита,че ГДГП като учреждение,в което ищецът е изпълнявал служебните си отношения не е надлежен ответник по иска за получаване на обезщетение,което по силата на закона-чл.108,ал.1 ЗДСл-се определя от органа по назначаване-Министъра на вътрешните работи.

1

Позовава се също на обстоятелството,че ищецът не е обжалвал заповедта за прекратяване на служебното отношение ,с която е определено обезщетение по чл.61,ал.2 ЗДСл и тя е влязла в сила преди подаване на иска.

Смята също ,че не са налице всички условия,предвидени в разпоредбата на чл.106,ал.3

ЗДСл,необходими при определяне правото на обезщетение.Счита,че ищецът не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст според изискванията на чл.68 КСО,като възрастта към момента на прекратяване на правоотношението с М. към 2023г. е 64г. и 6м. и 39г. и 4м.-осигурителен стаж,а М. е роден на 06.01.1965г.

Поддържа се, че ВРС неправилно е приел, че на ищеца се дължи присъденото обезщетение по чл.106,ал.3 ЗДСл, която хипотеза не може да намери приложение в настоящия случай,поради което моли постановеното решение да бъде отменено в обжалваната част като незаконосъобразно и да им присъди разноски по делото.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалба М. Ц. М. чрез адв.Б.К., с който се оспорва изцяло въззивната жалба и се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано.

Счита,че е налице пасивна легитимация за ГДГП към МВР-С.,към която ищецът е изпълнявал служебните си задължения и която е самостоятелно ЮЛ,различно от МВР,което е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на МВР.

Счита,също,че са налице всички изискуеми условия на чл.106,ал.3 ЗДСл и правилно ВРС е присъдил следващото се на служителя обезщетение.

Моли съда да потвърди обжалваното решение като му присъди и направените по делото разноски.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и събраните доказателства приема за установено следното :

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок, поради което е допустима.

По същество неоснователна.

Окръжният съд приема въззивната жалба за

Спорът между страните е основан на разпоредбата на чл.106,ал.3 ЗДСл 2 и наличието на пасивна легитимация за ГДГП.

Ищецът е предявил искове по чл.234,ал.1 ЗМВР и чл.106,ал.3 ЗДСл за обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.

Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила и двата иска и твърди,че не са пасивно легитимирани да отговарят по тях.

При разглеждане на делото пред ВРС са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно икономическа експертиза, въз основа на които с обжалваното решение съдът е отхвърлил иска по чл. 234,ал.1 ЗМВР и е приел, че са налице условията на чл.106,ал.3 ЗДСл и е присъдил следващото се обезщетение на ищеца в размер на 4 792лв.. Съдът на база събраните по делото доказателства е направил съответните правни изводи ,които са пространствени и обосновани.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът М. Ц.

М. е бил назначен със Заповед №8121К-8618/23.08.2018г. на Министъра на вътрешните работи като държавен служител на длъжността „Старши експерт“ /старши механик/ в База „Г. п. к.“-В. към Регионална дирекция“Г. п.“-Р. при Главна дирекция „Г. п.“-МВР

Служебното му правоотношение е прекратено със Заповед №8121К6460/10.07.2023г. на Министъра на вътрешните работи на основание чл.105,ал.1 и ал.2 във вр. с чл.108 ЗДСл,считано от 20.07.2023г.Разпоредено е на служителя да се изплатят полагащите се обезщетения по чл.61,ал.2 ЗДСл.

При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. приема за установено от правна страна следното :

В разпоредбата на чл.269 ГПК са посочени правомощията на въззивния съд-той се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Пръвоинстанционното решение в частта,с която се отхвърля иска по чл.

234,ал.1 ЗМВР не е обжалвано и в тази част то е влязло в сила.Обжалва се решението,с която е присъдено обезщетение по чл.106,ал.3 ЗДСл и произтичащите от това последици относно разноските и това е предмета на въззивното производство.Жалбоподателят обжалва първоинстанционното решение в неговата цялост като твърди,че същото е нищожно поради липса на 3 пасивна легитимация за ответника.

