Решение № 261936 от 11.06.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№261936 град Варна,

11.06.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в публично заседание проведено на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА при секретаря ГАЛЯ

ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13294 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени искове от А.Н.Я. с ЕГН: ********** с настоящ адрес: *** А, чрез адвокат С.Д. ***, кантора с адрес: ** срещу "Е.П." АД ЕИК: ** със седалище и адрес на управление:***.

Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да признае за установено в отношенията между страните: че А.Н.Я. с ЕГН:********** не дължи претендираната от "Е.П." АД ЕИК: *, сума в размер на 878.37 лв. по клиентски номер * с абонатен номер: * относно обект на потребление в гр. Варна ***, представляваща сбор от следните фактури:

• фактура

**********/10.08.2016г. на стойност 27,18 лв.;

• фактура

**********/12.09.2016г. на стойност 25,08 лв.;

• фактура

**********/10.10.2016Г. на стойност 13,43 лв.;

• фактура **********/03.11.2016г. на стойност 19,00 лв.;

• фактура

**********/10.11.2016г. на стойност 41,09 лв.;

• фактура

**********/12.12.2016г. на стойност 15,89 лв.;

• фактура

№**********/21.12.2017г. на стойност 736,70 лв., представляваща корекция на сметка за периода от 21.09.2017г. до 19.12.2017г. съгласно справка за корекция на основание чл.48, ал.1, т.1Б от ПИКЕЕ, както и за признаване за установено, че считано от 15.02.2002г. договорът за продажба на електрическа енергия при Общи условия между А.Н.Я. с ЕГН:********** и "Е.П." АД ЕИК: * по отношение на клиентски номер: * с абонатен номер: * за обект на потребление, представляващ жилищна сграда в **, е прекратен.

Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:

На 15.02.2002г. ищецът заедно със своята майка С. А. Н. са прехвърлили в полза на неговия брат – З. Н.Я. притежаваните от тях 5/6 идеални части от правото на собственост по отношение на жилищна сграда, находяща се в *, ведно с притежаваните от тях 5/12 идеални части от дворното място върху която е построена. Тази сделка е обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*, том *, peг. № * дело №* от 2002г. вписан в Служба по вписванията под вх. peг. №* от 15.02.2002г. с Акт №* том * дело №*/2002г..

В последствие на 08.09.2014г. братът на ищеца е прехвърлил притежаваната от него жилищна сграда ведно с 1/2 идеална част от дворното място на Х. Б. И. Това е видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №* том * peг. №* дело №* от 2014г., вписан в Служба по вписванията под вх. peг. №* от

08.09.2014г.

За отчитане и заплащане на използваната електрическа енергия в горепосочената жилищна сграда е била открита партида с клиентски номер * с абонатен номер: * с титуляр А.Н.Я..

Считано от 15.02.2002г., когато е прехвърлил притежаваната от него идеална част от правото на собственост по отношение на процесния обект на потребление в **, ищецът е загубил качеството си на потребител и страна по договор за продажба или пренос на електрическа енергия. Това е така, защото считано от тази дата той вече не е имал качеството нито на собственик, нито на ползвател и не е отговарял на легалното определение за потребител, което е дадено в чл.4, ал.1 от Общите условия на „Е. П. П." АД.

Проблемите за ищеца започват след като на 08.09.2014г. брат му прехвърля правото си на собственост по отношение на процесната жилищна сграда в полза на Х. Б. И. с ЕГН **********. Процесните фактури, които се оспорват с настоящата искова молба, са издадени от ответното дружество след посочената в предходното изречение дата и обхващат период, в който качеството на потребител по отношение на процесния обект на потребление следва да има Х. Б. И. Същият обаче очевидно не е посетил центъра за обслужване на клиенти на ответното дружество, за да подаде заявление за встъпване в договорни отношения и за да ги уведоми, че е придобил недвижимия имот.

Така ищецът забелязва, че по процесния клиентски номер: * с абонатен номер: * започват да се натрупват задължения. На 10.01.2018г. е посетил клиентския център на ответното дружество и под формата на жалба заведена с входящи номера 4749294/10.01.2018г. и 4749296/10.01.2018г. е уведомил „Е. П. П." АД и „Е. С." АД, че считано от 15.02.2002г., когато се е разпоредил с правото си на собственост по отношение на процесния обект на потребление, е загубил качеството си на потребител и вече не е страна по договор за продажба или пренос на електрическа енергия. Поради това всички задължения след датата 08.09.2014г., когато Х. Б. И. е придобил недвижимия имот, следва да бъдат префактурирани на негово име.

На така входираната жалба е отговорено с писма с изходящи номера 4749296/13.02.2018г. от „Е. П. П." АД и 4749294/13.02.2018г. от „Е. С." АД, с които искането на А.Н.Я. не е уважено. Така вместо процесните задължения да се префактурират на името на реалния собственик на обекта на потребление, ищецът получава покана за доброволното им плащане с изходящ номер 806/19.02.2018г., а след нея и Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2976/04.05.2018г. по ч. гр. Д-№6361/2018г. на 49 с-в при Районен съд - Варна. Предмет на това дело е единствено фактура №**********/21.12.2017г. на стойност 736,70 лв. Срещу нея е входирано възражение в законния срок от А.Н.Я., а „Е. П. П." АД не се възползва от правото да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.4 от ГПК, тъй като очевидно е сметнало, че искът би бил неоснователен.

