Решение № 15314 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15314 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110153822 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано е по искова молба от **** срещу З. П. Д., с която са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: 690,03 лв. (352,81 евро) - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2024 г., доставена до топлоснабден имот, находящ се в *********, ведно със законната лихва от 03.12.2025 г. до окончателното плащане, 159,97 лв. (81,79 евро) - лихва за забава от 16.05.2022 г. до 12.04.2025 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.03.2022 г. до 31.03.2024 г. в размер на 87,73 лв. (44,86 евро) - главница, ведно със законната лихва от 03.12.2025 г. до окончателното плащане, и сумата от 20,37 лв.

(10,42 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.05.2022 г. до 12.04.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от ****** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредбата 1 топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК З. П. Д. не е депозирал отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай се установява, че със заповед № РД-41-1427/04.09.1989 г. на Председателя на ИК на СНС апартамент № 54, находящ се в ******, е определен за обезщетение на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.) на З. П. Д., в качеството му на собственик на отчужден имот за държавно жилищо строителство на блокове № 15 и 16, като липсва посочване, че се дължи разлика между стойността на отчуждения и стойността на отстъпения имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижим имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ (отм.). В случая не се твърди, а и не се установява процесната заповед № РД-41-1427/04.09.1989 г. на Председателя на ИК на СНС да е била обжалвана, респ. същата да е била отменена, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила и е породила своето действие.

По изложение съображения следва да се приеме, че през процесния период 2 между ищеца, от една страна, и ответника, от друга, е съществувало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия са доказани с приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото.

От заключението се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост, е измервано чрез монтиран в абонатната станция общ топломер, отговарящ на изискванията за метрологична годност, като от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца. Дяловото разпределение в процесния период е извършвано от ******, съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Вещото лице констатира, че за периода 01.03.2022 г. до 31.03.2024 г. ФДР е извършвала разпределението на ТЕ в блока след ежемесечен отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имотите на абонатите в СЕС, като по данни на ****** в процесното жилище е имало 5 монтирани отоплителни тела с монтирани 5 топлоразпределителя с дистанционен отчет. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно зависимост, описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на база пълния отопляем обем - 218 куб. м. Вещото лице констатира, че всяка месечна сметка за процесния имот, изготвена от ФДР, включва само цена на топлинна енергия за отопление, отдадена от сградна инсталация, и топлинна енергия за отопление на имота (отдадена от отоплителните тела), като топлинна енергия за подгряване на топла вода и за отопление на общи части не се начислява. Сочи се, че през процесния период не са изготвяни изравнителни сметки за имота, тъй като разпределението на топлинна енергия в сградата по реално ежемесечно отчитане съгласно чл. 73 НТ се е извършвало чрез реално месечно снемане на показанията на всички индивидуални уреди за дялово разпределение. Според заключението стойността на доставената до имота топлинна енергия е 684,16 лв. от които 598,34 лв. - топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и 85,85 лв. – топлинна енергия за отопление.

Предвид изложеното, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия, като количеството на доставената енергия е измервано коректно, а стойността й е в размер на 684,16 лв. (349,81 евро), до който размер искът се явява основателен, а за разликата до 690,03 лв. (352,81 евро) следва да бъде отхвърлен.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от ОУ, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за задълженията по чл. 32, ал. 1 и ал. 2, ако не са заплатени в рамките на 45-дневен срок от периода, за който се отнсят. Следователно задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж (45-дневен срок) и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, 3 без да е необходима покана.

В случая в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, е извършвано реално ежемесечно отчитане съгл. чл. 73 НТ, поради което ответникът е изпаднал в забава с изтичане на 45 дни от края на всеки месец от процесния период. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на задълженията си за стойност на доставена топлинна енергия, поради което дължи мораторна лихва за процесния период от 16.05.2022 г. до 12.04.2025 г. в размер на 158,12 лв. (80,85 евро), изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор. С оглед на изложеното, искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за тази сума и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 159,97 лв. (81,79 евро).

По отношение на вземането за стойност на услугата дялово разпределение:

Съгласно чл. 22, ал. 1 от ОУ от 2016 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. В чл. 36, ал. 1 от ОУ е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия е била реално осъществена. От представените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, се установява, че дяловото разпределение в процесната сграда през исковия периода се е извършвало от ****** - дружество, регистрирано по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Ето защо следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2022 г. до 31.03.2024 г. в размер на фактурираната й стойност от 87,73 лв. (44,86 евро).

По отношение на цената за услугата дялово разпределение в общите условия на топлоснабдителното дружество липсва предвиден срок за плащането й от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената за предоставената услуга за дялово разпределение през процесния период, поради което следва да се приеме, че искът за лихва върху стойността на тази услуга се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.