Решение № 20 от 09.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. В.Т., 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20254100100490 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.45 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от Държавата чрез Министъра на финансите Т.П.П. на основание чл.31, ал.1 ГПК, служебен адрес гр. София, ул.

„Г.С. Р.", 1040 София, съдебен адрес: ТД на НАП – гр. В.Т., гр. В.Т., пл. „Ц.", срещу Й. С. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Д., Община В.Т., ул.

„П.", настоящ адрес: гр. Г.О., ул. А.", и адрес на призоваване: гр. Л., ул. „В.", с посочено правно основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от ЗЗД, и цена на иска 191 893,40лв. Посочено е в исковата молба, че с Присъда № 2/17.01.2025г. постановена по НОХД № 740 по описа на ВТОС за 2024г., влязла в законна сила на 04.02.2025г., ответникът е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1 т.2, пр.1 т.6, пр.1 и 2 т.7, вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от 14.01.2015 до 14.05.2016г. в гр. В.Т., при условията на продължавано престъпление, в качеството на лице осъществявало фактически действия функции по управление ТД „Н.“ ЕООД и в качеството на представляващ същото дружество с нотариално заверено пълномощно от 01.09.2015г. на нотариус К.Б. с район на действие РС - Г., рег. № *** на Нотариалната камара чрез 1 невиновните лица Х.Ф. – счетоводител, Н.С. – управител и Д.Д. – прокурист, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по Закона за данък добавена стойност и Закона за корпоративното подоходно облагане на „Н.“ в особено големи размери - общо в размер на 191 893.40 лв., от които за данък добавена стойност – 140 782.60 лв. и за корпоративен данък – 51 110.80лв. По-нататък исковата молба продължава като се описва в детайли постановената присъда и извършените престъпления. След това е отбелязано, че с тази присъда на ответника е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл.66 НК така наложеното наказание е отложено за изтърпяване от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Изрично се акцентира, че с тази осъществена престъпна деятелност от ответника са осъществени и причинени имуществени вреди на държавата, подробно и детайлно описани в присъдата. Отново се посочва вината, противоправността на деянието на ответника. Според исковата молба е налице осъществен деликт, но тъй като ВТОС при разглеждане на наказателното дело е постановил отказ да се приеме за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск, е възникнал по този начин правен интерес този иск да се предяви в отделно гражданско производство. И така, предвид изложеното и на основание чл.45 ЗЗД ищцовата страна моли съда да осъди ответника да заплати на държавата сумата в размер на 191 893.40лв. представляваща претърпени имуществени вреди настъпили в резултат на осъществената от него престъпна дейност по чл.255, ал.3, вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6, пр.1 и 2 т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на довършване на деликта - 14.05.2026г. до окончателно изплащане на главницата.

Претендират се разноски.

Депозиран е отговор на исковата молба от ответника Й. С. Д., ЕГН:

**********, чрез процесуален представител. Заема становище, включително в съдебно заседание, че предявеният иск е недопустим, поради това че специалният закон - ДОПК изключва изцяло приложението на чл.45 от ЗЗД, съобразно правилото - „lex specialis derogat legi generali. Освен това излага съображения, че съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, така че последният момент, в който Държавата е 2 можела да проведе надлежно ревизионно производство за обезщетяване на този деликт е било до 01.01.2023г. Искът е предявен на 23.05.2025г. - след изтичане на всички давностни срокове - тези по чл.171, ал.1 от ДОПК и тези установени в чл.110 3ЗД.

След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната цялост, съобразно правилата на ГПК, съдът намира за установено следното:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл.104, т.4 от ГПК.

По същество:

Държавата чрез Министъра на финансите е инициатор на правния спор. Така повдигнатият правен спор по чл.45 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца да докаже следните кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1) противоправно деяние (действие или бездействие); 2) претърпяна вреда; 3) причинноследствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда; 4) вина, която на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до установяване на противното.

За основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД ищецът е представил надлежни писмени доказателства, подкрепящи твърденията му за съществуване на спорното право: 1. Присъда № 2/17.01.2025г. по НОХД № 740/2024г. по описа на Окръжен съд - В.Т. - заверено копие; 2. Протоколно определение № 31/20.01.2025г. по НОХД № 740/2024г. по описа на Окръжен съд- В.Т. - заверено копие.

Съдът е изискал приложил НОХД № 740/2024г. по описа на ВТОС.

Преценени по отделно и в тяхната съвкупност, същите обуславят извод за основателност на иска.

Когато наказателният съд откаже да приеме за съвместно разглеждане гражданския иск на Държавата в наказателното производство, държавата може да предяви същият иск по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданския съд на основание чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Искът се основава на общия състав на непозволеното увреждане (чл.45 ЗЗД). Гражданският процес се 3 явява единственият оставащ път за защита на държавния интерес и възстановяване на причинените вреди. Ако има влязла в сила присъда, както е в настоящият случай, тя е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на деликвента (чл. 300 ГПК).

Решението по наказателното дело /респективно постановената присъда/, с което е доказана вината на подсъдимия, има задължителна сила (преюдициално значение) за гражданския съд относно съществуването на деянието, вината и авторството му, но не и относно размера на вредата и причинно-следствената връзка.