Към настоящия момент титуляр по клиентски номер: * с абонатен номер: * продължава да бъде А.Н.Я., въпреки че същият няма качеството на потребител, а ответното дружество отказва да го заличи като такъв, както и видно от сайта на ответното дружество продължава да претендира задълженията натрупани до този момент по партидата.

С оглед на така изложената фактическа обстановка счита, че за ищецът е налице правен интерес да предяви два иска като с първия желае да се установи, че не дължи процесните фактури, а с втория да се приеме за установено, че считано от 15.02.2002г. А.Н.Я. не се намира в договорни отношения относно продажба на електрическа енергия с "Е.П." АД по отношение на клиентски номер: * с абонатен номер: * за обект на потребление, представляващ жилищна сграда в *.

По отношение на първия иск за недължимост на процесиите фактури счита, че са налице поне три отделни основания, които предопределят основателността му.

На първо място от така изложената фактическа обстановка е видно, че А.Н.Я. няма качеството на потребител и страна по договор за продажба или пренос на електрическа енергия, тъй като нито е собственик, нито е ползвател на обекта на потребление в *, считано от 15.02.2002г. В Общите условия на „Е. П. П." АД и по-конкретно в чл.4, ал.1 е дадено легално определение на понятието потребител, на което ищецът след цитираната дата не отговаря. Там е посочено, че „потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. С." АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата от „Е.П." АД".

В подкрепа на гореизложеното е и практиката на ВКС, в която съгласно Решение №205/28.02.2019 г. по гр. д. № 439 по описа за 2018 г. на Трето отделение на ВКС е посочено, че със загубването на правото на собственост върху процесния обект на потребление, клиентът загубва качеството си на страна по договорите за продажба и пренос на електрическа енергия и съответно се прекратяват правоотношенията, независимо дали е уведомил или не съответното дружество.

В конкретния случай е налице уведомление за прекратяване на облигационните отношения, но въпреки това ответното дружество не се отказва от правото да търси процесните суми от ищеца, както и не признава факта на прекратяване на облигационните отношения.

На това основание счита, че след като на 15.02.2002г. ищецът е загубил качеството си на потребител и страна по договор за продажба на електрическа енергия той не дължи процесните суми, които са по издадени фактури след 2016г.

Като второ основание за недължимост противопоставя възражение, че част от процесиите фактури са погасени по давност на основание чл.111. б. "в" от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба с тригодишна давност се считат за погасени всички периодични задължения. Налице е тълкувателно решение №3/2011г. по тълкувателно дело №3/2011 г. на Върховния касационен съд, общо събрание на гражданската и търговската колегия, с което е дадена квалификация на понятието „периодични плащания" като изрично като такива са посочени вземанията на електроснабдителни дружества по смисъла на чл.111, б. "в" ЗЗД, каквито безспорно са претендираните от ответника задължения описани по-долу. В цитираното решение се изтъква, че "вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер."

С оглед на това счита, че следните фактури са погасени по давност и не се дължат от ищеца:

- фактура

**********/10.08.2016г. на стойност 27,18 лв.;

- фактура

**********/12.09.2016г. на стойност 25,08 лв.;

- фактура

**********/10.10.2016Г. на стойност 13,43 лв.;

- фактура **********/03.11.2016г. на стойност 19,00 лв.;

- фактура

**********/10.11.2016г. на стойност 41,09 лв.;

- фактура

**********/12.12.2016г. на стойност 15,89 лв.;

Трето, като допълнение към първото наведено основание счита, че ищецът не дължи сумата от 736,70 лв. по фактура **********/21.12.2017г., тъй като същата е служебно начислена, а за ответното дружество липсва правно основание, което да предоставя право да бъде коригирана сметката на А.Н.Я..

Що се касае до релевантния за спора момент - периода на корекция на сметка от 21.09.2017г. до 19.12.2017г. и по-специално датата на съставяне на протокола за демонтаж на средството за търговско измерване - 19.12.2017г., следва да бъде посочено, че липсва нормативна възможност даваща право на ответника да коригира едностранно сметките на потребителите.

Преди извършеното изменение в Закона за енергетиката чрез приемането на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ (обнародвана в Държавен вестник бр.54 от 17 Юли 2012г.) за ответника не съществува нормативна възможност, която да предоставя право на същия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите. След цитираното изменение тази възможност се обвърза с приемането на Правила за измерването на количествата електрическа енергия, които са обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.2013г. Преди влизането им в сила електроразпределителните дружества коригират сметките на потребителите на основание неравноправни, а следователно и нищожни клаузи от собствените си Общи условия, което е потвърдено в стотици решения на ВКС.

Съотнесено към периода на корекция на сметка и датата на съставяне на протокола за проверка на средството за търговско измерване е налице решение №1500/06.02.2017г. по адм. дело

№2385/2016г. на Върховен административен съд, с което са отменени Правилата за измерване на количествата електрическа енергия приети по т.З. от Протоколно решение №147 от 14.10.2013г. на ДКЕВР, обнародвани в Държавен вестник брой 98 от 12.11.201 Зг., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Това решение е публикувано на основание чл.194 от АПК в Държавен вестник брой 15 от дата 14.02.2017г.

Очевидно е, че към датата на съставянето на протокола за проверка на средството за търговско измерване - 19.12.2017г., която е релевантния за спора момент от гледна точка на приложимата нормативна уредба, липсват предпоставките даващи основание да се коригира сметката на ищеца. Това е така, защото не съществуват налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и Общи условия съобразени с разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 от Закона за енергетиката.