Относно пасивната легитимация първоинстанционното производство: на

ГДГП като ответник в

Наведените във въззивната жалба,а също и в отговора на ИМ, твърдения,че ГДГП не е пасивно легитимиран по спора са несъстоятелни и не са подкрепени от данните по делото.Безспорно е,че заповедите за назначаване и прекратяване на служебното отношение със служителя са подписани от Министъра на вътрешните работи.Това не прави автоматично МВР работодател.Длъжността,която е заемал ищеца е „Старши експерт“ /старши механик/ в База „Гранични полицейски кораби“-Видин към Регионална дирекция“Г п.“-Р. при Главна дирекция „Г. п.“-МВР. ГДГП към МВР-С.,към която ищецът е изпълнявал служебните си задължения като държавен служител е самостоятелно ЮЛ,различно от МВР.ГДГП е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и като такъв се разпорежда и изплаща заплатите,обезщетенията и допълнителните възнаграждения на служителите.Процесуалната правоспособност на учрежденията,чиито ръководители са разпоредители с бюджетни средства е изрично уредена и в чл.27,ал.2,изр. първо от ГПК.Обстоятелството,че орган по назначаването е Министъра на вътрешните работи не променя и не освобождава от отговорност ГДГП по искове за присъждане на обезщетения от служебни отношения.Общата разпоредба на чл.61,ал.2 КТ,уреждаща тази хипотеза се прилага по аналогия и за ЗДСл и др.закони,които уреждат отношенията с държавни служители.В случая ГДГП и МВР са в една структура като по-горе стоящ орган и орган по назначението е МВР,но служебното отношение възниква с учреждението,при което се изпълняват служебните задължения и това е ГДГП.

В този смисъл въззивната инстанция напълно споделя изводите на първостепенния съд като правилни и законосъобразни,съобразени с константната съдебна практика.Искът за присъждане на обезщетение е прпедявен срещу пасивно легитимиран ответник-ГДГП.

Районният съд правилно е възприел фактическата обстановка на база събраните по делото доказателства и е дал правилна правна квалификация на спора-чл.106,ал.3 ЗДСл. За да бъде уважена такава искова претенция в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, следните 4 правно релевантни факти:

-Служебното правоотношение да е прекратено на основание чл.106,ал.1,т.5 ЗДСл -или едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие.Установено е,че в случая служебното правоотношение е прекратено едностранно от служителя след изтичане на едномесечно предизвестие и тази законова предпоставка е налице.

-Прекратяването на служебното отношение да се е осъществило след като държавния служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.Установено е,че на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 14.06.2019г. пожизнено по чл.69б,ал.2 КСО,т.е налице е и втората предпоставка.

Тук може да се отбележи,че посочената дата на раждане на ищеца във въззивната жалба-06.01.1965г. се разминава с данните от ЕГН на М. Ц. М.

,според което той е роден на 14.02.1961г. .

-Държавният служител да има прослужена поне 1година като такъв.Ищецът има 4г. 10 месеца и 17дни стаж като държавен служител.Следователно и това условие е налице.

-Държавният служител да не е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание специален закон.Няма данни ищецът да е получавал такова обезщетение,което обстоятелство не се оспорва от работодателя.

Разглеждайки детайлно всички изискуеми условия на чл.106,ал.3 ЗДСл.

Районният съд е достигнал до правилен извод за наличие на всички предпоставки за изплащане на предвиденото в този текст обезщетение и го е присъдил на база изготвената по делото счетоводна експертиза в размер от 4 792лв..

По тези съображения окръжния съд приема оплакванията във въззивната жалба за неоснователни, като възприема изцяло изложените в обжалваното решение мотиви, които се основат на събраните по делото доказателства и нормативната уредба за конкретните правоотношения, поради което обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.

Жалбоподателят следва да заплати на ответната по жалба страна направените за настоящата инстанция разноски в размер на 850лв.-адв.

5 възнаграждение.

По изложените съображения окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №109 от 23.02.2024г. постановено по гр.д.№ 2053/2023г.по описа на Видински районен съд .

ОСЪЖДА ГД „Г. п. – МВР гр.С. да заплати на М. Ц. М.,ЕГН ********** от гр.В.,направени за настоящата инстанция разноски в размер на 850 лева -адвокатско възнаграждение .

Решението не подлежи на Касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове: