Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4378 от 03.12.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13082/2025
Вид
Решение № 4378
Подписан
03.12.2025
В сила
30.12.2025
Състав
ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 125, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 125, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 179, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4378 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110213082 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. И. С., ЕГН **********, с адрес **************, против наказателно постановление № 841769- F828369/30.07.2025 г., издадено от Директора на офис „Изток” при ТД на НАП София за извършено нарушение с правна квалификация по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. На основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС му е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.

В жалбата фактът на извършване на нарушението и фактическата обстановка, обективирана в АУАН и НП, не се оспорват. Същеврменно се застъпва, че издаденото НП е материално незаканосъобразно. Изтъква се, че нарушението е първо за нарушителя, отстранено е незабавно след отправената покана и дължимият ДДС е своевременно внесен.

С оглед съответните обстоятелства се прави искане случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

За проведеното на 25.11.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят С. не се явява и не изпраща представител, а наказващият орган се представлява от юрк. К..

В дадения ход по същество юрк. К. пледира жалбата да бъде оставена без уважение, и наказателното постановление - потвърдено. Поддържа, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени реквизити и че извършването на нарушението е доказано. Застъпва, че наложената глоба е справедлива по размер, като случаят не е маловажен по смисъла на чл.

28 ЗАНН, с оглед периода на забавата и липсата на обстоятелства, които да обуславят извод за по-ниска степен на обществената му опасност в сравнение с обичайната такава на нарушенията от същия вид. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

На 19.05.2025 г. в офис „Изток“ на ТД на НАП София, при извършена проверка в информационната система на НАП, било констатирано, че С. И. С., в качеството на регистрирано и задължено по ЗДДС лице, не е изпълнил задължението си по чл. 125, ал. 5 ЗДДС за подаване на справка-декларация по ЗДДС за данъчен период месец април 2025 г. в законоустановения срок - до 14.05.2025 г. Предвид това до жалбоподателя била изпратена покана изх. № ВК-2214-256#181/19.05.2025 г.

Впоследствие, на 12.06.2025 г. декларацията по чл. 125, ал. 1 ЗДДС за месец април 2025 г. била подадена от С. с КЕП, с вх. № 22143470193/12.06.2025 г. На същата дата жалбоподателят се явил в офис „Изток“ на ТД на НАП София, и констатирайки горните обстоятелства, свидетелката В. И., инспектор по приходите в НАП, гр. София, офис „Изток“, му съставила АУАН № F828369/12.06.2025 г., в който описала нарушението и го квалифицирала съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗДДС. АУАН бил предявен и връчен на С., който го подписал без да направи възражения. Писмено възражение постъпило в законоустановения срок.

Преценявайки възражението като неоснователно, въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, директорът на офис „Изток“ при ТД на НАП София издал против жалбоподателя С. атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС му наложил глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката В. И., и писмени - покана изх. № ВК-2214256#181/19.05.2025 г.; възражение № ЕВ-54-2214-2038/13.06.2025 г.; декларация вх. № 22143470193/12.06.2025 г.; покана изх. № ВК-2214-256#181/19.05.2025 г.; справка за общи задължения; справка за регистрация по ЗДДС; заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г.

Съдът кредитира приобщената доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателства и доказателствени средства за относими към предмета на доказване, обективни и допълващи се взаимно. Показанията на свидетелката И. са последователни и подробни, и кореспондират с писмените доказателства, в това число приложените справки, поради което основания да не бъдат кредитирани не се констатират. Конкретно посредством изложеното от нея и приложените покана и справка-декларация се доказват обстоятелствата по установяване на нарушението, моментът на подаване на справката-декларация и съставянето на процесния АУАН.

Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и тази на административнонаказващия орган следват по силата на заеманите длъжностни качества и въз основа правомощията, делегирани им съгласно заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН .

Съдържанието им кореспондира с формалните изисквания за законосъобразност съгласно чл.

42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, и процедурата по връчването им на жалбоподателя е 2 изпълнена надлежно. Предвид това съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени неотстраними нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Разпоредбите на чл. 125, ал. 1 ЗДДС и чл. 125, ал. 5 ЗДДС императивно предвиждат задължените по закона лица, каквото е жалбоподателят С., да подават справка-декларация за всеки данъчен период до четиринадесето число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

От доказателствата по делото се установи, че жалбоподателят, в качеството на задължено лице, не е подал в ТД на НАП, офис „Изток“, гр. София изискуемата справкадекларация за месец април 2025 г. в срок до 14.05.2025 г. включително, с което нарушението е осъществено от обективна страна на първия следващ ден след 14.05.2024 г., а именно на 15.05.2024 г.

Същото е формално по характер и е извършено чрез бездействие - неизвършване на дължимото действие по подаване на справката-декларация в законоустановения срок.

Осъществено е при непредпазлива форма на вината, доколкото С. е следвало да следи за спазването на срока. Периодът на закъснението възлиза на 29 дни, като декларацията е била подадена едва след изпращане на поканата от органите на НАП.

Извършвайки преценка на обстоятелствата по делото, съдебният състав достигна до извода, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не се констатират нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито по-ниска степен на обществената му опасност от обичайното проявление на обществената опасност на нарушенията от същия вид, като внасянето на дължимия ДДС е законово задължение на жалбоподателя. Подаването на справкатадекларация, макар със закъснение, също не следва да се тълкува в негова полза, тъй като не е било резултат от собствена мотивация, а е следствие на извършената в НАП проверка и уведомяването му посредством изпращането на покана. Освен това допуснатото закъснение от 29 дни не е пренебрежимо малко. Следователно нормата на чл. 28 ЗАНН се явява неприложима. Доводите в съответната насока са неоснователни и не следва да бъдат споделени.

От друга страна, обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, е релевантно за индивидуализацията на следващата се в резултат от осъществяването му административнонаказателна отговорност. В случая глобата е индивидуализирана в минимално предвидения съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лв., при което е справедлива и съобразена с обстоятелствата по случая и тежестта на извършеното нарушение.

По изложените съображения съдът прие, че атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила, и следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 4 ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно открито съдебно заседание, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 130 /сто и тридесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.

3

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 841769-F828369/30.07.2025 г., издадено от Директора на офис „Изток” при ТД на НАП София против С. И. С. за извършено нарушение с правна квалификация по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, за което на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС му е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес ************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Национална агенция за приходите /НАП/ сума в размер на 130 /сто и тридесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4