Определение № 459 от 02.10.2024, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. В. 01.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Чл.е:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно частно гражданско дело № 20241300500297 по описа за 2024 година

Делото е образувано по частна жалба от„СФС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1517, р-н П***, Бизнес сграда **, ет. 1, представлявано от управителя Я. Х. П. чрез адвокат Д. Г. против Определение № 1147 от 17.06.2024 г. по гр.д.

№ 20231320100922 по описа за 2023 г . на РС - В. с което оставен без разглеждане предявения от „СФС“ ЕООД иск и е прекратено производството по гр.д. № 922/2023 по описа на РС - В..

Считат обжалваното определение за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон.

Сочат като Неправилен изводът на първоинстанционния съд, че „работодателят може да предяви иск в съда за реализиране на ограничена имуществена отговорност на работника до изтичане на сроковете по чл. 210, ал. 2 от КТ.Единственият мотив, поради който първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д. № 922/2023 г. по описа на РС - В. е, че искът не е подаден в едномесечния срок по чл. 210, ал. 2 КТ, в който срок работодателят трябва да издаде заповед за ограничена имуществена отговорност по чл. 210, а л . 1 КТ. Същевременно първоинстанционният съд приема, че в процесния случай рекламационното производство като способ за събиране на вземането на работодателя е неизпълнимо поради прекратяване на трудовото правоотношение като съдът се позовава на отговор на правен въпрос, даден с решение по гр.д. № 587/2010 г, III г.о. на ВКС.

Твърдят, че сроковете за предявяване на иск по трудовоправен спор са изчерпателно уредени в чл. 358 КТ. Предвидените в чл. 358 КТ са давностни, а не преклузивни,давността не се прилага служебно, а следва да се направи възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника, каквото липсва.

Поради изложеното, немотивиран и противоречащ на закона е изводът на съда, че в 1 случаите, когато е невъзможно ограничената имуществена отговорност да се реализира по реда на чл. 210 КТ, работодателят е длъжен да предяви иска си в преклузивните срокове по чл. 210 КТ. Сроковете, предвидени в чл. 210 КТ, се отнасят до извънсъдебното рекламационно производство, а не до исковото съдебно производство.

В процесния случай страните не спорят, че са се намирали в трудовоправни отношения по повод на сключен трудов договор № 71/15.11.2022 г. по силата, на който ответникът е приел да изпълнява длъжността „Шофьор, лекотоварен автомобил“. Трудовият договор е с шестмесечен изпитателен срок в полза на работодателя. На 20.12.2022 г. на Ответника е възложена задача да приеме стоките от „МКЕКБ“ ЕООД и да достави тези стоки до трети лица - получатели, която задача той не е изпълнил, като е загубил част от стоката на стойност 1881,37 лв., което не се оспорва.

Ответникът е спрял да се явява на работа след причиняването на вредата. В тази връзка, със Заповед № 63 от 22.12.2022 г. трудовият договор на ответника е прекратен считано от 22.12.2022 г. Налице е и Справка до НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.

5 от КТ във връзка с прекратяване на трудовия договор. „С**с“ ЕООД е заплатил 1 881,37 лв. на Метро на 13.01.2023 г. за липсващия товар, поради което считат, че към датата на прекратяване на трудовия договор на ответника - 22.12.2022 г., работодателят не е знаел за вредата. На следващо място считат, че е налице невъзможност да бъде осъществено прихващане по реда на чл. 210 КТ. Служителят е престанал да се явява на работа след причиняване на вредата и трудовият му договор е прекратен. Освен това, към момента на прекратяване на трудовия договор не е съществувало вземане на служителя за трудово възнаграждение, срещу което да бъде извършено прихващането, поради което не е било необходимо, а и възможно, да бъде издадена заповед от работодателя по чл. 210 КТ за налагане на ограничена имуществена отговорност.

Съгласно практиката на ВКС, работодателят разполага с право на иск за обезщетение за вреди, причинени от работник по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения при определени условия - в случаите при които трудовото правоотношение е прекратено и причинените вреди са установени от работодателя след това. В този смисъл е Определение № 1095 от 11.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5351/2023 г., III гражданско отделение. След като работодателят разполага с право на иск, приложими за неговото подаване са давностните срокове, предвидени в чл. 358 КТ, а не срокът за издаване на заповед по рекламационно производство, предвиден в чл. 210, ал. 2 КТ.

Твърди се, че е налице и неправилност на извода, че имуществената отговорност на служителя е ограничена тъй като от чл. 2, т. 7 от длъжностната характеристика, приложена към исковата молба, длъжността на служителя е включвала отчетническа отговорност за превозваните от него товари.

Молят Съда да отмени обжалваното определение като неправилно и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като претендират съдебни разноски.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, данните по делото 2 и съобразявайки ги в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

С определение № 1147 от 17.06.2024 г. по гр.д. № 20231320100922 по описа за 2023 г В.ски рС отменя протоколно определение от 17.05.2024 г., с което е обявено съдебното дирене за приключено и е даден ход на устните състезания, оставя без разглеждане предявения иск от „СФС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. бул.

„Б., Бизнес сграда **, ет. 1, представлявано от управителя ЯХП, против Р. П. Н. от гр. В. с правно основание чл. 203, ал. 1 от КТ, като недопустим и прекратява производството по гр. дело № 20231320100922 по описа за 2023 година на РС -В..

