Решение № 1266 от 05.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.а Въззивно гражданско дело № 20231100513935 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15193/19.09.2023г . по гр.д. № 30129 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 39-ти състав е признато за установено по предявен с искова молба вх. № 114829/07.06.2022г. на С. П. К., ЕГН ********** срещу УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че С. П. К., ЕГН ********** не дължи на УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 заплащане на сумата от общо 2 220,72лв., представляващи вземания за които е издаден изпълнителен лист от 19.10.2017г. и е образувано изпълнително дело № 20138580400942 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ като погасени на основание на чл. 739, ал.1 от ТЗ поради непредявяването им в производството по несъстоятелност, като УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 е осъдено да заплати на адвокат Н. О. с личен № 1500430710 на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 515,04лв. за процесуално представителство на ищеца С. П. К., УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 е осъдено да заплати на Софийски районен съд на основание на чл . 78, ал. 6 от ГПК сумата от 88,82лв. за държавна такса, като недопустимо е прекратено производството за горницата над 2220,72лв. до предявен размер от 2274лв., к а т о С. П. К., ЕГН ********** е осъден да заплати на УниКредит

Булбанк”АД, ЕИК 831919536 на основание на чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата от 14,82лв. представляващи съдебни разноски.

1

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 281283/10.10.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете

УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 , в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е , че не бил пасивно легитимиран да отговаря по така предявения иск, вземанията били цедирани на трето лице на 15.10.2018г., за което било изпратено съобщение до ищеца. Знанието на ищеца за цесията се установявало и от обстоятелство , че идентичен иск бил предявен от него срещу това трето лице и по него било образувано дело № 5844/2022г. на СГС . Задълженията на ищеца към банката били премахнати от записванията й поради договора за цесия. Техническа грешка или друга на ЧСИ при посочването на кредитор в поканата за изпълнение и постановлението за възлагане не обосновавали правен интерес от иска срещу банката. След договора за цесия банката не вземала участие по изпълнителното дело, по отношение на банката делото следвало да се счита за прекратено на основание на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК С оглед на постановеното решение по несъстоятелност на дружеството и на неограничено отговорните му съдружници приложими били по – подходящите разпоредби на чл. 433, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК. Не били осъществени предпоставки по чл. 439 от ГПКда има нововъзникнали факти от значение на изпълняемото право. Решението на ОС-Кюстендил било достатъчно, за да бъдат за приети погасени спорните вземания и да се прекрати изпълнението, не било необходимо да се води дело по иск по чл. 439 от ГПК. Неограничено отговорния съдружник в обявено в несъстоятелност дружество не бил предприемач по смисъла на Директива ЕС 2019/1023 на ЕП и на съвета от 20.06.2019г. за разлика от едноличния търговец. Понятието потребител по смисъла на директивата обхващала лицата, които не са предприемачи, тоест тези, които не упражняват търговска или стопанска дейност. Те не били и лица, които действали като управители или директори на дружество в несъстоятелност, нито били съдружници в персонални дружества или в граждански дружества.

Директивата предвиждала възможност за производство срещу неплатежоспособни физически лица, което е различно от производството по несъстоятелност на ФЛ-предприемачи, имало законопроект за несъстоятелност на ФЛ, приемането на такава уредба съответствала на ангажиментите ни по Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът акцентирал на добросъвестността на длъжниците - -такива, които са поемали задължения съобразно имуществото и доходите си и които с действията си не са увредили умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите. Принципа на добросъвестността не можело да бъде заобиколен чрез прилагане на производство по несъстоятелност на персонално дружество за създаване на основание за погА.ване на лични задължения на съдружниците към техните кредитори. Само ако са изчерпани всички механизми за изпълнение и е даден разумен срок за защитата правото на собственост на кредитора чрез 2 възможност да съберат вземания можело да се погаси8опрости задължението.

В случая този принцип не бил спазен, защото щом се води иск за връщане на принудително събрани суми, означавало че не са изчерпани всички механизми за събиране на сумите при прекратяването на симулативното производство по несъстоятелност на А. и Сие”ООД. Процесните вземания били по договор за кредит от 16.10.2007, размел на същите към момента на цесията били 12180,62 евро. А. и Сие 2019”СД било създадено по учредителен договор от 01.052019г., С. К. бил негов управител, вписано било в ТР на 01.07.2019г., на 29.01.2020г било подадено искане от дружеството за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството с начална дата на неплатежоспособност само 1 месец след вписването на дружеството. Това дружество било обявено в несъстоятелност, като производството било прекратено на дружеството било заличено с решение от 08.10.2021г. На същия адрес било регистрирано и друго дружество – Матола и Сие”СД, съдружник в него бил друг длъжник на банката и по отношение на това дружество се процедирало по същия начин. Така следвал извода, че дружеството е създадено с цел да изпадне в неплатежоспособност, да се образува производство по несъстоятелност срещу него и неговите съдружници и производството да се прекрати като дружеството се заличи и така да се погА.т и личните задължения на съдружниците, предхождащи участието им в дружеството. Видно от мотивите на Решението от 08.10.2021г. по т.д. № 4/2020г. на ОС-Кюстендил не бил обявен личен фалит на С. К. По смисъла на чл. 743 от ТЗ несъстоятелността по отношение на неограничено отговорния съдружник нямала за цел да удовлетвори вземанията на кредиторите за лични задължения на неограничено отговорния съдружник Те не са търговци и не могат да бъдат обявени в несъстоятелност. Решението по чл. 632, ал. 4 от ТЗ не водела до погА.ване на лично задължения на основание на чл. 739 от ТЗ, защото процесното вземане било срещу физическо лице в личното му качество и това вземане било възникнало преди възникване на дружеството. Само при прекратяване на несъстоятелност по чл. 735, ал.1 от ТЗ можело да се приложи чл. 739 от ТЗ, в хипотеза по чл. 632 ал. 4 от ТЗ нямало фаза по предявяване и приемане на вземания. Затова и нормата на чл.

