Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 138 от 08.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 3038/2022
Вид
Решение № 138
Подписан
08.02.2023
В сила
16.03.2023
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Борис Димитров Илиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20225300503038 по описа за 2022 година

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано по въззивна жалба на В. Ю. М., ЕГН: ********** от гр.

Асеновград, ул. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат Д., против Решение № 292 от 23.08.2022 г., постановено по гр. дело № 2321 по описа на РС – Асеновград за 2021 г., в частта, с която са изменени определените по гр. д. № 1611/2017 г. по описа на РС – Асеновград мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето Н. В. М. ЕГН: **********, като упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката К. Й. П., ЕГН: **********, при която е определено и неговото местоживеене, определен е режим на лични отношения на детето с жалбоподателя, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, по три дни по време на зимната и пролетната ваканция и по два дни по време на Коледните/Новогодишните празници и Великденските празници, осъден е жалбоподателят да заплаща на детето със съгласието на майката месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 01.10.2021 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и е осъден същият да заплати по сметка на РС –Асеновград държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 240 лв., а в полза на К. Й. П. сумата от 670 лв. - разноски по производството.

Във въззивната жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на решението в посочената част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата 1 отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли изцяло.

Твърди се, че не са налице никакви основателни причини, които да водят до изменение на определените вече мерки.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от К. Й. П., чрез пълномощника й адвокат А., в който същата се оспорва като неоснователна и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на издръжка над уважения размер до претендирания такъв от 300 лева месечно, поради което в тези си част същото е влязло в сила.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК, съдът намира решението за валидно и допустимо в обжалваните му части, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор, като по отношение на неговата правилност, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата съгласно постановеното по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК, предвид че се касае за производство, в което съдът следи служебно за защита интереса на детето.

Обжалваното решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в писмена форма и е подписано от съдията, който се е произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт.

Обжалваното е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни такива, пречки за упражняване на правото на иск и първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения иск.

По съществото на правния спор въззивната инстанция намира следното:

Предявен е от К. Й. П., в качеството на законен представител на Н. В. М. ЕГН ********** против В. Ю. М. иск с правна квалификация по чл. 59, ал. 9 от Семейният кодекс / СК /.

В исковата си молба, ищецът твърди, че с Решение № 367 от 10.08.2018 г. постановено по гр. Д. № 1611/2017г. по описа на АРС, влязло в законна сила на 05.08.2019г., местоживеенето на Н. В. М. е определено при нейния баща В. М., на бащата е предоставено упражняването на родителските парва, а на майката е определен режим на лични отношения с детето и е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 150лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В мотивите на постановеното решение съдът бил приел, че предвид събраните доказателства в интерес и на двете деца е за в бъдеще да живеят при майка си с оглед възрастта, пола им и желанието и възможностите на майката, но поради установения синдром на родителско отчуждение от страна на Н. към майка е прието, че е в разрез с интересите на детето би било насилственото му извеждане от средата в която живее, като родителските права са предоставени на бащата.

Сред фактите на които се основава предявения иск по чл. 59, ал. 9 от СК се 2 твърди в исковата молба, че в последствие са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, които налагат изменение на упражняването на родителските права, а именно:

Изтъква се в исковата молба, че още в началото на 2021г. Н. е започнала да усеща нуждата от контакт и общуване с майка си и е осъзнала, че не е вярно това, което е чувала от семейството на баща си, като на рождения ден на майка си– 01.09.2021г – й се е обадила, за да я поздрави. Разговорът продължил около час. Н. най-после дала шанс на майка си да й разкаже своята гледна точка и разбрала, че е била нарочно настройвана от баща си и семейството му да забрави съществуването на майката. След този разговор започва всеки ден да се чува с майка си и да си пишат в „Месинджър“ и „Вайбър“, започват да се срещат. На рождения ден на детето и имен ден на майката/14.09.2021 г./, детето решава да сподели с баща си като му казва, че майка й е я е потърсила и иска да се виждат. Бащата много се ядосал, веднага се обадил на бабата по бащина линия и на снаха си да се качат в апартамента и да говорят с детето, като я поставят в положение да се срамува от това, че има желание да се вижда с майка си. Бащата дал на детето да разбере, че е изключително разочарован от постъпката й, като и че е категорично против подобни срещи и контакти. На21 септември, когато се прибрал в къщи, извикал детето като й определил 2-3дни срок да реши като избере дали остава при него, но без срещи с майка си, или отива при майка си , но няма връщане при него. На следващия ден влязъл при детето и я попитал дали е решила, на следващата вечер Н. си легнала преди баща й да се прибере, малко след полунощ баща й отново влязъл в стаята й, събудил я и започнал да рови по бюрото и в чантата й, събрал таблета, часовника, зарядните и всичко каквото намерил, поискал телефона а след това и паролата, и тя му ги предала. Започнал да рови в телефона й, да я обижда наричайки я „нагла“ , „лицемерка“, „паднало ниво“,„лъжкиня“ и др. Същата вечер Н. поискала да се обади на майка си за да отиде да я прибере, но бащата отказал да й върне телефона, казал й да си намери начин. Детето потърсило телефон от стринката С., която живее на етажа под тях и така повикала майката, която отишла и я прибрала в дома си. От този момент детето живее там със сестра си Д. и природената сестра К.. Счита, че е налице промяна на обстоятелствата от определяне мерките по отношение на детето, и е в интерес на детето те да бъдат изменени.