ВРС е приел, че е сезиран с осъдителен иск за реализиране на ограничена имуществена отговорност на работника - ответник за причинени вреди на работодателя ищец в спора. В исковата молба се твърди, че от 15.11.2022 г. ответникът се е намирал в трудово правоотношение с ищцовото дружество, като е изпълнявал длъжността „Шофьор, лекотоварен автомобил“. На 20.12.2022 г. на ответника е възложена задача да приеме стоки от „МКЕКБ“ ЕООД и да ги достави до трети лица - получатели. Ответникът е поставил част от стоката в служебния товарен автомобил без да я закрепи, в резултат на което по време на пътуването стоката е паднала на пътя. Ответникът не е забелязал падането и е разбрал за случилото се от друг шофьор на ищцовото дружество, който е преминавал по същия път. В резултат липсващата стока не е била превозена до крайните получатели, а „СФС“ ЕООД е заплатило цената на „МКЕКБ“ ЕООД. Твърди се, че общата стойност на стоката е възлизала на 1881,37 лева.

Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение по повод на сключен трудов договор № 71/15.11.2022 г. с уговорено брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1150,00 лева, както и, че на 20.12.2022 г. при извършване на транспорт на стоки до трети лица част от натоварената стока е изпаднала от товарния автомобил, управляван от ответника, в следствие на което за ищцовото дружество е настъпила вреда.

Предявеният иск се оспорва като недопустим поради непровеждане на предвиденото в разпоредбата на чл. 210 от КТ извънсъдебно /рекламационно/ производство.

Ответникът поддържа, че са налице предпоставки единствено за ангажиране на ограничена имуществена отговорност по чл. 206, ал. 1 от КТ в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение, поради което иска от съда, в случай че приеме иска за допустим, да отхвърли претенцията за сумата над 1150,00 лева до пълния предявен размер от 1881,37 лева.

С определение от 12.03.2024 г. първоинстанционният съд е приел иска за допустим и е изготвил проект на доклад по делото, в който е квалифицирал иска по чл. 203, ал. 1 от КТ.

С протоколно определение от 17.05.2024 г. проектът на доклад е приет за окончателен.

С протоколно определение от 17.05.2024 г. съдът е обявил съдебното дирене за приключено и е дал ход на устните състезания, след което е обявил делото за решаване.

В срока за произнасяне съдът констатирал, че предявеният иск е недопустим за разглеждане и е постановил настоящия съдебен акт- Определение № 1147 от 17.06.2024 г. по 3 гр.д. № 20231320100922 по описа за 2023 г. на РС - В. с което оставя без разглеждане предявения от „СФС“ ЕООД иск и е прекратено производството по гр.д. № 922/2023 по описа на РС - В..

В.ският окръжен съд, счита, че предявената частна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна поради следното :

Производството по делото е образувано по искова молба от „СФС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С. бул. „Б., Бизнес сграда **, ет. 1, представлявано от управителя ЯХП, против ответника Р. П. Н. от гр. В. с правно основание чл. 203, ал. 1 от КТ.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Р. П. Н. да заплати на ищцовото дружество сумата от 1881,37 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 22.05.2023 г. до окончателното изплащане.

Претендират се направените по производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск като недопустим, алтернативно като частно неоснователен.

Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение.

Не се спори, че на 20.12.2022 г. при извършване на транспорт на стоки до трети лица част от натоварената стока е изпаднала от товарния автомобил, управляван от ответника, в следствие на което за ищцовото дружество е настъпила вреда.

Предявеният иск се оспорва като недопустим поради непровеждане на предвиденото в разпоредбата на чл. 210 от КТ извънсъдебно /рекламационно/ производство.

С определение от 12.03.2024 г. ВРС е приел иска за допустим и е изготвил проект на доклад по делото, в който е квалифицирал иска по чл. 203, ал. 1 от КТ. С протоколно определение от 17.05.2024 г. проектът на доклад е приет за окончателен.

С протоколно определение от 17.05.2024 г. съдът е обявил съдебното дирене за приключено и е дал ход на устните състезания, след което е обявил делото за решаване.

В срока за произнасяне съдът констатирал, че предявеният иск е недопустим за разглеждане и прекратил производството.

В.ският окръжен съд приема, че е предявен иск имуществена отговорност на работника . за реализиране на ограничена

Съобразно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от КТ, работникът отговаря имуществено пред работодателя за вредите, причинени по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения.

Кодексът на труда съдържа специален режим на имуществената отговорност на работника или служителя.

Работникът или служителят отговаря имуществено пред работодателя за вредите, които е причинил при или по повод изпълнението на своите трудови задължения.

Ограничената имуществена отговорност се прилага по отношение на всички работници или служители, които се намират в трудови правоотношения или приравнени на 4 тях. Ограниченият характер на тази отговорност се изразява в определения от закона максимален размер на дължимото обезщетение за причинена по небрежност вреда на работодателя.Тази отговорност се състои в задължението му да обезщети вредите, причинени на работодателя по небрежност. Когато вредата е причинена умишлено или е в резултат на престъпление отговорността се определя от гражданския закон (пълна имуществена отговорност).

Случаи, в които се изключва приложното поле на ограничената имуществена отговорност: За вреда, причинена умишлено и/или когато е настъпила в резултат на деяние, което съставлява престъпление, работникът или служителят отговаря по общите правила на гражданския закон. Редът за осъществяването на ограничената имуществена отговорност е установен в чл. 210 КТ и той включва два етапа – извънсъдебен и съдебен.

Извънсъдебната фаза на процедурата по реализиране на ограничената имуществена отговорност започва с издаването на писмена заповед на основание чл. 210, ал. 1 КТ.