От представените по делото доказателства: НОХД № 740/2024г. по описа на ВТОС /Присъда № 2/17.01.2025г. по НОХД № 740/2024г. по описа на Окръжен съд - В.Т.; Протоколно определение № 31/20.01.2025г. по НОХД № 740/2024г. по описа на Окръжен съд- В.Т./ съдът прави извод и за размера на вредата, пряката причинно-следствена връзка между деянието и вредата, и за датата, на която са възникнали, което е важно за давността.

С Присъда № 2/17.01.2025 г. по НОХД № 740/2024 г. по описа на Окръжен съд - В.Т. влязла в законна сила на 04.02.2025г., ответникът Й. С.

Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Д., общ. В.Т., ул. „П.", е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3, във вр. ал.1, т.2 пр.1, т.6, пр.1 и 2, т.7, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от 14.01.2015г. до 14.05.2016г., в гр. В.Т., при условията на продължавано престъпление, в качеството на лице, осъществявало фактически дейност и функции по управление търговско дружество „Н.“ ЕООД, ЕИК 202137682 и в качеството на представляващ същото дружество - упълномощен от управителя Н.С. с нотариално заверено пълномощно от 01.09.2015г. на нотариус К.Б. с район на действие РС - Г., рег. № *** на Нотариалната камара, чрез невиновните лица Х.М. - счетоводител, Н.С. - управител и Д.Д.

Д. - прокурист, назначен с договор за търговско управление от 31.10.2013г., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по Закона за данък добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на „Н.“ ЕООД, ЕИК: 202137682, в особено големи размери общо в размер на 191 893, 40лв. (сто деветдесет и една хиляди осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет стотинки), от които за данък 4 добавена стойност - 140 782, 60лв. (сто и четиридесет хиляди седемстотин осемдесет и два лева и шестдесет стотинки) и за корпоративен данък - 51 110, 80лв. (петдесет и една хиляди сто и десет лева и осемдесет стотинки), като: - потвърдил неистина чрез невиновното лице Х.М. в подадени по реда на чл. 125 от ЗДДС (обн., ДВ., бр. 63 от 4 август 2006г., с изм.) пред ТД на НАП - В.Т. от името на „Н.“ ЕООД с ЕИК: 202137682 справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди: м. декември 2014г., м. януари 2015г., м. февруари 2015г., м. март 2015г., м. май 2015г., м. юни 2015г., м. юли 2015г., м. август 2015г., м. септември 2015г. м. октомври 2015г., м. ноември 2015г., м. декември 2015г., м. януари 2016г., м. февруари 2016г., м. март 2016г. и м. април 2016г., годишна данъчна декларация по ЗКПО за финансовата 2014г. и годишна данъчна декларация по ЗКПО за финансовата 2015г., подавани по реда на чл.

92 от ЗКПО (обн., ДВ., бр. 105 от 22 декември 2006г. с изм.); - използвал чрез невиновното лице Х.М. документи с невярно съдържание - дневници за покупките на „Н.“ ЕООД, ЕИК 202137682, съставени на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС (обн., ДВ., бр. 63 от 4 август 2006 г., с изм.) за данъчните периоди: м. декември 2014 г., м. януари 2015 г., м. февруари 2015 г., м. март 2015 г., м. май 2015 г., м. юни 2015 г., м. юли 2015 г., м. август 2015г., м. септември 2015 г. м. октомври 2015г., м. ноември 2015 г., м. декември 2015 г., м. януари 2016 г., м. февруари 2016 г., м. март 2016 г. и м. април 2016 г. при представяне на информация пред органите по приходите - ТД на НАП - В.Т., в които били отразени неполучени от „Н.“ ЕООД в действителност доставки от посочените по-долу търговски дружества: - приспаднал чрез невиновното лице Х.М. неследващ се данъчен кредит по посочените фактури за неполучени в действителност от „Н." ЕООД облагаеми доставки в общ размер на 140 782,60лв. по видове данъчни задължения и данъчни периоди. С горепосочената присъда, на основание чл.373, ал.2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), вр. чл. 58а, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), вр. чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1 и 2, т. 7, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на ответника е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от две години, като на основание чл.66 от НК така наложеното наказание е отложено за изтърпяване за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъществената престъпна деятелност от ответника по видове данъчни задължения и данъчни периоди, която е довела до причинените 5 имуществени вреди на държавата, е подробно и детайлно описана в осъдителната присъда.

По възраженията на ответника: Проведеното ревизионно производство и влезлият в сила ревизионен акт (РА) не са абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от страна на Държавата. Искът по чл.45 ЗЗД е способ за реализиране на гражданска (деликтна) отговорност за вреди.

Съдебната практика (включително решения на ВКС) приема, че не съществува законова пречка или изискване за предварително приключило ревизионно производство, за да може Държавата да търси обезщетение за вреди, произтичащи от противоправно поведение (например данъчни измами или невнесени задължения). Дори да има издаден РА за същите суми, възражението за недопустимост на иска по чл.45 ЗЗД е неоснователно, тъй като двата реда (административен и граждански) са независими.

Държавата може да упражни правото си на иск по чл.45 ЗЗД независимо дали е проведена ревизия, като ревизионният акт би имал значение на доказателство, но не и на задължително условие за допустимост на иска.

На следващо място: по отношение на погасителната давност – Законът определя обща погасителна давност за обезщетяване на вредите от непозволено увреждане. Когато е налице влязло в Законна сила решение или присъда, започва да тече нова петгодишна давност, включително за лихвите.