685, ал. 4 от ТЗ сочела че при прекратяване на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 от ТЗ започвало да тече нова погасителна давност. Ищецът имал дълг към банката, не го изпълнявал, участвал в дружество, което само за 1 месец натрупало задължения и поискало да бъде обявено в несъстоятелност, възползвал се от процедурата по търговска несъстоятелност и се позовал на чл. 739 от ГПК. Това поведение извличало благоприятни последици от собственото му недобросъвестно поведение .

Претендирало е разноски

Въззиваемият- ищец С. П. К., ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението е правилно. Действително имало производство по дело 8544/2022г. на СРС, но предмет на същото били суми п друг изпълнителен лист, имал правен интерес от предявения иск, доказателствата 3 по делото не установявали, че това вземане е предмет на договора за цесия от 15.10.2018г Приложението към цесията не сочел № на договор, а и изпълнителния лист бил за съдебни разноски, а не за вземания по договор за кредит. Уведомлението за цесия сочело вземания по договор за кредит, поканата за доброволно изпълнение изрично сочело банката като взискател, нямало документи, които да сочат че това е грешка. Съдружникът не бил предприемач, затова и директивата посочена от въззивника не била приложима за него. Закона за несъстоятелност на физически лица не бил действащ право, а и не бил приложим в случая. Както законът така и тълкувателно решение от 13.07.2020г. на ОСТК на ВКС, сочели, че при прекратено производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 от ТЗ се погА.ват вземанията на личните кредитори на неограничено отговорните съдружници без да се е размила фазата по предявяване и приемане на вземанията на кредиторите поради невнА.не предварително на разноски Погасителния ефект на чл. 739 от ТЗ обхващал и вземанията, които са възникнали преди несъстоятелността, дори същите да нямат търговски характер. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение.

Оспорил е поради прекомреност претенцията на въззивника за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

114829/07.06.2022г. на С. П. К., ЕГН ********** срещу УниКредит

Булбанк”АД, ЕИК 831919536, с която е поискал от съда на основание чл. 439 от ГПК да признае за установено, че С. П. К., ЕГН ********** не дължи на УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 заплащане на сумата от общо 2 274лв., представляващи съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 19.10.2017г. по гр.д.№ 45381/2014г. на СРС и за събиране на които е образувано изпълнително дело № 20138580400942 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 на КЧСИ като погасени на основание на чл.

739, ал.1 от ТЗ поради непредявяването им в производството по несъстоятелност. Навел е твърдения, че по образуваното през 2013г. изпълнително дело било разпродадено имуществото му, направил опит се възстанови като стартирал бизнес в съдружие, но не успял, фалирал и като физическо лице като неограничено отговорен съдружник на А. и сие 2019”СД в несъстоятелност, производството по което било прекратено и дружеството било заличено . Приложима била разпоредбата на чл. 739 от ТЗ.

Неколкократно искал от ответника да отпише задължението му, но му било отказано, а на 07.02.2020г. получил и покана за доброволното плащане на сумата по този изпълнителен лист При липса на достатъчно имущество за да се платят началните разноски в производство по несъстоятелност длъжникът бил в икономически най-тежкото положение, безпредметно било да се развива фаза по предявяване и приемане на вземания, неосъществяването й не било аргумент да не се приложи чл. 739 от ТЗ. Да се приемело обратното означавало да се допусне след приключване на производството по 4 несъстоятелност за дългове възникнали преди това да се позволи на кредитори да търсят изпълнение въз основа на новопридобито от длъжника.

Това противоречало на универсалния характер на принудителното изпълнение при несъстоятелността , а и създавало дуалистичен режим по отношение на длъжниците в зависимост от правноорганизационната им форма-дали са дружество или едноличен търговец, за последния заличаването в търговския регистър не се отразявало на правосубектността му за разлика от дружеството.С прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на дружеството се приключвало производството по несъстоятелност по отношение на неограничено отговорните съдружници.

Той не можело да е в по-тежко положение от едноличния търговец и затова приложима била разпоредбата на чл. 739 от ТЗ. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Ответникът УниКредит Булбанк”АД, ЕИК 831919536 в предоставения му срок за отговор не е изразил становище. Със становище, депозирано след срока за отговора е посочил, че иск е недопустим и неоснователен. Навело е твърдения, че не е процесуално легитимиран да отговаря по исковете, ищецът нямал правен интерес от иска, поради прехвърляне на вземането с договор за цесия на трето лице , за което длъжник бил уведомен, не бил той съставил поканата и събщението по изпълнителното дело. Не бил дал повод за завеждането на делото. Производството по несъстоятелност на дружеството било инициирано и проведено с цел заобикаляне на действащата нормативна уредба. Събирателното дружество било създадено доста след натрупването на лични задължения на ищеца в огромен размер, дружеството съществувало съвсем кратко, кратък бил период на дейността му, ако такава изобщо била осъществявана. Претендирало е разноски.