В петитума на исковата молба се съдържа искане, съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК и предостави на ищцата упражняването на родителските права по отношение на детето Н. В. М., както и местоживеене на детето при нея. Като режим на лични отношения на бащата В. Ю. М. с детето се иска всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18ч в петък до 18ч в неделя, един месец през лятото,както и по три дни по време на зимната и пролетната ваканция и по два дни по време на Коледните/Новогодишните празници и Великден – през година. Относно издръжката е поискано ответникът да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на основания за изменяне или прекратяване на издръжката.

В писмения отговор на исковата молба В. Ю. М. оспорва иска и в частност, че обстоятелствата не са се изменили по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК. Изразява становище че няма основание упражняването на родителските права да се предоставя на ищцата К. П., нито местоживеенето на детето да е при нея. Признава, че страните имат две деца – Д. М. и Н. М., както и че детето Д. живее при майка си, а Н. е живеела при баща си. Оспорва всички останали обстоятелства в ИМ, като твърди че са силно изопачени. След навършване на 16 годишна възраст и след провеждани скрити 3 разговори с майка си и под нейно влияние Н. започнала да излиза по нощни заведения, паралелно с това започнала да пуши цигари, да закъснява и да се прибира с разни компании след полунощ. В резултат на това ответникът, като нейн баща разговарял с нея за това че има нужда да подобри дисциплината си и, че не е редно и нормално да посещава нощни заведения до късно вечер, макар и с майка си, че не е редно да пуши цигари и да закъснява вечер. Твърди на следващо място, че детето силно е намалило успеха си в училище, а ответникът бил извикан в училището, след като нанесла побой над учител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна.

По делото е безспорно, че страните са живели на семейни начала, като по време на съвместното им съжителство са се родили децата им Н., родена на 14.09.2005 г. и Д., родена на 01.11.2011 г.

С решение № 367/10.08.2018г. постановено по гр. Д.№ 1611/2017г. по описа на

РС- Асеновград, влязло в законна сила на 05.08.2019г. е предоставено упражняването на родителките права върху детето Н. В. М. ЕГН ********** на нейния баща и при него е определено местоживеенето на детето, а на майката е определен режим на лични отношения и е осъдена да заплаща издръжка за детето в размер на 150лв., считано от влизане в сила на решението. Със същото решение е предоставено упражняването на родителките права върху детето Д. В. М. на нейната майка и при нея е определено местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения и е осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 140лв., считано от влизане в сила на решението.

Ищцата има родено още едно дете – К. П.П. родено на 11.11.2019г.

Според справки от ТД на НАП, постъпили в първоинстанционното производство, майката К. П. работи в *** гр. Асеновград и получава месечен доход в размер на 650лв., бащата В. М. работи във „*** ЕООД гр. Асеновград и получава месечен доход от 1600 лева, притежава земя и сгради и два леки автомобила –пежо и хонда.

Видно от удостоверение с изх. №УР-08-442/13.04.2022 г. детето Н. е ученичка в 10 В клас за учебната 2021/2022г в СУ „***“ гр. Асеновград.

Според приетият в производството социален доклад, изготвен от Дирекция "Социално подпомагане" –Асеновград, за детето Н. е осигурена сигурна и безопасна среда за отглеждане и развитие, обезпечават се адекватно потребностите съобразно възрастта.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите П.П., А.Х. и С. Г.. В показанията си свидетелят Панев заявява, че Н. му разказала, че е имала желание да се вижда с майка си, но баща й е забранявал и й казал да избере дали да остане при него или при майка си и тя решила да отиде при майка си.

Твърди , че в момента Н. се чувства добре, грижи се за сестра си К.. Н. не се вижда с баща си, от детето знае, че не желае да ходи при баща си Твърди, че има правила при отглеждането на Н., както и за добър успех в училище. На детето бил определен вечерен част до 21.00-22.00ч, като тя го спазвала. Н. не контактува с никой от семейството на бащата, тъй като не желаела, откакто е напуснала жилището на баща си, той е дошъл един ден с негови приятели да я търси, но никой не излязъл, детето се разплакало и казало, че не иска да го вижда и повикали полиция. Знае, че Н. е блокирала телефонния номер на бабата по бащина линия, тъй като й е звъняла 4 многократно. Заявява, че с майката се интересуват от успеха на Н. в училище, и той в момента е висок.