Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 62 от 07.05.2019, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Търговско дело 208/2018
Вид
Решение № 62
Подписан
07.05.2019
Състав
ГЕОРГИ МЕТОДИЕВ ПАВЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 43 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 56, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 58 · Кодекс на международното частно право

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62 гр. Добрич, 07.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при участието на секретар НЕЛИ БЪЧВАРОВА разгледа т. д. № 208/2018 г. по описа на Окръжен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 208/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по искова молба на търговско дружество ***гр. Лондон, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с която срещу „***“ ЕООД гр. Добрич, при условията на обективно съединяване са предявени следните искове:

1. Главен иск за плащане на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1045833/21.02.2013 г.

2. Акцесорен иск за плащане на сумата от 1 339.27 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1045833/21.02.2013 г., за времето на забавата ( 23.03.2013 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва.

3. Главен иск за плащане на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1047707/10.05.2013 г.

4. Акцесорен иск за плащане на сумата от 1 271.03 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1047707/10.05.2013 г., за времето на забавата ( 09.06.2013 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва.

5. Главен иск за плащане на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1050412/20.08.2013 г.

6. Акцесорен иск за плащане на сумата от 1 181.84 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1050412/20.08.2013 г., за времето на забавата ( 19.09.2013 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва.

7. Главен иск за плащане на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1052716/18.11.2013 г.

8. Акцесорен иск за плащане на сумата от 1 103.18 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 3 150.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1052716/18.11.2013 г., за времето на забавата ( 18.12.2013 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва.

9. Главен иск за плащане на сумата от 2 149.86 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1060028/19.08.2014 г.

10. Акцесорен иск за плащане на сумата от 589.40 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 2 149.86 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1060028/19.08.2014 г., за времето на забавата ( 18.09.2014 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва.

11. Главен иск за плащане на сумата от 2 149.86 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1061918/10.11.2014 г.

12. Акцесорен иск за плащане на сумата от 539.83 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 2 149.86 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г. , документирана с фактура № 1061918/10.11.2014 г., за времето на забавата ( 10.12.2014 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва.

13. Главен иск за плащане на сумата от 2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1064347/17.02.2015 г.

14. Акцесорен иск за плащане на сумата от 483.06 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1064347/17.02.2015 г., за времето на забавата ( 19.03.2015 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва.

15. Главен иск за плащане на сумата от 2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1067108/21.05.2015 г.

16. Акцесорен иск за плащане на сумата от 427.37 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1067108/21.05.2015 г., за времето на забавата ( 20.06.2015 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва.

17. Главен иск за плащане на сумата от 2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1068826/12.08.2015 г.

18. Акцесорен иск за плащане на сумата от 377.63 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1068826/12.08.2015 г., за времето на забавата ( 11.09.2015 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва.

19. Главен иск за плащане на сумата от 2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по Договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1071436/18.11.2015 г.

20. Акцесорен иск за плащане на сумата от 318.89 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение в размер на сумата от 2 160.00 евро, представляваща неплатена лицензионна такса по договор за разпространение на телевизионни програми № 1100/01.01.2012 г., документирана с фактура № 1071436/18.11.2015 г., за времето на забавата ( 18.12.2014 г. – 11.07.2018 г. ), определено по размер от законната лихва.

В обстоятелствената част на исковата молба са инвокирани следните твърдения:

На

01.01.2012 г. между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответникът е получил неизключителното право за срока на действие и в рамките на територията на гр.

Добрич, да приема и разпространява телевизионни канали, посредством мрежите за приемане от абонатите, срещу задължението да заплаща на ищеца нетна месечна лицензионна такса.

Ищецът е изпълнил своите задължения, като е предоставил на ответника достъп до телевизионните канали.

Ответникът не е изпълнил задължението за плащане на дължимите лицензионни такси.

С допълнителната искова молба, ищецът е прецизирал петитума на исковата молба, като е претендирал от ответника заплащането на дължимите суми в евро.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на разноски.

Ответникът оспорва иска като недоказан и неоснователен. Оспорва размера на дължимото възнаграждение, като релевира възражение за неизпълнен договор и инвокира възражение за погасяване по давност на исковите претенции.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От доказателствата по делото се установява, че на 01.01.2012 г. между ***London, UK, от една страна като телевизионна организация и „***” ЕООД гр.

Добрич, Република България, от друга страна като оператор, е сключен договор № 1100 за разпространение на канали VIASAT

NATURE, VIASAT EXPLORER, VIASAT HISTORY и TV

1000, по силата на който телевизионната организация предоставя на оператора неизключително право за срока на действие на договора и в рамките на територията, да приема и разпространява каналите посредством мрежите за приемане от абонатите в съответствие с условията и сроковете на договора – чл. 1.1. от Договора.

Договорът влиза в сила на

01.01.2012 г. и е валиден за срок от 36 месеца – чл. 2.1. от Договора.

Операторът заплаща лицензионна такса, обозначена в Приложение № 1 и увеличена с 15 % всяка година, освен ако страните се договорят друго в писмен вид – чл. 6. от Договора.

Съгласно чл. 7.1. от Договора, в срок от пет дни от края на всеки месец, операторът представя отчет на телевизионната организация за броя на абонатите. При получаване на отчета, телевизионната организация незабавно издава фактура за лицензионната такса за месеца, за който е съставен. Операторът изплаща фактурата в срок от 14 дни - чл. 7.2. от Договора. Плащането се извършва в евро, съгласно издадената от телевизионната организация фактура – чл. 7.7. от Договора.

Страните са уговорили, че договорът и всеки възникнал спор във връзка с неговия предмет се управлява и тълкува в съответствие със законите на Англия и се подчинява на неизключителната юрисдикция на английските съдилища, но телевизионната организация не е ограничена в правото да предяви иск срещу оператора в българските съдилища за плащане на дължимите суми по договора – чл. 25.6. от Договора.

Не се спори по делото, че телевизионната организация е изпълнила задълженията си, произтичащи от договора, като е предоставила на оператора достъп за разпространение на телевизионните канали.

В съответствие с клаузите на договора, телевизионната организация е издала следните фактури: № 1045883/21.02.2013 г. за сумата от 3 150.00 евро, № 1047707/10.05.2013 г. за сумата от 3 150.00 евро, № 1050412/20.08.2013 г. за сумата от 3 150.00 евро, № 1052716/18.11.2013 г. за сумата от 3 150.00 евро, № 1060028/19.08.2014 г. за сумата от 2 149.86 евро, № 1061918/10.11.2014 г. за сумата от 2 149.86 евро, № 1064347/17.02.2015 г. за сумата от 2 160.00 евро, № 1067108/21.5.2015 г. за сумата от 2 160.00 евро, № 1068826/12.08.2015 г. за сумата от 2 160.00 евро и № 1071436/18.11.2015 г. за сумата от 2 160.00 евро.

Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е констатирало, че гореизброените фактури са отразени в счетоводните книги на оператора в съответствие с разпоредбите на действащото данъчно и счетоводно законодателство на Република България. Експертизата не е установила извършени от страна на оператора плащания за погасяване на задълженията му, произтичащи от договора.

При така безспорно установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВЕТЕ:

1. Международна компетентност на делото на българския съд.

Всеки съд на държава-член на Европейския съюз, при разглеждането на дела по въпросите на гражданското и търговското право с трансгранични последици, е длъжен да прилага източниците на общностното право.

Към датата на сключване на Договора – 01.01.2012 г., основанията за международна компетентност на съд на държава-член на ЕС за разглеждане на гражданско или търговско дело посредством двустранни процесуални стълкновителни норми на общностното международно частно право са уредени в Регламент